До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Лоши ли?
А ако видите нещо лошо, пробвали ли сте да измолите то да не се случва - към бог или вашите духовни водачи (или духовните водачи на човека, който е засегнат)?

Нямам нито духовен водач, не съм вярваща в богове. Имам си мое виждане за нещата и са далеч от вярата. По скоро физика и наука. Не казва нещо за определен човек, а за човечеството като цяло, което е една идея по плашещо от колкото за индивидуален човек.
Колкото пъти съм имала знанието, че нещо ще се случи, толкова пъти това нищо не променя. И не бива да се променя. Това ще изкриви време - пространството, съдбата на човека и на много други. Всеки си има път който трябва да извърви, за да научи нещо. Много от болестите ни са дадени в отговор на наши действия, хората обаче гледат само да лекуват тялото. Ние всички сме купчина вибриращи атоми с голяма плътност. Всичко е вибрации, всяка наша дума е вибрация. И нищо във вселената не се губи, само трансформира.

Като казвате пътуване в астрала акашовото поле ли имате предвид или е нещо друго?
По време на тези пътувания имате ли усещане за покой и любов?

Аз имах чувство за покой и любов, когато се реех над лилавите вълни.

С годините се убедих, че трябва много добре да познаваш себе си и да си се доверяваш сам на себе си.
Като по малка и по млада имах много сънища, осъзнати, неосъзнати, реалистични, повтарящи се, продължаващи, намислях си какво да сънувам и го сънувах. И все пак мразех да сънувам. И мразя да ми разказват сънища. Просто не търпя и минута някой в реала да ми разказва съня си. Във форума не е съвсем така.
Имах способността да се изолирам от околния свят и заобикалящата ме среда като мислено се пренасях в мое си измислено местенце, дотолкова измислено, че всеки дребен детайл беше премислен до съвършенство, като ми омръзнеше това място, го сменях с друго. Не съм осъзнавала какво е било. "Падала" съм в тялото си, физически усещаш как се връщаш, туп и се събуждаш. Имах много силна енергия, още я имам, но е някак осъзната и контролирана. Много трябва да внимавам какво казвам, когато съм ядосана или дълбоко засегната или наранена, защото това което казвам в такива моменти се случва на ония лоши хора, които са си мислели, че безплатен обяд има, но няма.
От любопитство един два пъти съм ходила на гледачки в миналото, но не им се получава, нищо не могат да познаят, енергията ми не им позволява, не знам как става, но просто между мен и тях се изгражда нещо като стена, преграда и край, просто са безсилни. Едната дори ме изгони, каза, че с мен не може да се справи. Направо ме натири като мръсно коте, а аз само се усмихвах и ми беше едно леко и приятно, че се разкарах оттам. Точно при нея като влязох и баам усетих как преградата пада между двете ни, сякаш някой отсече една скала, бетонна стена и я постави между мен и нея, усетих преградата физически и я видях в мислите си. И знаех, че тя не може да направи нищо.
Имах дарба да "гледам"(на приятелки и някой и друг познат), на кафе и карти, по скоро последните бяха помощното средство, другото просто го "виждах", но и аз я приемах като бреме. Изпиваше ми силите, главоболие, гадене и я пресякох.
Не съм пътувала в астрала, поне не и осъзнато, но аз съм страхлива и това би ме изплашило и затова не се стремя към такъв род пътувания. Няколко пъти съм била под пълна упойка, но нямам преживявания. Може би защото съм страхопъзла и нещо ме пази от това от което ме е страх. И почнах да се уча да се доверявам на интуицията и на себе си.
Пуснала съм починалите си близки от оковите на вечната ми обич към тях и вечната ми мъка по тях, но знам, че те са винаги до мен, във всеки един миг, когато имам нужда от тях и съм спокойна. Много, много съм свързана с тях и знам, че това, че не сме заедно е просто период. Още помня един сън в който сънувах мама и баба, ама толкова реални бяха и плачеха. Само образите им и знаех, че нещо предстои, но всичко ще е наред. Наложи се да пътуваме с колата на дълъг път, изморени бяхме, задрямала съм и в един момент нещо от нищото ме разбуди и виждам, че мъжа ми също.. спи, на волана. Мили Боже, не знам как се овладях и много внимателно го разбудих, колата отиваше към мантинелата, слава Богу, че нямаше засилено движение и той успя да се овладее и да овладее колата и всичко се размина благополучно. Знам, че мама и баба ме предупредиха и ни предпазиха.
Отказах се да променям онова което не може да се промени и се научих да приемам нещата каквито са и каквито са ми дадени да са.
Пп И благодаря за темата. Имаше нужда от такава.

