До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Тъкмо си мислех, че само една финалистка от Гласът на България знам с това име, и гледам, че май това е самата тя?

Аз се научих да не говоря много по темата, а имам много преживявания до степен да контролирам. Единственото което не мога е да си държа устата и да предупреждавам , винаги се сбъдва в период от между 2 часа, 2дни, 2 седмици или 2 месеца. Винаги. И никога не казвам нещо хубаво, винаги предупреждавам и понеже нямам логично обяснение, в началото не ми вярват. Когато се получи натрупване от подобни "съвпадения", започват да вярват. След инцидент в който мъжът ми едва оцеля, а преди това се скарахме , защото аз не исках да прави това заради което пострада, вече изключително много ме слуша.
В някои отношения ми върви - винаги получавам работата за която кандидатствам, на мен са давали апартаментите ни под наем, с първо оглеждане ни продадоха къщата, и то с отстъпка, така и колите . Продават ги дълго, в момента в който я намалят, аз се явявам първата която казва - купувам. След мен се обаждат поне 10 души. Никой не иска да играе с мен на не се сърди човече, или каквото и да е игри със зарове, защото аз обявявам предварително колко ми трябва и винаги го хвърлям. Много, много неща са. Сега чета книгата Холографската вселена, изключително интересна.

Доня Дафина Череша, при мен нещата стоят по сходен начин, но все още не толкова да умея да ги контролирам. "Идва" ми информация, обаче някак си, за да я получа, трябва повече да задълбая, а това ме изтощава много енергийно (после получавам нещо като ПА или по-скоро се откъсвам от земята и ми е трудно да се заземя). Ти как го контролираш, откъде и как получаваш информацията. Интересно ще ми е да получа съвети

Иначе, вчера гледах Interstellar и да ви кажа - този, който е писал сценария или ученият, на чийто труд са са позовали за него, със сигурност има нашите преживявания и знае за какво става въпрос. По-нагоре ме бяхте питали какви са моите виждания за бъдещето, на база получена информация. Ами, човечеството започва да навлиза в четвърто и пето измерение (аз му казвам вдига нивото) и линейното време все повече ще се обезличи в съзнанието на хората. Ще има все по-често хора, които открито практикуват телепатия и телепортация. Също и - водата ще залез голяма част от земята. Например, "виждала" съм Ямбол като черноморски град. Или град, който е построен изцяло над вода.

КРР, какво усещаш когато се изчерпиш енергийно и при ПА? Това е лично и извън темата де, но ми е на дневен ред. Ако искаш и на ЛС, може да ми пишеш.
Допускам, че се изчерпвам много редовно и оттам много неразположения. Много ме мъчи гаденето.

С това съзнателно се занимавам от 14 годишна. Тогава всъщност не беше съзнателно. Учих се, много медитация и др. Няма да споделям много , защото доста хора ме познават. Гледах Невена Цонева. Едвам я изтърпях. Много празни приказки. Обикновено хората с дарба, каквато и да е, не бият тъпана. Ще чета с интерес, но много няма да разказвам. Медитация на музика с определена честота помага.

Ами, различни са усещанията, но основното е, че се чувствам сякаш хем съм тук, хем не. Все едно, когато си подпийнал леко. Като се опитвам да се заземя и не става. Усещам все едно цялото ми тяло отвътре вибрира и все едно ще избухне. И естествено паника - искам да избягам. Физически симптоми - сърцебиене, гадене, замаяност.
То дори не е изчерпване, ами като се замисля, си е направо пренасищане с енергия, която не е моя.

Хъм, интересно. На мен, като ми се изчерпа енергията, просто знам,че всичко свърша и се връщам директно в тялото си. Това ме ядосва ужасно и вече успявам отново, съвсем съзнателно, да отлетя отново.

Аз тези усещания ги имам часове, след практиката, в която съм получила някаква информация или като съм "гледала" на някоя приятелка. Затова вече им отказвам

Доня Дафина Черешова,разказвай.Моля.
Много ми е интересно.Аз както казах имам много силна интуиция,но не мога да я разчитам.За медитация изобщо не може да става дума,две минути не мога да концентрирам.Искам да отида на регресия,но или ще ме изгонят за нервност или ще съм заспала на минутата.

С нервни не става. Явно всеки достига своето ниво на определена възраст, а някои въобще не го достигат. Според мен всеки има дарба, но не всеки иска да я види, да повярва. Вселената е една огромна вибрация - мисли, изречени думи, дори душата е вибрация. Внимавайте какво говорите, правите, мислите. Така наречената карма е просто рикошета на вибрациите които пращате в пространството. Това да разчиташ интуицията си не винаги е положително. Аз моето го смятам за прокоба. Не искам да знам кой от близките ми кога умре, нарани, пострада. То става извън мен. Казвам го - случва се. Миналата година се случи два пъти. Ами не е готино. И гледам да премълчавам, само аз си знам - ето случи се. За себе си например нищо не знам. Понякога идва определена мисъл и просто я гоня. При мен всичко е или като картина - буквално го виждам преди да стане, или просто го казвам и това е.  Миналата година моя съученичка почина. Беше болна, но когато дойде след години раздяла да се видим не знаех. По телефона ме потърси, над 10 години не се бяхме виждали. И казах на мъжа ми - тя иска да се сбогува. Дойде, подари ми гривна от мъниста. Един ден, гривната просто се спраска - мъниста навсякъде. И аз знаех - тя ди отива. В този момент е влязла в болница. В денят в който е починала цял ден говорих с нея в ума си и знаех че си отива. Телефонното обаждане вечерта въобще не ме изненада. Ние се бяхме сбогували с нея. 40 дена всеки ден говорих с нея, преди да си отиде напълно.
Деверът ми - лекарите така и не разбраха от какво е болен, а аз знаех че му остават 2 месеца. Не казах на мъжа ми.
Баща ми беше в хоспис който плащах, преведох парите и казах на мъжа ми - това е последната вноска. 2 дена след това баща ми почина.
Въобще много мога да кажа по темата, но наистина избягвам. Някои хора може да ме сметнат за хахо, други си мислят , че мога да гадая. Не мога, а и да мога - не искам. Защото нищо хубаво не казвам. Предупреждавам, никой не ме слуша. Защото обяснение за гласа в главата ми или картините които виждам няма.
В последните години съм се изолирала от хората максимално, контактувам с изключително избрани хора, предпочитам да съм сама с книги, музика, цветя и поля.

Ние тук сме широко скроени, никой не те мисли за хахо. Наскоро точно това си мислех-казваме дарба, но виждането и знаенето напред в бъдещето май е повече прокоба.

Все едно слушам себе си При мен се случват по същия начин нещата - говоря в главата си с починали близки, виждам разни  картини на събития, които ще се случат или просто го знам, че така ще е, или другият вариант е да си го кажа, но само да излезе от устата ми, без аз да го контролирам. За себе си, обаче не винаги "познавам". Когато питам за нещо кога или дали ще се случи, ми се дават понякога и дати и често нищо не става на тези дати. Чудя се защо тогава ми се дават те. Може би не трябва все още да знам. Или трябва да направя нещо на тази дата или да се случи на нея и от това да зависи развитието. Сега ми е даден 22.06 по важен за мен въпрос.
Но някак при мен все още не е толкова контролирано, както при теб. Иначе аз ежедневно правя медитации/практики/разговори с Душата.
Приятелки постоянно искат да им гадая, имам карти вкъщи, но като цяло картите не ми трябват. Аз усещам и виждам нещата, во както казах - после се чувствам ужасно и избягвам. Аз също последните години се поизолирах и контактувам с малко хора. Приятелският ми кръг много се стесни. Аз също така имам и някакъв вид лечителска дарба. Това не е случайно, защото в моето семейство всички са лекари -и от страна на майка ми, и от страна на баща ми. Аз лекувам някак си със светлина. Дори не знам как го правя и как става. Когато човек го боли нещо (или мен самата) виждам болката като черно петно в тялото (останалото си е светлина). И се опитвам, вземайки енергия от земята и любов от мен, с енергията на любовта и земята, да запълня черното. Досега винаги хората са оздравявали, както и аз. За момента, обаче съм опитвала само с по-леки болежки - глава, разстроен корем и т.н.
Иначе, ако ти звучиш налудничаво, значи всички в темата сме така Мен, като цяло не ме интересува кой какво ще си помисли в другите теми или ако ме разпознае, като реална личност (казвала съм снимки във форума).
Ще се радвам да разкажеш повече от себе си

Така, първо, не гледам по никакъв повод на никого. Аз не съм шаман, гледачка, баячка и т.н Въобще смятам това за разпиляване на енергия . Преди, когато бях малка и глупава ме ползваха за проводник при спиритически сеанси. След последния който продължи с часове бях ни жива, ни умряла. От тогава не се занимавам по никакъв повод с това. Да оставим и фактът, че викаш един - вратата се отваря и не знаеш кой влиза, кой си тръгва, а много и остават. Много рядко и само когато аз съм усещала че искам съм правила почистване на енергия на няколко души. После трябва да знаеш как ти да се изчистиш. Въобще, с години не се занимавам. Не искам, прекалено много ми идва. Знам че единият ми дин има моята " дарба", той не знае. Знае само че е различен. Понякога казва неща за света от които ми настръхва косата, защото знам че е прав. Това понякога го тормози, защото не го разбира, не разбира и сънищата си, а аз ги разчитам и се притеснявам. Защото не знам дали е толкова силен колкото съм аз. Той е прекалено добър и чист. При него започна още като беше на 2годинки и едва говореше разбираемо. Може и никога да не го развие. Аз в тийн годините си се задълбах - рисуване, поезия, медитация, астрално пътуване, контролирани сънища. Всичко възможно съм минала.

Аз за момента съм лекувала само себе си, ММ и кучето ни (имаше епилептични пристъпи пред дни, откакто му направих няколко "сеанса", не е имал - мина почти година).
Интересното е, че ти го приемаш като бреме, а за мен пък това е нещо прекрасно, което ме води по пътя напред, към моята мисия и ми дава хармония и спокойствие. В момента съм в период, в който чакам да дойде време да забременея, отделно и търся нова работа и развивам частна практика. Оставила съм се изцяло на вселената и знам, че ще ми се случат нещата. Нямам никакъв план, просто чакам и следвам
За сметка на това пък, на ММ пък в работата нещата му вървят доста добре и смятам, че при него нака се получи, защото аз се отказах от ролята на работохолика и реших, че ще бъда основно в женската си енергия. Съответно "освободих" място за неговата мъжка, а мъжът се грижи за жената и семейството финансово и черпи сили, чрез изобилието, което жената черпи пък от природата и вселената. И така
Много е важно жените ежедневно да сме сред природата, иначе започваме да се разболяваме  и линеем.

А някой от вас занимава ли се/има ли познания за родовите практики? Аз не съм много веща по тази тема

Нямам вашите способности, но чувствам, че всеки от нас има такива или подобни способности... Спят някъде вътре в нас... Също така мисля, че тук може да се окаже много добро местенце за споделяне на мисли и чувства, които не мога да споделям в ежедневието с всеки... Моля за съвет! Препоръчайте ми как да се свържа с душата си? Правя някакви опити чрез онлайн медитации, опитвам се да се погледна отвътре, но сигурно трябва време. И търпение... И по-малко любопитство... И повече вяра... Ще съм ви благодарна за препоръките!