То че е присъщо на тази възраст да граби играчки - присъщо е, но при нея май става патология. Поне аз друго дете наоколо не виждам да е толкова пристрастено към вещи и собственост.
Събирайки се с други деца, почти винаги бързо набелязва желаната цел (играчка) и с боен писък се втурва да я изтръгне от ръцете на собственика. Ако той е плах и пусне - добре, ако не следват писъци, теглене, а в краен случай и хапане.
Собствените играчки не се дават на абсолютно никой - на площадката винаги зорко следи някой да не и пипа вещите. Понякога дори се случва както се е заиграла да и се стори, че някой е взел нейна играчка. Веднага зарязва всичко и тръгва да си я взима, крещейки, стига до набеденото дете, вижда че се е объркала и играчката не е нейна - врътва се и си заминава успокоена.
В къщи е същата вещомания: знае кое на кого е и е невъзможно аз да обуя чехлите на баща и или той да седне на "моя" стол Скоро си скъсах ципа на ботушите с които ходя от началото на зимата и виждайки ме с друг чифт - направо изпадна в истерия.
Все се надявам с времето тези страсти да поутихнат, защото направо ми е мъчно понякога да я гледам събрала един куп играчки (свои и чужди) и седи и ги пази вместо да играе с другите деца