Страхотно мнение, Джаста Пласта, добре дошла тук. Така, като те чета и с теб имаме сходна съдба
Cafe, аз винаги усещам любов и хармония, когато се свържа с Душата.

Наскоро имах много тежък период. Загуба. Приех я тежко. Даже по едно време започнах да се улавям как имам мисли за самоубийство или страх, че ще загубя ума си. Това чувство беше в мен няколко месеца. Сякаш някакъв черен катран в мен, който ме изяждаше. Една вечер, ня ръба на отчаянието, усетих, че все едно наистина губя ума си, все едно не съм аз (много странно чувство) и започнах да си мисля как ще се самоубия. Но нещо все едно ме беше обсебило и не можех да го контролирам. Все едно не мислех аз и не можех да контролирам действията си (имам позната, която е зъболекар и беше пила арсен, след загуба на бебе (моят случай). Казвала ми е, че е изпаднала в същото състояние тогава. Все едно не е действала тя. Едвам я спасиха). Изпаднах в паника и страх, че наистина ще направя нещо, без да се усетя и просто легнах и казах: "Предавам се на душата и вселената. Нека те ме водят и направят каквото трябва". Тогава усетих как една сила започна да ме чисти, от мен излезе такава чернилка. Може би 20 мин ме чисти. След това ми "каза", че трябва да започна да ходя на фитнес (аз спрях, след случая) и после да се разбера с егото. На другият ден отидох на фитнес. Тренирах като за последно. През цялото време вътрешният ми глас ме напътстваше как точно да правя упражненията, за да продължи да излиза чернилката. После я хващах и я хвърлях в един огън пред мен. Излязах като преродена, но пак усещах чувството.
Аз, когато имам нещо да чистя, или имам нужда да се свържа по-добре, го правя или в сауна или под душа, на много топла вода. Шоково. Прибрах се и знаех, че трябва да вляза под душа. Тогава се свързах и пак вътрешният ми глас започна да че напътства. Дълго е, но общо взето ме накара да подам ръка на егото, което се чувства изоставено и много уплашено, страхуваше се, че съм решила и този живот да го прекратя рано и вече не усещам и в него смисъл (последните ми три живота са приключили в ранните 20-30 години и сегашната ми мисия е да живея в хармония и старини). Имахме разни разговори и в крайна сметка - аз винаги съм се опитвала да подмина или да изхвърля страховете на егото, да ги подмина, все едно ги няма. Така бях чела Обаче те още са си там, егото започва да се плаши, че не го чувам и страховете стават демони. Начинът е да приема страховете, да ги посрещна с любов, да ги видя лице в лице и да ги преживея и съответно да разбера, че няма нищо страшно, дори и да се случат или - че са неоснователни. Минах през всеки страх. Излязох от под душа след около час и половина. От този момент нататък нямаше и помен от всичко. До онзи ден, когато ми дойде цикъла, а мислех, че съм бременна. И пак задълбах в едни мисли. За два дни "демоните" се върнаха с пълна сила, но вчера вечерта повторих процедурата и днес съм отново най-щастливият и хармоничен човек.
Та, дори и да звучат откачено - съветът ми е всеки страх да посрещате с любов и приемане. Това е просто егото, чиято мисия е да ни опази живи на всяка цена

Джаста Праста, почти всичко което си написала се случва и на мен. Само че аз съм пътувала отвъд точно по време на една операция от която едвам излязох. Помня спокойствие и светлини като сапунени мехури цветове и вакуум който ме дърпа, а на мен ми е леко и прекрасно. Събудих се от виковете и шамарите на лекаря. Отвъд всичко помня, но не съм разказвала почти на никой.
От дете си контролирам сънищата, ако някой ми хареса го повтарям или цял сериал, всяка вечер продължение. Всяка сутрин медитирам 40 минути преди да стана от леглото с определена музика на определена честота. И всяка сутрин го има преритване, туп, връщане. До такава степен се специализирам, че и дишането ми е повърхностно и леко, следя го.

