Решения след раждането

  • 4 707
  • 112
Здравейте,
На 26 години съм, Бременна съм в 8 месец, но със съпруга ми живеем извън софия в къщата на родителите му на около 30-40 км. Те живеят в чужбина но отвреме на време се връщат тук.  Имаме отлични условия и всичко готово за бебе. Последните години ремонтираме и всичко сме си сложили ние там както ни харесва на нас. Отделили сме много средства за да го постигнем с времето.
Имаме си куче, хубав двор, собствен етаж и като цяло сме си свили едно гнездо вече. Свързвам това място с много хубави спомени и бих била щастлива детето ми да порастне там.
 Моите родители предлагат да ни дадат един от своите апартаменти “под наем”  който се намира в София, за да сме по близко до тях когато родя тъй като майка ми е педиатър и може да следим бебчето всеки ден а и да сме останали с мъжа ми и бебето сами и да сме могли да бъдем независими, тъй като свекърите щяли да се върнат и да ни притесняват многото гости който биха дошли.добре, но там няма никакви условия за бебе… няма спалня за нас, няма отопление. Там където живеем нямало да бие път да го вижда било далече, окей но мъжа ми може да отиде и да я вземе нали е 40 минути с колата. Не могли да идват. Било проблем дори, че се отопляваме с климатици. Били сме далече от болници за бебето, да но нашето не е единственото което ще  живее там, как другите родители не се изнасят заради това. Отнасят се с подигравка говорейки, че детето ми ще си играе с кокошки и какви ли не глупости, а трябвало да бъде в “центъра” . Мъжа ми бил бедняк, тъй като нямал апартамент в София.. ходи се обяснявай на хора с такова мислене.Тепърва трябва да правим ремонт, а не остава време, както и нямаме такива финанси за толкова кратко време да го направим всичко наведнъж.. а толкова неща са нужни. Със сигурност ще ни помогнат, но заслужава ли си при готови условия.
Да имаме печка, хладилник… но всичко друго е един стар диван който се разтяга на спалня.  Самият апартамент е обзаведен преди 40 години и така си стои. Няма паркомясто дори, и се налага да паркираме колата в близкия мол. Това е едно добро начало за младо семейство разбирам, но след като вече сме си осигурили всичко не знам.
Майка ми била родена там, за нея било перфектно.. щяли да запишат бебето в нейната ясла където е била и какво ли още не… имам чувството, че смята, че моето семейство трябва да върви по стъпките на нейното..  не можело да идва друг освен майката на мъжа ми “евентуално” в апартамента им. Да, но той също има роднини който ще искат да го видят и се радват за нас. Кучето не можело да бъде с нас, да не счупи нещо.. а много от вас знаят, че като го отгледаш от бебе и го обичаш толкова много няма как да го оставиш самичко.
Те един вид ме изнудват с това че нямало да ни търсят и повтарят че това е по-добрия вариант ….сякаш това че са по образовани от тези на мъжа ми и са “софиянци” е нещо много висше и всички други са под нивото им
Да, младите хора трябва да започнат от някъде но ние това вече сме го минали.. много са ми помагали в живота докато си стъпя на краката и искам да им угодя и да ги послушам така че да са доволни, но дали това е правилно решение.
Виж целия пост
# 1
Не, не е правилното решение. Ако можеш да шофираш, изобщо не се завирай в малкия стар апартамент в София. Притеснително би било само ако нещо се наложи спешно посред нощ, ти не можеш да шофираш, а мъжът ти го няма. Но това все пак са екстремни ситуации. Казвам ти го като майка на две малки деца, очакваме трето. Живеем под наем в София. Майка ти явно иска да те държи по-близо и да те контролира, което за мен е много отблъскващо. Остави я да си говори. Манипулира те. Но отсега ти казвам - няма да ти е никак лесно с нея  като се роди бебенцето. Тя ти е майка, педиатър е, и е контролиращ тип. Приготви се да не зачита мнението ти за нищо относно отглеждането на бебе. Надявам се да греша, де. Но ще трябва да избереш - или много твърдо и още от самото начало показваш и заявяваш, че това е твоето дете и ти решаваш абсолютно всичко покрай него, или ще търпиш да не те уважава като родител.
Виж целия пост
# 2
И какъв е въпроса или просто да се оплачеш?
Вие с мъжа ти сте го решили вече, оставате там къде сте. Майка ти ще го приеме, просто и дай време.
Виж целия пост
# 3
И какъв е въпроса или просто да се оплачеш?
Вие с мъжа ти сте го решили вече, оставате там къде сте. Майка ти ще го приеме, просто и дай време.

