Какво да правя?

Не и на сегашната младеж. Съученичките на дъщеря ми са на 19-20г в момента и никоя не живее с гадже. Даже повечето нямат гаджета. Учещите в друг град или чужбина живеят на квартира, на общежитие, но не мечтаят за гадже. Предпочитат да работят, да пътуват, да спят, да си цъкат на телефона. Казват, че нямат време и не ги влече. Безполови са.

Аз не разбирам какво е тов амиене на чинии и бършене на прах-по цял ден ако са на работа кой цапа толкова и да не живеете в някоя промишлена зона , че все прах бършете...?!
  Защо , който яде не си мие чинията а я ръчка в мивката?! Много по - лесно е да измиеш една чиния и 1 вилица/лъжица вместо да се трупа всичко и после да се мие.
  Според мен е някакъв предтекст това нещо , а като завършиш и се изнесеш отново ли ще ходиш да им миеш чиниите? Много ми е странна тая ситуация. Може би е добре да си поговориш с родителите очаквания...реалност и какво правите за вбъдеще! Късмет ти желая!

Ами тя си е написала: Когато ме няма - не се пуска всеки ден прахосмукачка. Значи или само нея чакат, или тя самата си намира работа. Вярно, че къщата изисква повече работа, но все пак са 4 души.
Определено за толкова хора миялната не е глезотия. При редовно готвене чинии, паници, тенджери, тави се трупат, не е както го изкарват по 1 чиния на човек
Като живеехме само аз и ММ, понякога се събираха по 2-3 дни чиниите, докато някой се накани.

Момичето е с това момче откакто е била на 17 години и половина. Прекарва времето си в чистене на родния дом, яко учене, и що-годе приятни моменти насаме с гаджето. Живее в балон, добре защитена от външния свят. Това за мен е доста тъжно съществуване за младо момиче. Вярно, че тя самата се определя като "домошарка", но това е защото само този начин на живот познава, умело насочвана от родителите си и от приятеля. И не, не става въпрос за някакъв бесен нощен живот, промискуитет, наркотици, и прочие клишета. Става въпрос за нормалните за възрастта забавления - излизане с приятелки и приятели, пътуване с компания в страната и чужбина, танци, изпробване на стилове и среди, експерименти с прически и аутфити, ескейп стаи, куизове, всякакви преживявания. Обичайните неща, които правят тинейджърите и хората в ранните 20. Преминава от една зависимост в друга, съобразява се с това, което изискват и очакват другите от нея, а това само по себе си е предпоставка за проблеми.
Авторке, какво правите, когато сте у момчето, имате ли общи приятели, пътувате ли, излизате ли? Ти имаш ли само твои приятелки, общуваш ли с тях, чувате ли се, близки ли сте? Много е деликатна ситуацията, и според мен категорични съвети не е много редно да се дават, най-малкото защото в стремежа си да отиде при момчето, авторката вероятно пресилва малко битието на Пепеляшка у дома. Удобно се появиха сестра и куче (подсказани преди това от други потребителки), чинии стоят 3 дни и чакат авторката - позволявам си да съм скептична.

И на мен ми стана интересно, приятелки, нещо няма ли? Аз в гимназията си имах компания момичета за излизане.

Ами след като си все още зависима от родителите си трябва да слушаш какво ти казват иначе как ще се издържаш при приятеля си, той ли ще ти дава джобни?

Aми то и име си има: "Живеят на семейни начала" т.е. семейство.

Каква е разликата да живееш с мъж и да сте семейство?

Понеже описаната домакинска работа е доста като обем, че и всеки ден бърсане на прах, мен лично ме съмнява да стоят точно така нещата. Трима човека лежат и гледат как горката студентка чисти от сутрин до мрак.
Не казвам, че авторката лъже, но лично аз мисля, че преувеличава, за да събере червени точки на своя сметка.

Лично аз мърльовци не понасям - все тая мъже или жени, такива хора са ми неприятни. Но и другата крайност на чистене нон стоп, говори за някакъв коменсаторен механизъм. Особено при жените.

Разликата е във възрастта и отговорностите. Когато бяхме млади - от лекции на работа, от работа на купон, хапване на крак от някое павилионче, малко сън и пак отначало. Разходите - смешни, за консумативи и дреболии. Веднъж седмично за 30 мин. чистене двамата и всичко е по конец.
Като семейство на по-голяма възраст, вече и физически не сме като на 20, наблягаме на домашната храна, повечко сме вкъщи, съответно повече готвене/цапане/чистене, планиране покриването на доста по-сериозни разходи като ипотека, дете, здраве, осигуровки и т.н.
Въобще няма база за сравнение.

Но именно този период на леки отговорности е достатъчен, за да разберат хората дали са един за друг. Не 7-8 г. да си губят времето като вдигнат сватба да се изненадат кой стои с/у тях. Защото едно е за уикенда, едно е на маса и съвсем друго под един покрив. Съвместното живеене в ранните години за мен съчетава идеално безгрижието на младостта с проверка на връзката.

По мое време, края на 90-те масово приятелите ни живееха по двойки заедно. Никой не съжалява, независимо дали връзката му е оцеляла или не. И въпреки че бяха трудни времена, всички родители ни покриваха таксите за университета и основните разходи.

Потвърждавам написаното от Не се сърди, човече. И аз като студентка, бях на малко повече, не на 20, живеех с тогавашния ми приятел. Да съм шетала не помня, между другото е било. Ядяхме на стола, забавлявахме се активно. Много хубави години бяха. Имах и много приятелки. Разделихме се по други причини, винаги си спомням с умиление за него.

Ако къщата е в някой софийски квартал, абсолютно го вярвам това за праха. Имам чувството, че не се сляга от въздуха, ами извира от самите предмети. За 3 дни да потъркаш с пръст - остава следа.
В центъра на Търново е същото, помня като студентка как се карахме 4 момичета кой да бърше праха всеки ден.

Абе, то, че прах има, има. Ама и да не се избърше всеки ден от цялата къща, не е драма за умиране. Едва ли всеки ден седят във всички стаи. Живеят в дневна и кухня основно, нали? Бърсането на прах на две-три стаи е за 10 мин., прахосмукачката пак толкова. Дори и да се прави всеки ден, не е като да се чисти основно цяла къща.
В нас забърсвам прах от мебелите (тъмни на цвят) и след точно 5 мин. отново имат прах отгоре. В самия въздух има прашинки и е много неприятно. Ама не вървя с парцала през половин час.....

Всеки ден да се бърше прах в цялата къща, че дори и прахосмучене всеки ден в цялата къща е или преувеличено или нарочно наказание от родител към дете с цел контрол и още нещо.
Нито е нужно да се бърше прах всеки ден, нито е полезно за здравето да живееш в опит за стерилна среда, за психиката да не говорим.
Отговорите на съфорумците ще са полезни само, ако е ясно питането, иначе започват догатки, съчинения и грозни нападки.

Бе какво е това всекидневно прахосмучене?!? Това е лудост. Нямате какво да правите ли???

Щях да кажа вземи си Пронто и няма да се събира прах след 5мин, но му видях цената и вместо него препоръчвам домашна прислужница излиза пак толкова