Трудно разбирателство

  • 9 020
  • 332
# 285
Не, не! Каквото и да си говорим мъж-прав няма!
Аз разбирам, че жената има нужда от подкрепа и разбиране в този период, но мисля, че авторът полага усилия да й ги даде! Сигурно и той има трески за дялане, но това не променя факта, че и тя не се държи добре с него. В този живот всичко е взаимно- най-вече уважението!
Каквото повикало, такова се обадило.
Ако толкова беше изтормозена от автора, досега да си е тръгнала - като гледам, нямаше да я спре! Но когато някой те тормози и потиска, автоматично търсиш вариант да отстраниш тормозителя! Не мисля, че жената на автора се чувства така.
Трябва да намери сили да разбере какво е най-добре за нея и да започва да действа.За нейно добро е! Така всички ще са по-щастливи!

Има прави мъже, но не и по времето, в което жената преди една година е родила и още не може да се справи с промените в тялото си, а детето си иска своето.

Авторът като е решил да се събира с жена и да прави деца трябва да са му ясни тия работи, а не да си иска кефчето и спокойстивето. Видяхме, че лесно пали и веднага започва да обижда, така че визията му за себе си като за толерантен и спокоен човек не отговаря много на реалността.
Виж целия пост
# 286
Само че първо с обидите започнаха дамите в темата.
Виж целия пост
# 287
Не искам да звуча като адвокат на дявола, ама да говорим за жена, която няма възможност ни за почивка, ни за лично време - разбирам подбудите ви за защита за оправдаване на майката.
Ако нещата, които автора пише са наполовина верни, не мисля, че е много ОК да му се нахвърляте така.

Има помощ с детето, дава й се възможност вечерите да спи отделно, помага се в къщната работа ( само не споменавайте пак фугите, че бактън). Идеите за почивка без тях, за каквото и да е, което може да й помогне да се отърси. Работи по свое желание…
И роднини й казват, че е прекалено изнервена.

Някак си не разбирам това яростно оправдание с хормоните и раждането. Не са минали два месеца, все пак. Година е това.
И мъжът да е твърде взискателен - ми като гледам от отговорите на автора, нея не я бърка много, че е такъв.

Според вас мъжът трябва да мишкува цяла година  и да се съобразява само и единствено с настроенията на жена си. Една година е това. Стига.
Виж целия пост
# 288
Лесно палил ?!!!??!! Аз му завиждам на биволското търпение, тука колко страници предимно хейт и обиди му се изсипаха. Не знам защо толкова трудно се разбира, че снасянето на златното яйце не ви прави богопомазани. Елементарното уважение към партньора и контрол на нервните изблици за базови изисквания за съвместен живот.
Както и постоянното дуднене за всичко типично за много жени не ми дава право да тукатя или поне да шамаря, същото се отнася и за постоянните истерии от страна на жената дори да я дразни с нещо.
Виж целия пост
# 289
То е явно, че още преди детето любов е нямало, аз съм била в такава ситуация, когато се мъча да си върна първоначалните чувства, но просто всичко дето мъжът прави ме дразни.И не е мъжът виновен за това, трябвало е да се разделят на време, не да създават деца.
Сега да си сърба сама попарата, като не е мислила, а не да си го изкарва на мъжа.
Странно ми е обаче, как хората искат дете от човек, който не обичат и едва ли не понамразват.
Малко почвам да се дразня, колко бива защитавана тази жена, родила и вече е богиня майка, всичко й е простено.
Виж целия пост
# 290
Много зависи от контекста, тона и жестовете как звучат тези предложения да излиза, да си почива, да ходи на лекар. И от натякванията, сумтенето, изкарването през носа това, че си взел тези предложения за чиста монета. Ако са под знака на "ти си некадърна майка, не се справяш, виж Пенка как гледа три деца и върти баница през ден, ти дори детето не можеш да захраниш", познайте какво следва. Иначе официално е предложена почивка.
Виж целия пост
# 291
Първото мнение като го прочетох си казах "ох, ужас, тая е от ония невъзможните майки". После като прочетох следващите мнения ми стана жал за тази жена. Авторът толкова много си противоречи - по цял ден е на работа, ходи и в командировки, налага му се да отсъства по ден-два, вечер пие бира с приятели. Не знам кога успява да гледа детето, да чисти, да пазарува, да го дундурка, нещо чак не ми се вярва... Освен събота и неделя, когато жена му бачка.
В едно от последните мнения каза, че накарал жената да запише детето на кухня, за да не се налага тя да му готви докато спи. Много е съобразителен, много. Мъж-герой. Обаче май ще се окаже, че той гледа детето само вечер да го приспи и през уикенда, а го изкарва все едно е самотен родител.
И накрая този бисер:
Всеки уикенд съм сам с детето, тя ходи да работи щото иска и съм и казал добре, щом ти харесва. Мен ми е тъпо, че съм като самотен родител по парковете или в мола, където и да отидем, ама за нея щом е ще го преживея.
Тоест жената ходи на работа, но той се чувствал като самотен родител, че си гледа детето през това време? За опита да унижи жена си за банята и за безрезултатните й диети - няма да го коменитирам. После що не го уважавала, ми и аз да съм, и аз няма да го уважавам.
Виж целия пост
# 292
Мда, със сигурност проблема е в интонацията. Може и в неправилно дишане от страна на автора
Виж целия пост
# 293
Ами после се оказа, че не му е тъпо, напротив рай било, даже с големи букви го написа - като я нямало нея - РАЙ...

