С какво ви дразнят свекървите? – 155

Ще кажа следното: Докато е жив възрастният мъж, все така ще сте. Няма как да отиде зимата на село. Той е на 90 г., навиците няма да си промени, ще трябва да го изтърпиш зимата. Дано дълго време да е здрав и бодър, че иначе за постоянно ще остане в града. Мъжът ти му е свикнал и не му пречи. Старите ергени са така. Реши за себе си, дали това те устройва.

А защо тогава не сте си гаджета без да живеете заедно.Така синът ще се грижи за дядото,  ще му яде филиите и ще го изслушва, а ти ще се виждаш с него само когато ти е приятно.

В последния си пост жената каза, доколкото разбрах че ще напусне тези хора, така че явно бързо е взела решение. 🙂
Иначе нещо не разбрах как така жената има къде отиде при раздяла, явно има жилище. Но е готова да плаща квартира с гаджето. Аз ли не разбрах нещо правилно?

Имах предвид, че ако нямахме къде да отидем, съм готова и квартира да плащам само и само да сме самостоятелни.

Iris04, на 40 и кусур години е редно човек да мисли за създаване на семейство, а не само за срещи и купони. Поне аз така ги разбирам нещата.

Забележително бърза развръзка.

Трябва да сте самостоятелни.

Всички замесени в този казус са вече на достатъчно голяма възраст, та да имат време за губене в неудовлетворително и тегаво съжителство. Дядкото трябва да си прекара спокойно последните години, а "младите" да не се ядосват и дразнят ежедневно.
Особено щом са и религиозни и водят богоугоден живот такива чувства на неприязън май са и грях, не съм много запозната. пък и дядото не ги е заслужил, у дома си е, грижи се за себе си,  това, че е досаден и многословен, с утвърдени навици,  е типично за възрастните хора, няма как.

Гледам още една тема е в историята. Да, дядото е в правото си. Да, възрастните хора често има мили спомени покрай цялото си обзавеждане и това се вижда на пръв поглед, влизайки в жилището. Ако всичко е от преди 30+ години, значи не са съгласни на промени. Тези, които нямат против промените, са си ги направили, въпреки възрастта. Да, често настояват, че тяхната закуска, секция, кухненски шкаф е най-добър и точка. Ти знаеш ли навремето какви неща имаше, ехеее, това днешното неща ли са бе? (по Комиците, ама си е чистата истина за някои). Да, такива хора не се променят. Да, такива хора са способни да ти надуват главата всеки ден с едни и същи истории, смятайки, че са много интересни и поучителни. Не са, ама няма да го разберат. Разбирам досадата на авторката, забравих ника. На мен ми беше досаден собствения ми дядо. Виждахме се 2 пъти месечно, но едно и също слушах всеки път. Ако е всеки ден, колкото и да ми е мил, ще ми досади. Баба и тя имаше подобни моменти. Но, авторката също така, за жена на 40 +, трябваше предварително да е наясно с тези нещо, защото са обичайни. Това, което не е обичайно е този, който смята за перфектния и умния да не се е отделили от родител до неговата възраст и е трябвало да се запита защо на тази възраст е ерген. Вероятно заради твърдия му отказ да се изнесе от вкъщи, предишните жени в живота му са решили, че с това няма да се примирят. Тя първо се е съгласила, а после се оплаква. Ако беше съобразила елементарни положения и беше събрала 2 и 2, сега нямаше да е в тази ситуация.
Ако иска семейство с този човек, има два изхода. Или и двамата да отидат в нейното жилище и да наглеждат дядото като е тук, пък и като си е на село или да го карат като гаджета, всеки вкъщи и да се виждат там за каквото се виждат. Дядото и сега е самостоятелен през повечето време, та ще се оправи, въпреки оправданията на сина. Но трябва де наясно, че докато дядото е жив, за "перфектния" мъж, авторката ще е втора цигулка. Добре, че не напира за деца, защото до сега, като я чета и това да беше сътворила