По скоро някакъв съвет дали да угодя на нея, или на себе си.. и кое би било по-добре, четейки го отстрани някой би могъл да ми даде разумно мнение.
Виж целия пост
# 4
И какъв е въпроса или просто да се оплачеш?
Вие с мъжа ти сте го решили вече, оставате там къде сте. Майка ти ще го приеме, просто и дай време.

По скоро някакъв съвет дали да угодя на нея, или на себе си.. и кое би било по-добре, четейки го отстрани някой би могъл да ми даде разумно мнение.
Разумният съвет е, че решавате двамата с мъжа ти.
Майка ти ще приеме решението ви, колкото и да не ти се вярва. Няма нужда да угаждаш на никого.
Виж целия пост
# 5
Тема да се оплачиш от майка си.
Щастлива си, че както казваш, много са ти помагали. То затова диванът е стар и няма спалня. Ако не беше ти помагала майка ти, а го беше ремонтирала и вземала по-висок наем, пак щеше да дадеш тема, с друго заглавие, пак против майка си.

Късметлийка си, че свекърите са в чужбина, давали са ви пари да оправите къщата на село. Е, там не си се усетила, че изборът са го направили свекърите + мъжа ти. Ти не.
Чакай да си дойдат, ще ги имаш у дома си непрекъснато, нищо че са 2 етажа.
Кокошките не са проблем.

Че София е вече огромен, мръсен и шумен град, няма спор.
Аз лично, ако очаквам дете, бих предпочела майка ми до мен, при това педиатър, отколкото да живея в патриархално семейство със свекър и свекърва. Още повече че молът е наблизо и пазаруването няма да е проблем. На село да, проблем е пазаруването. Основното ти занимание ще е напред-назад с продуктите (много неща се купуват непрекъснато покрай бебето).
След 1-2 години децата, които ще се родят с твоето, вече ще тръгват на ясли, ще ги водят на разни мероприятия за деца, които в големия град ги има, на село не. На 3 г. може да го запишеш на градина с учене на чужд език, на занимални с рисуване, да дрънка на някакъв музикален инструмент.

Трябва обаче да помислиш и какво ще работиш, имаш ли образование, котира ли се?
Ако не, в периода от раждането до 2-3 години след това ще можеш да доучиш нещо, имайки близостта на майка си

Не я обвинявай, че не може да идва често до селото. Това е естествено. Няма как да зареже професията си, да надвие умората, да спре да се развива като лекар, за да припка до селото да гушка внучето. Това е бил твоят избор и тя отдалече ти обяснява какво ще се случи по обективни причини като се роди бебето.
Виж целия пост
# 6
Вече си се прецакала, като си наляла пари в жилището на свекърите. Не бих ремонтирана чужд дом. Дано да не стане стандартния сценарии-като родиш да се върнат от чужбина, да ти се качат всички дружно на главата, заедно с мъжа ти.
Виж целия пост
# 7
Майка ти е много властна и бъркаща се в чужди решения. Ако дойдете при нея, ще го прави още повече. Това е решение, което тя може да предложи, но го решавате двамата с мъжа ти. От теб зависи дали ще й позволиш да ви се бърка и да става третият в двойката ви.
Виж целия пост
# 8
Странно ми е, че сега в 8 месец от бременността, при ремонтирано жилище и устроено семейство, вие се чудите дали да отидете на друго място.

Имам чувство, че тук борбата е за надмощие, коя рода ще победи. Сега сте на територия на свекърите, а майка ти не може да понесе този факт.

При устроено, подготвено и ремонтирано жилище не бих се местила, за да угодя на когото и да е.

Също така кучето е член на семейството и е грозно майка ти да казва, че не го иска. То върви с вас, иска, не иска…
Да не говорим, че то може да не се адаптира лесно в апартамента.

А и все повече хора се чудят как да избягат от града. Аз съм от София, цял живот тук съм живяла и на мен мръсотията вече ми идва в повече. С мм се чудим как ще гледаме деца тук, заради лошите градски условия.

