Днес съм яхнала метлата и ще се оплача от моята. Дразни ме, че се държи към сина си все едно е дете. Примерно - вечеря тип шведска маса с няколко основни ястия. Тя взема чинията му и започва да му слага от всичко, въпреки, че той й е казал, че не иска. Това го прави редовно, когато сме заедно. Един път не е сложила на внука си, винаги на сина си.
А свекървата на моя приятелка беше взела наденицата от чинията на моята приятелка и я сложила в чинията на сина си ( като преди това, при наличието на няколко вида месо, той казал, че не иска наденица).
Отиваме на гости на свеки, тя грабва сака на моя мъж и му нарежда дрехите в някакъв гардероб и го извика да му покаже кое къде му наредила. Той е на 40 г., не е нито сакат, нито малък, че тя да му нарежда дрехите. Аз гледам и мигам на парцали и не вярвам на очите си..
Тя живее в чужбина. Отиваме й на гости. Пристигаме и тя се хвърля веднага да прегръща сина си - към 10 мин сигурно го прегръща. А детето ми, на 5 г., ги гледа и ме пита: Мамо, баба кога ще прегърне и мен? ". Щом и на 5 годишно дете това направи впечатление... Детето очакваше, че баба му първо него ще прегърне и ще му се порадва.
Веднъж тя беше у нас и ме хвана на къс пас, когато мъж ми го нямаше, и започна да ми обяснява:" Ако трябва да сме честни, неговият живот е по-важен, затова като си дойде от работа, той трябва само да си почива или да се занимава с хобитата си, а ти трябва да вършиш цялата домакинска работа." (аз също ходя на работа, даже моят работен ден е доста по-дълъг от неговия). И още с разни други глупусти се опита да ме обработва.
Това вече ми преля чашата и като си дойде мъж ми ги привиках и двамата на очна ставка, да се разберем най-накрая. А тя така лъжеше, че нищо такова не била казала, едва ли не се изкара светица.... Какви циркове разиграваше пред него.. Артистка и половина!

Значи не е само моята от театъра.
Забранено и е идва да вижда бебето, когато синът й го няма. Последният път ми обясняваше как съжалява, че има двама сина, а не дъщери, понеже според нея, дъщерите повече си гледали майките. И че мъжът ми ще е лош баща, понеже много приличал на собствения си. А за лошото отношение към мен даже не ми се говори. Но най ме дразни като пред мен е една, а пред синът си съвсем друга. И винаги тя е жертвата разбира се
Но съм съгласна, че като цяло копираме семейния модел, по-скоро тези неща са изключение при нас. 