Аз мисля че не авторката или дядото са виновни. Най-голяма вина има неговия 45 годишен син. Мъже на неговата възраст би трябвало отдавна да са узрели и да не разчитат на мама и тате.
Той ако желае може всеки ден да се чува по няколко пъти на ден с баща си и същевременно да го наблюдава, след като е сам. Явно на мъжа така му е по-лесно, да не плаща квартира и да има разходи само за сметки и храна. И да чака дом наготово.
Авторката сама може да постави правила във връзката им. Да го убеди да се изнесат на квартира, като ще се чуват с дядото ежедневно. Разбира се не е гаранция, че синът ще се съгласи, но август ще разбере, че се е хванала с бащино синче. А сина ще се осъзнае като остане сам, но сигурно ще е късно.

Да, но има нещо грешно и незряло /за мен/ да чакаш да се появи човекът за семейство, за да се отделиш и организираш самостоятелно живеене. Още повече ако си мъж, още повече на 40г и нагоре. Много хора имат възрастни родители, здрави или болни, но не всички стоят в родния дом до смъртта им. Ако и ти имаше същата ситуация и желание да си до майка си, как щяхте да се разберете? Да се клонирате, или по подразбиране ти да клекнеш?

И най-милата душа да е дядото, живеете ли заедно абсурд да е безпроблемно. Въобще вашата конфигурация не прилича на "семейство". Повече на мъж, който дали от вменено чувство за вина, дали понеже му е евтино и удобно, не иска да мръдне оттам. Те са си двамата. ТИ доброволно си се присъединила в тази схема, идилия /за тях/. Само че си на 2-ро място, действията го показват.  Нещо патриархално в мисленето виждам аз. Думата на дядото е голям авторитет, мълчиш, уважаваш. Веднага си приела това съжителство, сякаш задължително жената отива при мъжа, ако ще и в пещера да живее.  Може би не си живяла с мъж, не знам, но това са много ниски критерии.  

Ситуациите, които сега те ядосват, не изненадват пишещите. Странно ни е въобще, че хем отначало си приела тази формула, хем сега негодуваш, хем звучиш сякаш си безгласна буква. Затова са такива коментарите. Помисли си.

Ако му се случи нещо.... това е любимият рефрен на всички тънки манипулатори. Майка ми така живее с баба ми от сто години, преди това изгледа дядо ми със същия довод. На тях за 20+ години нищо не им се случи освен накрая обичайния ход на нещата, но нейният живот си замина.
Тази манипулация често изобщо дори не е рационално осъзнавана. Тя е израз на всякакви личностни особености - от вродена или придобита тревожност, през егоизъм, до страх от изоставяне.

Това, че се живее с някой възрастен, не превантира нещо да се случи - то може да стане и докато сте на работа, а и дори да сте там - говорим за хора на възраст, които колкото и да ни се иска като роднини, няма как да живеят вечно.

Казусът за мен е абсолютна измислица. Да оставим настрана нерационалните решения и инфантилното поведение на двамата "млади" на 40 и 45+ . Да оставим настрана и фактологичните и времеви неточности. Легенът се изплиска с неделните литургии. Да се представяш за вярващ човек и активно практикуващ християнин, и да си изпълнен с толкова много наглост, жлъч и злоба - те такова животно нема. Повечето активно практикуващи християни, които познавам, са благи и смирени хора, които се придържат към седемте основни добродетели. В нито едно изречение на авторката няма и помен от тях.

Важното е, че намерихме дядо на Бор_яна.
Както казваше Георги Русев: Сго-дих-ме-се (в Опасен чар)

Казусът е съвсем реален. Дали ще е дядо или баща е несъществена подробност. Даже мъже на сериозни позиции познавам, които отказаха да се изнесат с гаджето си в отделен дом. Останаха без гаджето, а в последствие и без родителя. Сега кукуват сами.

Подозирам, че след определена възраст желанието за промени рязко намалява. И то такава сериозна промяна като изнасяне от къщи