Очевидно не сте мега далече, можете да ползвате лекарска помощ в София, както и пазаруването и други градски благини не са нещо невъзможно.
Виж целия пост
# 9
Въобще не се бутайте в този апартамент. Млади хора сте и е видно, че се справяте отлично на уютното си местенце.
Виж целия пост
# 10
Не мога да повярвам каква майка имаш. Да ви дадат под наем един от апартаметите, който е за основен ремонт и в който не можете да си каните гости..?! Еми не благодаря. Майка ти явно е типичната софиянка, която се счита за висша класа и не може да преглътне, че живееш на село с кокошките, а според мен дори я е срам от познати и приятели, ако изобщо толкова дребнав човек има такива.
Ако искаше да ти помогне, досега да ти е прехвърлила апартамента на твое име и да не ти диктува какво можеш и не можеш да правиш в него. Аз лично нищо не бих предприела, ще си седя на къщата, това е твоят избор. Сега ако се поддадеш на подобна долна манипулация, после ще ти се качи на главата.
Виж целия пост
# 11
Не бих се завряла в апартамент при условие че имам къща с двор.Ние също живяхме 16 години под наем в София и когато през 2021 се роди малкия аз и двете деца се преместихме при свекърите (живеем на 20 минути пешеходно разстояние в град под 20000 души).ММ работи 3-4 дни седмично в София,живее със свой колега в служебен апартамент,но ако има начин при първа възможност ще се прибере за постоянно при нас.Свекърите ми помагат страшно много и всичко ми е на една ръка разстояние (София ми липсва,но все по-малко).
С уговорката че аз родители нямам(още преди 19 години ги загубих),но и като бяха живи не са ни се месели(починаха около година след като заживях с ММ).
И това с даването под наем на апартамента от собствените ти родители сериозно ли е(видях че е написано в кавички,което може да значи,че ще е безвъзмездно,но ако ми искат пари наистина повече не бих им проговорила)...
Виж целия пост
# 12
Щом вече сте се устроили,останете докато бебето порасне.До първи клас е по-добре в малко населено място-чист въздух,няма шу и прочие.После ще го мислите.
Майка ти явно е контролиращ тип и да се преместиш в неремонтирано жилище не е добро решение.
Всички бебета,които нямат баба педиатър,все са оцелели някакси.
Друг е въпроса ,като се върнат свекърите,дали ще можете да живеете заедно,но това ще го мислиш после.
Виж целия пост
# 13
И какъв е въпроса или просто да се оплачеш?
Вие с мъжа ти сте го решили вече, оставате там къде сте. Майка ти ще го приеме, просто и дай време.

По скоро някакъв съвет дали да угодя на нея, или на себе си.. и кое би било по-добре, четейки го отстрани някой би могъл да ми даде разумно мнение.
Имаш собствен живот и собствено семейство - съобразявай се с него! Майка ти е обсебващ и контролиращ тип, не и се подчинявай! Тя е направила за теб това,  което всеки родител прави за децата си. Сега си голям и самостоятелен човек, вземай решения, които ще са добре за теб! Рискуваш да развалиш семейството си, заради едни безсмислени капризи.
Аз не бих отишла в София!
Виж целия пост
# 14
В момента сте доволни от живота си. Защо да го променяте? След време обстоятелствата могат да се променят /проблеми със свекърите,  близост до добри училища, смяна на работа и т.н.т./. Тогава ще вземате нови решения. Нищо не е заковано во веки веков.
Неприятно впечатление ми прави, че майка ти ти насажда, че без нея няма да се справите, че трябва да идва всеки ден. Би трябвало да бъде обратното, да ти засилва самочувствието. Естествено е да не пренарежда собственото си ежедневие, за да пътува до вас. Но, естествено е и това да не бъде необходимо. Потърси си официален педиатър в населеното място и ползвай услугите му! А пък бабата естествено ще дава съвети. Вие ще преценявате на кого да се доверявате.
Спокойно доизкарване на бременността, успешно раждане и леко родителство! И последно - приготви се, когато се оплакваш от нещо /със сигурност ще има от какво/, да чуваш "Аз нали ти казвах!". Пропускай покрай ушите си и се старай да запазиш добри отношения, без да се усъмняваш в правотата на решенията си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия