Как да престана да бъда досадната мърморана?

И аз по някога се питам съ6тото 

точно тази задача съм си я поставила на първи план-да не мрънкам.От 1-2 години насам всяка сутрин като стана и си казвам"днес няма да мрънкам"И все не мога да се въздържа.Като че ли е по-силно от мен.Мрънкането УБИВА ЛЮБОВТАМрънкането превръща момичето в ЛЕЛКА и сексапила се изпарява.Не бива да се държим като ощипани госпожици.Не трябва да се СПИЧАМЕ за най-малките дреболии.НЕ СЕ ВЗИМАЙТЕ ТОЛКОВА НА СЕРИОЗНО и тогава всичко ще е ОК. .....Но почти не се получава на практика при мен.Знам че съм противна като мрънкам и пак на!!!!

Мрънкам, мърморя и т.н. . . . на който не му изнася . . .

Аз не мърморя продължително. По скоро промърморвам в две изречения и спирам.
Но ако престана скъпия ще помисли, че са му подменили жената и може да ме изпъди   

Ами...аз съм свободна,нямам ангажименти....не ходя на работа,гледкам си двете деца,но да ти кажа 4е това определено не е при4ина да мърморя!Не го и правя!
Само един единствен ден в месеца промърморвам и то това е преди да ми дойде! Мъжо така разбира,4е на другия ден ще съм цикли4на!Затова нито аз си обръщам внимание нито той на мен!
    Но....наистина трябва да помислиш над държанието си!Защо го правиш....каква е при4ината!?
Защото определено има такава!Само трябва да я откриеш и да я изкорениш!Трябва да постигнеш душевен мир!Да откриеш комфорта в душата си!За това рецепта няма!Трябва да я откриеш сама!Който и каквото да ти казва...не може да ти помогне!Вси4ко е в твоите ръце!Сигурна съм,4е има при4ина ...и ти я знаеш!
Защо съм сигурна ли...ами,защото с първият ми брак аз бях като теб...ве4но мърмореща,недоволна,все сърдита....4ак сама не можех да се гледам в огледалото каква съм нацупена!И все си търсех при4ина да помърморя на мъжо или на детенце!Все света ми беше крив!Вътрешно в себе си знаех каква е при4ината!След дълго търсене я бях открила!И я премахнах....!
За себе си знам....за теб немога да кажа!Всеки себе си знае!
Но след развода и вториат ми брак...по-спокойна и мила от самата себе си не съм виждала!Преоткрих себе си!Сега съм спокойна,мила и усмихната дори и в трудни моменти!
Напълно те разбрам мила.....и знам,4е ще намериш при4ината за това си държание и ще я премахнеш,защото ти си по-силна от нея!
Не ме гледай мен,като ти казвам 4е след развода се ,,оправих,,!
При теб ,,зрънцето,, на мърморенето може да се крие другаде...намери го и го унищожи...ина4е то ще унищожи теб!
Искрено ти желая успех в себеопознаването си!  

ми просто престани! Няма формула - преставаш и това е!

Май до тук са ти казали всичко, но има и още нещо, което би могла да направиш. Помоли съпруга ти всеки път когато започнеш да мрънкаш да ти напомни, че може и без това. Че живота е по-хубав, когато пренебрегваш маловажните проблеми.
Казваш, че е добър човек, нека ти помогне да се пребориш с този проблем.
Успех и дано всичко се оправи 

Ако намериш лек- свирни
Аз също съм на път да стана "досадна мърморана"

И аз...

Благодаря на всички!!! 
Мисля, че успях да справя, но определено не съм престанала да мърморя. Просто вече не съм постоянното мрънкало!!! Може би, сега като се обърна назад, очакването на бебчо - имах постоянни контракции и докторите все казваха, че няма да дочакам термина, и го чакахме едва ли не всеки момент; търсихме си жилище и купихме, сега сме в процес на ремонт; а и напрежението от работата - нали знайте шефа си е шеф, не е човек, та да те разбере и затова така да съм се увлякла в мрънкането! Не че по принцип не си мърморя, но в оня период бях потресаващо мърмореща!!!
Сега вече и нямам време, за да мърморя - покрай бебчо и баткото вечер съм толкова капнала, че като видя мъжо изобщо не мисля за мърморене! А и намерих решението поне за мен - колкото и да съм заета, колкото и да е лош и напрегнат деня намирам малко време, за да се усамотя, да си помисля на спокоиствие, и да се разведря.
Благодаря Djane   

Имам въпросче - а когато не мърморите, означава ли, че просто си мълчите и оставяте нещата така, или вие ги свършвате. Говоря за битовизми - неприбрани дрехи, чинии и т.н. Аз, за да си спестя мърморенето (защото мила молба не винаги върши работа), гледам да го свърша аз. Единственото, което ме притеснява, след време да не ме има за майка си и да очаква да ходя постоянно след него