Къде се запознахте с половинката си

Аз приемам. Всъщност изобщо не зная с кого чати и с кого се среща. Не сме чак толкоз близки 🤩. Бих искала да излиза по-често с жени. Тези, дето излиза с тях са някакви убитаци и дъртаци. Единствената полезна и приятна информация ми я носи след срещи с жени.

Това освен смешно е и страшно! Нагледах се на какво ли не и при двата пола, чакай да ти плюя в пазвата

Спомням си като бях в 20те една приятелка (преди да станем гаджета) ми каза, че ако съм във връзка никоя жена никога не би приела с друга да си споделям толкова лични неща.

Някои цял живот търсят широкоскроения. И няма и няма. Или тясно скроен за брак или широко скроен за нана.

Тези модерните работи, дето се извъртат всички в "приятелския" кръг, също не ги приемам.
Влизам аз в тоя приятелски кръг като ново гадже, и какво, гаджето ми я минали всички мъже в комопанията. И при всяка грешна стъпка ще я минат пак. Амии .. не.

Докато на разнополовото приятелство гледате като на един милиметър от изневярата, така ще е. Ама, на кой какво му е у главата, от това го е страх

Я кажи, къде си намери половинката. Това е темата.

То зависи и какво се разбира под приятелство.
Аз имам двама приятеля от мъжки пол от студентските години. Помагали сме си и винаги ще го правим, но не си чатим всекидневно, не излизаме сами, дори не се чуваме без повод.
Като в 2 през нощта буквално ми падна таванът се обадих на единия. Той каза - дай ми 15 минути да се облека и дойда. На другия помагах със съвети при тежък развод. Ама всеки ден да си пишем, да се чуваме, виждаме сами и т.н. просто няма как да стане. Това са някакви измишльотини на жени, които им е много важно да са неотразими...у форумА.

Е, много ясно, че не си лепнат за бъдито, аз и с приятелките ми не съм така. Всеки си има живот, често го и споделяме.
И аз двама имам като Динчо, да речем сме по- близки, като в понеделник излизах с единия на по питие и малко работа (не сме в една сфера), в петък ще излизам с жена му. Голям праз.

В 33.

По темата, запознахме се на купон в приятелка.
Тамън беше излязъл от казармата, та трябваше някой да го въведе в живота.

Ха-ха това с казармата.
Преди време дочувам разговор между мъжа и сина.
- Тъкмо съм излезнал от казармата и си викам "Много мацки и свободен живот здравей. И тогава се запознах с майка ти и свободният живот рязко приключи."

ама от казармата поне сигурно излизат много готини, баща ми като гледам снимки един стегнат, строен

В интернет.
//
Границата при приятелство мъж / жена я поставя обикновено жената. Мъжете са по-първосигнални, да.

Не са по-първосигнални, тяхното е по-видимо, защото са активният пол.
Жените са по-първосигнални по простата причина, че са по-емоционални. А емоциите водят до първосигналност. Буквално едно и също е, подсъзнание, всичко под кората на мозъка.

Женският инстинкт не е сляп секс с който свари, защото това е контра-продуктивно, а подбор, най-добрия. Друг е въпросът колко и как се уцелва най-добрият. Защото първичното борави с първични инстинкти и "любовта е сляпа".

С удоволствие изчетох цялата тема, тъй като сега е актулна и за мен. (някои страници ги попрескочих, признавам )  Ще напиша един роман да споделя мислите си за някои неща, извинявам се

С най-първия ми приятел се запознахме, тъй като бащите ни бяха приятели.. От там нататък в университета, колеги, студентски барове, купони, т.н. .. беше много по-лесно тогава определено.
Едва напоследък взех да използвам приложенията за запознанства, основно защото живея в огромен град, където почти всички ги използват като единствен метод за запознанство и особено от ковид времената - работа от вкъщи, спряха масовите събития, т.н., по-трудно се запознаваш с хора. И като цяло поне тук като почнеш работа сякаш доста по-трудно се завързват по-сериозни запознанства.. всеки си има живота, работи, спортува, прибира се у дома и така. Общителна съм, запознавам се с доста хора покрай всякакви събития, на които ходя, предпочитам да се запозная на живо с някого, някак си е по-естествено, химията може би е по-силна, защото не е било толкова изкуствено като от онлайн платформите. Но всяко нещо с времето си

Относно приятелите, дето ви запознават с техни приятели - къде ги намирате такива приятели бе хора Имам толкова голям кръг от познати/приятели, никой не ме е запознавал с никого (поне не с тази идея, отделно са всякаквите събирания/купони/кръчми т.н., които също стават все по-рядко. Имам чувството, че хората не искат да си усложняват живота запознавайки хора, да не вземе да стане нещо и да излязат виновни.. по-прагматични са. Всъщност една моя приятелка (тогава за такава я считах, вече си извадих изводите за нея) тактично ме изгони от тях, когато приятелят й ни предложи да идем при неговите приятели да гледаме някакъв мач.. аз казах, че съм навита, а тя ме отпрати в нас. Друг е въпросът, че тя никога не говореше с добро за приятелите му, така че може да е било за добро.

По мои наблюдения жените имаме по-голям избор с кого да спим (може би защото мъжете не подбират чааааааак толкова с кого ще спят), но после по-скоро мъжете са тези, които определят с кого ще се развият по-сериозни отношения, в т.ч. и брак. Поне аз оставам с впечатлението, че после ние трябва едва ли не да се надяваме, че той ще се освести и ще поиска нещо сериозно. Мои наблюдения.

За кратко се захвана темата за приятелството между мъж и жена, според мен всичко трябва да се гледа в по-общ план, не черно или бяло.

Например имах едих колега, с когото работех доста близко заради типа работа, която тогава вършех в университета. Той е женен с малко дете, към 10 години по-голям от мен. Като цяло винаги сме били в приятелски отношения, писали сме си от време на време, но най-вече по работа. Или примерно пишем си 1-2 дена, после 6-8-10 месеца не се чуваме, после пак. Наскоро ми писа да се видим и излязохме на вечеря след работа. Въпреки че ми беше може би леко странно, макар че не съм обвързана, в крайна сметка не се бяхме виждали от 2 години преди това, хем сме в един град, и не е като да си пишем за щяло и нещяло. Сигурна съм, че ако жена му виждаше да си пишем през ден за някакви глупости, несвързани с работа, нямаше да й е приятно да ходим да вечеряме, защото се заформя като цяла динамика. Но ако гледаш нещата в по-общ план, може би тези една вечеря не си заслужава драмата, защото очевидно нямаме някаква силна емоционална връзка и особено не прекарваме много време само двамата.

Също ако са стари приятели/приятелки от много години, с които никога нищо не е станало, вероятно е безопасно. И пак си има граници, ако с някой приятел си пишеш всеки ден и си споделяш какво си закусвал едва ли не и ежедневните си болежки, вместо с половинката си, вече това си е странно. Да не говорим да си ходите на кафенце всяка седмица, ей така защото много сте си залипсвали. Някакви граници трябва да се поставят в отношенията, когато си в сериозна връзка, според мен поне, в това число и във виртуалното пространство.

И това разбира се опира много до културни особености. На запад познавам хора, които са ходили на почивки (за 3-4 дена) с някой от другия пол (100% не гей), и явно половинката им нямаше право да каже нищо, защото било контролиращо и им ограничавало свободата.В други държави, обикновено по на изток, пък нямаш право едва ли не да си размениш една дума с някой от другия пол, и това се брояло за изнервяра. За това са по-трудни тези връзки от различни култури според мен.

ICQ, ама това преди повече от 25 години.