Хайде на театър - 10

Баташов е единственият актьор, когото безумно харесвах в представление и тотално не харесвах като човек. И въпреки не харесването продължавах да му ходя на постановките до последно. Бях абонирана за 199.
Всички други, които не харесвам като хора, не харесвам и като актьори. А те не са малко в наши дни.

За мен лично постановка - символ на онова време е "В очакване на Годо" в ТА. С Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Дони, Йосиф Сърчаджиев и Веселин Ранков. Не мога сега да отида и отново да гледам същия Бекет.

И Годо си припомнихме миналата година. И тази постановка не е същата за мен.

Здравейте, може ли мнение за Монолози за вагината?

Аз днес съм на Мама Мия в операта с почти 13годишния ми син. Чуден мюзикъл точно като за него според мен, както и за възрастни.

Гледах го преди няколко години. Нямах търпение да свърши. Хората се смееха при всяко споменаване на нецензурна дума.

Благодаря и аз имах подобни съмнения. Не обичам простащина и нецензурни думи.

Пропуснах да кажа, че на 4 декември бях в Театър Ателие 313 и гледах Пиано на луната по мотиви от Валери Петров! Възхитена съм! Мина като дъх целия спектакъл, толкова енергия, толкова дух и красота! Според мен е подходящо за деца над 12 години. Просто излязох удовлетворена и щастлива от този кипящ живот, на който станах свидетел. Игра се на сцена на която стъпвах за първи път - в кв. Красна Поляна... но не се отличаваше от доста от театрите в центъра. Изненада ме. Препоръчвам! И второ - чета вече навсякъде някакъв назряващ скандал със премиерния спектакъл “Сад. Игри по време на апокалипсис“ - имам билети за 10 декември. Дъщерята на президента играела - имало провокиращи снимки... Видях ги снимките - ами красиво е, много художествено и привличащо. Момичето също хубаво. Гледала съм преди години пиесата, по която е направена новата трактовка (било филм - спектакъл сега ) Историята на Юкио Мишима е страхотна, но тогава беше под режисурата на Стайко Мурджев, който недолюбвам... спектакъла не помня, но пиесата - да. Така че да видим сега - скандал ли е или нещо прекрасно или пък провал?    

А аз се връщам от Калигула. Необикновена постановка, със собствен почерк, интригуваща от началото до края. Деян Донков е както винаги ненадминат в ролята си. Според мен свали поне 3 кг от теглото си, раздаде се на макс. Т.нар. разврат беше показан художествено, много добра режисура според мен. Но не е за всеки... Няколко души си излязоха по средата, други точно преди аплаузите се измъкнаха и отгоре на всичко не ги извикахме на бис... Аз лично съм разочарована, а за актьорите не знам. Деян Донков заслужаваше поне 3 поклона... Самата актриса Александра Василева беше разказала в пост във фейсбук как в Япония са ги извикали 7 пъти на бис след "Калигула" и щели още да ги аплодират, ако не трябвало да освобождават залата за друго събитие... (Но за разлика от нас не се изправяли никога на крака, защото смятали, че трябва да стоят по-ниско от актьорите.) И се чудя защо сме такива, защо не си оценяваме изкуството и добрите артисти подобаващо, защо...
И на разкошната постановка "Синът" само веднъж щяхме да ги аплодираме и нямаше да има бис, ако Захари не се беше объркал и не беше излязъл на сцената отново при затихващи аплодисменти... Не знам, аз лично нямам обяснение.

Монолози за вагината е много далеч от простащината.

Да. Повдига много сериозни теми. На мен лично това с Койна, Бобчева и Светлана Ботин въобще не ми беше докосващо. Първите две съм гледала и в други постановки и там ми стояха много по-добре. Светлана Бонин някак никак не ми стои в това представление.
Лично мое мнение, разбира се.

Тази семица не мина без театър. Студено и няма вече къде да се скрие човек.

""Големанов" в народния театър. Емииииии , не съм впечатлена. Хареса ми сценографията на първо време и си мислех уау, това ще е нещо много интересно. За съжаление остана някак си неизползвана и ненужда. Не е моето представление обаче, имах чувството че актьорите просто си рецитират реплики, даже на моменти ми беше трудно да разбера какво всъщност казваха. Обожавам Георги Мамалев и знам че мечтата му е била да играе този образ и затова станах на крака накрая. Нищо особено бих казала или просто не съм узряла за това представление. Виждам че част от публиката се забавляваше, но на мен не ми беше нито смешно, нито каквото и да е. Но звънящите телефони не изневериха на себе си. Чудя се дали проблема не е в мен или просто постановките в народния  са едни от най-слабите сред всички софийски театри. Някак си не може да се разберем с него а е толкова красив, толкова е изящна залата и сградата че чак ми е жал да говоря така негативно.

Петъчната вечер посветихме на "Черна комедия" в ТБА заради позитивни тук коментари. Определено беше по-добре от Големанов, спор няма. Разбирах всичко казано от актьорите, особено актрицата в главна роля имаше изключително приятен глас. Не успя да ме разсмее със глас, но не мисля че и това беше целта на пиесата. Може би имах прекалено големи очаквания и останах леко разочарована.


Никога не съм излизала по време на представление до този момент. Дори и на най-лошата постановка, която съм гледала някога до сега "Орфей" успях героически да изтържа въпреки всички нелепици и тясното място в което трябваше да си набутам краката, които уви не са никак къси. Оценявам че целия екип е вложил доста усилия, въпреки резултата и затова просто от уважение не съм излизала никога. Бих се изненадала наистина повече ,ако присъствам на представление в  което нито един път не иззвъни някой мобилен телефон, ето това вече ще е прецедент.


Споделих кое е най-лошото представление, сега ще споделя и най-добрите:
"Влюбеният Шекспир" в Сатирата , много се смях и успях да усетя любовта влoжена от всички в този спектакъл.
"Зимна приказка" в театър Възраждане. Невероятна е Лилия Абаджиева. Просто изключително впечатление и контакт с публиката ми създаде онази вечер.
"Русалка" в Народния. Заради това представление вярвам още в народния. Със сигурност не е за всеки, но на мен така ми падна като ръкавица, че сякаш виждах себе си на сцената.  Невероятно беше.

Ох, тъкмо взех билети за Орфей, сега ми идва този отзив за "най-лошо представление евър". Ами, каквото такова, 3 часа все ще минат някак. И после ще дойда да пиша.

Положителен отзив и от мен за "Влюбеният Шекспир" в Сатирата. Подрепям мнението, че актьорите играят с много любов, постановката е истински спектакъл и е удоволствие да се гледа.

Аз пък се връщам от ТБА, където гледах “Стъпка по стъпка”. Какво да кажа - голямо удоволствие беше за мен, много ми хареса Ингилизова е истинска фурия.
Препоръчвам да я гледате с приятелки. Възможно е да не се оцени достойно от мъжете ви (при нас така се получи )

Аз идвам с отзив за Защото на мама така й харесва - хареса ми, но не е уау. Малко в повече ми дойдоха крещежите на някои артисти, но като цяло идеята ми хареса.
И малко спам - гледах Чебурашка на кино с дъщеря ми и плаках ли плаках. Чуден филм...