Като каза дишането, аз си контролирам пулса. Сваляла съм го на 42 (измерен със смарт watch). За мен всеки човек има тези способности и може да контролира тялото си и съответно - да го лекува. Стига да чуе душата
Аз, например, в момента, както споменах, съм с репродуктивни проблеми. Обаче знам, че няма да стигнем до процедури, дори и хапчета не мисля, че ще се наложи да пия. ММ усещам, че има лек проблем, който предстои да потвърдим дали е това, което усещам, че е. Ще попие витамини и може би антибиотик и след това ще дойде и успехът. Иначе, говорейки за бебе - духчето на моето вече е тук. Имахме няколко дискретни срещи. Но явно още не е усетило моментът. Усещането ми е, че до края на тази година, най-късно, всичко ще стане и то без нужда от външни намеси. Момче ще е, Андрей.
Това, което го загубихме, в началото на годината го сънувах. Пак беше момче. Каза ми, че ще дойде за малко, така и стана
Ако темата е още актуална, ще ви дам обратна връзка дали усещанията ми по темата са били правилни.

Аз по принцип съм с нисък пулс, дори когато тренирам сутрин кардио не мога да го вдигна. Това пак е свързано с дишането и че пак съм вид медитация, просто изключвам за всичко. Моето разбиране е малко по различно от твоето душа - его . Но може пък на всеки да му се дава различно знание.
Как знаеш колко живота си имала и колко ди живяла ?

Имам доста преживявания. Подобни. Чета ви с интерес. Може би ще се включа в един момент. Засега предпочитам само да чета и да сравнявам часовника. :>

Според мен всеки има различно усещане за себе си. Знам ли. Ти как виждаш нещата?
Моето усещане е Душа (голямото нещо), която има да кажем дух (няколко), който се влива с физическото тяло. Егото го има в материалния свят и малко, след смъртта.
Време няма, всичко е тип няколкоизмерно. На нива. Почти съм убедена, че има паралелни реалности и всеки от нас съществува в няколко реалности, като има различен живот във всяка, в зависимост от изборите, които е направил. Това съм "виждала" досега.

За животите - всичко от практики. Когато съм имала даден проблем и лягам, за да поискам насоки и ми се дава информация. Инфото за последните три живота ми се даде в една "практика". А за мисията/целта ми в този - в друга.

В тази връзка какво мислите за теорията, че не трябвало да казваме "не" като си пожелаваме някакви неща. Демек вселената щяла да чуе само другата част, "не"-то не чувала. За мен това са големи глупости. Защото вселената/бог/вездесъщата сила ни познават по-добре от самите нас и знаят какво искаме. Друг е въпросът за какво сме дошли тук (от коя мъка сме дошли да се мъчим )

Много интересни коментари. Като се спомена за чистене, може ли някакви препоръки как да изчистим енергията си сами с помощта на съзнанието? Засега не съм пробвала, но вече имам доста хронични заболявания и "заталачена" енергия. Много искам да си повлияя на тялото в положителна насока. 

Това с "Внимавай какво си пожелаваш" ни и точно така. При нас идва това, което трябва да дойде - дали, за да научим урок или за награда.
Иначе, за чистене. Това е много индивидуално. По-скоро трябва да попшташ/усетиш кое е твоето. Моя позната се чисти през стъпалото, друга чрез "торнадо", което се върти около нея и засмуква лошото. Аз се чистя през главата. От там имам два канала - един, през който излиза и друг, през който излиза. Това, което е валидно за един, не е валидно за друг. Просто започнете с медитации и опити да зададете въпроси на душата/висшето аз. Отговорът винаги идва.

Замислих се, че това, което си пожелаваме е по скоро предчувствие, а не желание. Обикновено това, което си пожелаваме, не е точно това, което получаваме. Примерно ония спонтанни желания, а не осъзнатото искане. Казваш, бе аз нали исках това, ама не по точно този начин. Може би и затова е приказката "внимавай какво си пожелаваш". Но и двете са плод на нещо отвъд нас. Имам чувството, че желанията ни също са "закодирани". Аз съм забелязала, че при мен всичко което съм искала и всичко за което съм мечтала го получавам, но... когато му дойде времето, нито секунда по рано или по късно. Убедих се, че всяко твое желание идва при теб и се сбъдва точно в момента в който си готов да го получиш, приемеш, видиш с правилните очи и оцениш и точно така, както е най правилно да стане. Когато на нещо не му е времето да ти се случи, както се казва "през гърба да се пукнеш" и света да обърнеш, то няма да се случи, но дойде ли му времето - няма къде да избягаш.