РФ, елементарното уважение не следва ли да е и от двете страни? Как искаш уважение от някого, когото не уважаваш? Може да си припомниш първия пост на автора... Не я понася и не иска да живее с тази жена. Тя това не го ли знае, много добре го знае.
Виж целия пост
# 294
Мда, със сигурност проблема е в интонацията. Може и в неправилно дишане от страна на автора

Слепотата към нюанса е потопила много бракове. "Всичко беше наред, какво ѝ стана на тази жена?".
Виж целия пост
# 295
И аз инстинктивно вярвам на автора. Търпелив и толерантен. Даде малко неразумно пример с банята, генерални изводи се направиха. Предложенията му тя да се откъсне малко от битовизмите се пренебрегват.
Такъв типаж като съпругата няма да се промени. Семейната среда в детството оставя следи докрая. И подпомогнато от собствения й характер...Всъщност тя много ще "чупи" глава в бъдеще. И да осъзнае, че е по нейна вина, няма твърде да се промени.
Търпението и толерантността на автора за щастие няма да са безкрайни.
Виж целия пост
# 296
С критики и дуднене не се печели уважение. С критики и мрънкотене, започва да изглежда като мухъл, дето само се оплаква, а нищо не предприема. Мъжа на място ще седне и спокойно ще постави границите си. Ще обясни, че истерии няма да търпи, но в същото време ще подкрепя жена си в това тя да се чувства спокойна и подкрепена. Примерно в ситуацията с отслабването, не да прави пасивно-агресивни забележки как нямало да стане с диети, ами да й нареже вечерта една салата и да й каже "знам, че ще е трудно, но аз съм тук и ще ти помогна" има огромна разлика между двете нали?
Виж целия пост
# 297
Ами после се оказа, че не му е тъпо, напротив рай било, даже с големи букви го написа - като я нямало нея - РАЙ...

РФ, елементарното уважение не следва ли да е и от двете страни? Как искаш уважение от някого, когото не уважаваш? Може да си припомниш първия пост на автора... Не я понася и не иска да живее с тази жена. Тя това не го ли знае, много добре го знае.

А тя има ли уважение към него, че нещо май не разбирам за такова от описаната ситуация?
Виж целия пост
# 298
А това с диетите никъде не го видях.
Но принципно ако я е заяждал на тази тема губи точка пред мен.

Но не знам как може да стоиш и да подкрепяш човек, който само ти налита да се кара за нещо.
Аз не знам бих ли си правила труда , след като вече съм опитвала да говоря с въпросния човек.

Може би трябва да пие успокоителни, не се шегувам
Виж целия пост
# 299
Излизах с един такъв колега от университета два месеца. Сякаш прозрях, че животът ми ще бъде АД. Постоянно се опитваше да се докаже колко е велик на мой гръб. Първо го приех с насмешка, но после започна да ме вбесява и злобно изсъсквах. Правеше ми забележки да не си оставям чашата без поставка на масата и ми обясняваше като на олигофрен "слагаш поставка на масата и тогава чашката отгоре, ето, виждаш ли". В същото време квартирата му беше потънала в паяжина и прахоляк. Не разбирах тази мания на фона на останалата немърливост, но реших, че ще ми стъжни живота и го зарязах. След един месец ми се обади да пием по кафе и да ми върне един учебник и нямах нищо против, докато още по телефона не ми каза "тъкмо ще си поговорим с какво ти направих лошо впечатление аз, пък и аз да ти кажа с какво ти ми направи лошо впечатление". Казах му да остави учебника при охраната. Ако бях изкарала 8 години с това чудо щях да съм пред нервен срив.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия