Попечителсво над дете в Англия. Искам да си го прибера в Бг.

Детето признато ли е?
Има ли български акт за раждане?
Вътре пише ли имената на бащата? Има ли български паспорт?
Когато детето ми не беше пълнолетно на излизане от Англия никога на мен или ММ не са ни искали нищо. Само за излизане от България -декларация.
Ти може би имаш такава декларация от миналата година. - не помня колко давност имаше.
Ако нямаш възможност за самолет, не можеш да си купиш билет или изпитваш езикови затруднения всяка седмица от Лондон тръгва автобус на бг фирма. [url]https://union-ivkoni.com//url]
Обади се и говори на български с тях. Малко ще е уморително пътуването, но ще се измъкнеш.
Относно полицията, да след насилие ако се обадиш, ще го арестуват, а теб ще преместят на безопасно място, ако нямаш. Това с вземането на детето е последна мярка, и дори на наркомани трудно вземат децата.
Може обаче да се протичат дела.
Ако искаш да се спасиш действай умно.
Дай повече информация, как си напускала предишни години Англия сама с детето.

Припознато е детето. Миналото лято като се прибирахме му извадих акт за раждане, в който фигурира бащата и паспорт тогава извадих. Декларацията ми е ясна, знам, че нищо на излизане не искат. Работата е там, че просто сме мноого далеч от Лондон. Сигурно ако бяхме там до сега да съм избягала. Живеем в малко градче, където няма летище, няма и наблизо. Трябва да сменям междуградски автобуси, после няколко градски да висим на спирки ии т.н. за да стигна до летище. Факт също, че английския ми не е на кой знае какво ниво, а пък и по чуждите градовете да търся спирки с малко дете и необходимия багаж за него….. Той и това знае, затова и е толкова смел, когато ме удря.
Предишни години съм се прибирала със самолет. От Лондон. Там той има роднини, при които нощуваме и на следващия ден ни е карал до летището, че да е по-малък тормоза за детето. Понеже и то не е от най-спокойните, дълго не може да стои мирен, едвам в самолета преживяваме 😀
И така си мислех да направя и тази година, с разликата, че в момента в който кацнем, да му кажа, че няма да се върна при него. Просто край. От там нататък като иска да се съдим, да се прибира, да прави каквото ще. Но днес след тези думи, не съм сигурна какво ще става. Не знам вече кое е умно, кое не е. Може би вече наистина полудях.. но съм сигурна, че искам да се отърва

Няма ли автобус на National Express до Victoria Station. Точно заради езика предложих за пътуваш до България с автобус. Той е на българска фирма и можеш да звъннеш на бг номер да се разбереш как става с билетите. Мия че спирката е веднъж седмично около Victoria Station. Ако няма директен влак или автобус погледни групите на бг общностите. Постоянно има някой, който пътува към Лондон. Само внимавай, ако бащата е от България да не му кажат. Можеш да помолиш твой познат, който знае английски, дори и да живее в България за помощ. Напиши си на 1 лист основни изрази. Според мен, можеш да се справиш, ако си го решила и събереш смелост.

Първо внимателно проучи ситуацията, потърси и правна консултация да не стане така, че сама да изгубиш детето си:
https://e-justice.europa.eu/309/BG/parental_child_abduction
Отвеждане на дете в чужбина без съгласието на другия родител се води отвличане.

Зависи коя му е чужбината.
Това беше причината да попитам за бащата. Няма достатъчно информация, но има много жени в такова положение. Излизали сме сами с детето от Англия, никога не са ни искали документ. За излизане от България винаги са изисквали декларация. Не помня обаче да е имала срок. Жената да си провери документите. Но тя вече писа че знае, че може.
С български акт за раждане и български паспорт може да напусне Англия сама с детето. Проблем е ако излиза от България, а тя няма намерение да го прави.
В момента тя е заложница без пари и не знае език. Той го знае и я малтретира и заплашва. Ако му избяга ще си намери друга жертва.
Просто и пожелавам да събере смелост и друг път да не се поставя в такава зависимост.

Какъв е приятелят ти - националост, гражданство?
Аз имах колежка с дете на 2,5, май бяха в процес на развод и се криеше от английските адвокати, сменяше си сим-картите през седмица, не беше му казала в коя държава работи...
Не се захващай, щом не знаеш езика дори, трудно ще ти е, не отвличай детето

Тя може да излезе с детето, но ако приятелят и не е българин, с каквото впечатление оставам от първия пост, това отвеждане ще е отвличане.
Детето е родено и живяло само в Англия и компетентен ще бъде английският съд. Дори и да доведе детето в България, ако бащата (в случай, че не е българин) се позове на хагската конвенция, българските власти ще го върнат в Англия.

Ако тя не говори английски очаквам приятелят да се окаже българин.

Може да е някой поляк, например. Доста източноевропейци работят там.
Имах колеги в университета, които са споделяли, че за половин година студентска бригада в Англия, почти не са говорили английски.

Ако темата не е пързалка, да каже авторката какъв по националност е бащата. Няколко пъти и зададоха въпроса, не е отговорила.

Преди 10 на години имах позната в Англия в сходна ситуация. Алкохол и агресия. От България и събирахме да и пращаме пари за билет. Бащата още не е потърсил детето...

Не одобрявам поощряване на престъпление, защото отвличането на дете е престъпление. Има си ред за тия неща, викаш полиция, вадиш си медицинско, бориш се за родителските права. Дано да е пързалка темата, че ако не е, лошо.

