Трудно разбирателство

С какво точно ти помага нагласата , че си жертва? Ако темата не е фейк, в което се съмнявам, нито са първите, нито последните, които преминават през промени след появата на дете/ деца. Мъж или жена, не си обект в тия отношения, а активна част от тях. Точка. Ако имаш капацитета, вникваш в проблема и опитваш да действаш към по- добро.

Тъй, де! Нека и двамата вникнат обаче. Нека и двамата се стремят към тази промяна. Съвсем нормално е единият да бие отбой в един момент, ако не вижда и наченки на промяна.

Коментирам темата, защото се припознавам в жената, а автора в ММ. Честно, ако имаше още съответствия, щях да помисля, че ММ е писал тук. Затова давам и такива съвети.
Има жени, които обожават да гледат деца и бебета, други не чак толкова, но избутват времето, а трети откровенно мразят бебешкия период и не се чувстват пълноценни като домакини. Ако такава жена я оставиш дори с кротко и добро бебе, ще изкука за отрицателно време. Промяната с детето е голяма и е много трудно да се напасне.
Миналата зима ММ записа португалски онлайн, ей така за кеф, 2 часа седмично. Мразех го този португалски, защото ММ се забавляваше 2 часа. Уж се бяхме разбрали и за мен 2 часа, но време така и не оставаше. Хем ми е ясно, че и той е човек и има нужди, хем и аз съм човек, но за моите нужди време не оставаше и не беше честно.
Ако наистина искаш да спасиш връзката, забрави за доктори и хапчета. Няма вълшебно хапче. Трябва работа и от двете страни. Почни по малко, питай я кое би я улеснило. Пробвайте с жена почасово да гледа детето, чистачка, която да идва веднъж седмично. Ако детето седи в количка, излезте на заведение, ако не иска тази днес, пробвай след 2-3 дни пак да предложиш. Ти знаеш какво харесва, пробвай. Повдигни темата за ясла или почасова частна.
Не сядайте да говорите дирестно - това ще прерастне в спор. Просто подхвърли идея, примерно "абе, един колега, жена му скоро роди, и ползват една жена за почистване, искаш ли и ние да пробваме. " ей така лежерно, ненатрапено.
Времето ще мине и нещата могат да се подобрят много. Ето за някой неща има подобрение.

Сходни, колко да са сходни, мъж със следродилна депресия не сме имали.

Като изключим както авторовите  преувеличения, така и нашите интерпретации, какво имаме като факт + жена, която не се е държала по начина по който се държи сега преди да роди. Осем години не са малко време. Следователно състоянието се дължи най-вероятно на скорошната бременност и .майчинство.

Ами няма как верният отговор при това положение за мъжа да е "Спасявай се и си гледай кефа".

И ако тази жена не направи и малка стъпка към това да постигне маааалко душевен мир и спокойствие, ко прайм?
На мъжът ли само да разчита да й оправя настроението?
Ако в действителност й се дава пълната свобода за сън, почивка, работа ( разбрах, че сама е изявила желание), излизане с приятели или сама , а тя ОТНОВО не се чувства добре И отказва да отиде на лекар, тогава отново ‘ко прайм?
Тази депресия и неудоволетвореност не винаги минава от самосебе си. Мъжът не може да й влезе в главата и да й пренастрои честотите.

Самият факт, че си позволил да крещиш на детето си трябва да ти светне червената лампичка, че нещо не е както трябва.

Клишето, че ако не си помогнеш сам - друг няма кой, е много вярно в този конкретен случай.

Да кажат тези, които са били в депресия, те самите осъзнаваха ли, че имат проблем и сами ли си помогнаха.

Жената на автора вероятно е трудна за понасяне в момента, той самият също не изглежда много приятен с начина по който се постара да я дискредитира. Най-важно е обаче едногодишното дете, което друга майка няма. Така че ще се наложи да излезе от това състояние с цялата възможна помощ от околните.

Честно казано претенциите и оплакванията на мъжа в тоя конкретен момент са най-маловажни.

Да си помогнеш сам означава да “склониш” да посетиш психиатър или психолог,  за да ти се постави диагнозата. Всички излекували следродилната депресия са си помогнали сами. Няма как да завлачиш някой до кабинета и да говориш вместо него или пък да пиеш антидепресантите вместо него. Тук говорим конкретно за депресията, не за хормонален дисбаланс, да поясня.

