Аз: - Да, моля.
Той: - Добро утро
Аз: - Добро да е
Той: - Какво правите?
Аз: - Приготвяме се за работа. Ама кой се обажда? (почти сетена за какво става въпрос)
Той: - Ма не ме ли позна?!
Аз: - Ми не.
Той: - Кой може да ти се обажда извън града?
Аз: - Никой.
Той: - Ти роднини извън града нямаш ли?
Аз: - Нямаш
Той затваря телефона.
И сего ме яд, че не си побъбрих малко с него да разбера каква въдица ще ми пусне. Пък и да го набутам с малко импулси. Или да ми чукне среща и да ме пратя полицаи - дали щяха да ми се вържат, полицаите де?! И съжалявам, че нямам подходящи "приятели" - евентуално тях да му пратя.
В крайна сметка мисля, че е избрал този номер, защото телефонът се води на татко ми. А той е на 74 год. и онзи е предполагал, че ще чуе пенсионер, когото евентуално може да метне.
Дано някой друг реагира по-адекватно от мен ако, не дай ,Боже, му се случи такава случка, че съответните хора да си получат заслуженото.