Аз я поощрявам! Нека да се спаси, ако има сили. Закона и позволява да излезе от Англия и тя вече го е правила предишни години.
Голямо престъпление да избягаш от насилник, който толкова обича детето си, че бие майка му пред него.
Разбира се, ако се обади в полицията ще го арестуват и ще и предоставят защитено жилище. Но тя не знае езика и ще и бъде много трудно. Откъсната без близки в чужда държава.

Първо наистина се изненадвам и се надявам да не прозвучи като заяждане, но сериозно ако има хора, които смятат, че поста ми е пързалка и едва ли не разказвам въображаеми истории.. още повече изпитвам страх, че съм загазила и то яко. ГРАМ НЕ СИ ИЗМИСЛЯМ и то без да влизам в подробности в какви ситуации съм била.. само преди два дена, си вземах детето на ръце да го сложа в леглото му и да му пожелая лека нощ, а той в гръб ми наби юмрук в ребрата и ми изкара въздуха. Не можех да дишам и едвам си го целунах за лека нощ и то свита на земята. Наскоро пак така ме дърпаше, малкия се уплаши..ревеше, аз го взех. Седнах на дивана и го гушнах. Казах на баща му, че е истински нещастник така да го плаши и той дойде и ми отскуба БУКВАЛНО кичур от косата. Не два/три косъма-КИЧУР и то не малък, В ръцете му остана. И в крайна сметка мен обвини, че аз го плаша понеже изкрещях и се разплаках. Просто не можех да се събера. Вече не мога съвсем да се контролирам от към такива емоции. И не защото съм изяла някой друг шамар. Това го преживявам.. но детето ми го гледа и слуша и плаче и ми се къса сърцето. Само докато пиша тея неща и се сещам, рева. Може би по този начин отстрани наистина изглеждам като луда както той ме описва и аз реално се поглеждам в огледалото и се плаша как изглеждам-точно както се чувствам… нямам желание за нищо и за никого. Единствения ми стимул да стана и да се усмихвам, ми е човечето.
Миналото лято също имах поводи да не се връщам. Той не е бил агресивен винаги. Първия път когато ме удари и по-точно ми направи цицина на главата, беше след детето. На 2м. беше и го помня съвсем ясно, защото беше на св. Валентин, когато нали уж всички си показват любовта. Аз ревах цяла нощ и бях с цицини.. и не приключи до там въпреки, че след това ми беше обещал да не се повтаря. Все едно е било един ясен план от негова страна. Да ми направи дете в чужда държава, да ме върже и тогава да покаже истинското в себе си, което преди това някак си е криеш, за да проработи всичко. Иначе защо някоя ще стои да го търпи?! Все пак не съм и първата, която е яла бой от него и така обиждал и заплашвал, в последсвие и това научих…….. но вече го бях направила “баща” . Ии така докато не се прибрах. Тогава приятелка ме посъветва да проведа един последен разговор с него за това по телефона. Все пак в името на семейството. Направих го. Той съжаляваше много,обещаваше, казваше как не му се живее без нас, ревеше … аз глупачката му дадох шанс и беше най-огромната ми грешка. Беше кошмарна година. Всяка сутрин си казвах, да стискам зъби докато дойде пак лятото. От тогава всичко пазя за себе си.. не искам пак такива “съвети” от приятелки, на които да се поддам. Искренно съжалявам за тогавашния ми избор. Манипулира ме страхотно, замазваше ми очите известно време и после пак ревове, бях като на въртележка. Но тогава изпитвах все още някакви изкривени чувства към него, сега ми е гадно дори и да го гледам.
А и честно казано не ми е хрумвало, че може да се приеме като отвличане. Все пак аз си го прибирам в България. Няма двойно гражданство да кажем. Има си само документ от тук, че е легален, този за пребиваване. Иначе си е с бг документи е само.. не са се интересували изобщо, къде е бащата, не са ми искали някакво разрешително от него като съм пътувала към България с детето, че да кажат, че го отвличам.. и бащата си е българин, да спомена и тази подробност. Нямаме брак.
Ако успея тази година, може ли реално да е минус за мен и за това при кой да си живее дребчо, ако се прибере и реши да ме съди затова, че съм го “отвлякла”??? Понеже знам, че нищо няма да приключи до там. Ще ме тормози до край и съм се настройла още от сега за нещата, които ще ми сипва случи ли се…. Но ако ще е така, поне да съм си при семейството. Удома.
Просто не искам по някакъв начин да успее да ми вземе детенцето. Страх ме е много. Ако успее то означава, че ще бъде един бъдещ насилник на жени и тогава наистина вече ще се окаже, че съм се провалила като майка.
И пак да кажа, не си измислям. Всичко е реално, иска ми се да не е.

Викай полиция при следващо насилие и тръгвай по каналния ред. Какво като не знаеш езика? Значи социалните служби могат да ти предоставят жилище и да помогнат, но не могат да осигурят един преводач?!? Хайде бе! Нито си първата, нито ще си последната. Айде стига с тоя страх, че ще ти вземат детето, те направо си мрат да осигуряват деца без родители, които да висят на издръжка на държавата. Онзи да го арестуват, а на теб да помогнат. Докато седиш и си самовнушаваш как лошите социални бленуват да отвлекат твоето дете, този те бие пред него.