А беше написал, че таиш обич. Постоянно извърташ нещата в своя полза, във всеки отговор оправдание. Може да е всичко, но от толкова изчетени теми и години във форума, не се сещам да ми е направило впечатление жена толкова гнусно да оплюва мъжа си, какъвто и да е бил случаят.

Аз съм имала депресия, а също и проблеми с нервите. Избухливост.
Това не ми изключва мисловния процес, нито самокритиката. Не знам защо реши така, само и само да снемеш пълна отговорност на жената на автора.
Депресията не прави някой луд, който не носи вина за действията си.

Също  така и близки са ми казвали, че имам проблем.
И отидох на лекар и с времето нещата се оправиха. Не говоря за психолог.
Luellis,  хормонален дисбаланс такава депресия може да ти докара, че и до самоубийство може да стигнеш
Но съм минала през разни такива неща и съм наясно.

Той мъжът е крайно неприятен, а вие хормонален дисбаланс, депресия.
Идеята, че не ѝ е опротивял живота с него и се чуди дали е по-добре да се опита да го търпи, защото имат дете?
Дисбаланс и депресия са много актуални, но не обясняват защо жената се маха от дома си събота и неделя.

Извинявайте, дами, но хайде позволете ми да имам мнение. Въобще нямам намерение да убеждавам някого защо мисля по определен начин, защо този мъж не ми е приятен, защо симпатизирам на жена му. Просто си изразявам моето мнение, като изобщо не ме вълнува вие съгласни ли сте с него или не. И не го изразявам с цел някой да се налага да ме убеждава, че не съм права. Аз също не съм седнала да пиша тук, за да ви убеждавам, че не сте прави. Всяка от нас има достатъчно житейски опит, преживявала е, най-малкото виждала, срещала е различни хора и ситуации, за да може да си направи собствените изводи за конкретния казус. Така че, мнението ми е това, което съм писала, моля не ме убеждавайте, че вие сте прави, а аз не съм.

Похвално е, че си се вслушала в мнението на околните, Елора. Браво! Малко са хората, които могат да надскочат сянката си!

Но  какво правим, ако някой се обиди, като му споменеш за нервността? Снаха ми е този тип. Брат ми засега търпи на принципа: Мълчи, за да не стане по-зле! Обичат се, всичко правят заедно, но си има моменти, когато тя буквално не може да се контролира и изригва като вулкан.  Предстои да сме заедно лятото и не знам дали аз ще издържа да гледам как непрекъснато прави забележки на детето, 6 годишна кротка сладурана. И то не какви забележки, ами едни отровни като: Дръж здраво кормилото, какво караш като заспала! Къде ти е проблема! Какво се лигавиш като бебе! Тя има проблем с щитовидната, лекува се, но нервите ѝ са изпилени до край!
Ако си отворя устата, не само, че няма да ме послуша, ами и ще си развалим взаимоотношенията. От друга стрна, сърце не ми дава да стоя безучастно. Мислила съм да избера подходящ момент за разговор, без да натрапвам мнение, само насока, без конкретно да споменавам случай, така по принцип. Дано се сети.

Хем имаме само неговата гледна точка, хем не успява да ни убеди колко е добър. И рязко станахме с пилешки мозъци, щото сме жени, предполагам. Същите, като оная, неговата, дето не може да проумее, че с диети няма да стане по-убава, поне банята да можеше да изтърка като хората.
Обаче за мен мъжът не е виновен в ситуацията. Бил си е същият мачо и преди 10, и преди 8, и преди 2 години, тая неговата къде е бляла, толкоз ли нямала избор.

Авторът явно показа,че е от типа мъже, които винаги се мислят за прави и ако някой им каже, че не са,почват със скандалите, обидите и опитите за унижения. Та той реагира така към непознати, които полагат усилия да го прочетат, разберат и да му помогнат. Представям си какво се изсипва върху жена му. Всеки е виждал подобно поведение и е много грозно. Преди това е нямало дете в картинката и жената е преглъщала повече, а сега явно вече не го понася.
Раздялата е лечението и за двамата, според мен. Заедно няма как да мелят.