До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Сигурно ли сте, че на нашата Земя е най-трудно? Може да има и по-зле

Писала съм в другата тема за тропанията по вратите у дома,за сивото човече с детски ръст,което притичваше покрай мен и мъжа ми или го виждахме да ни зяпа през вратата на хола,или го чувахме да тича из коридора и мислихме,че детето ни е будно,а то си спеше дълбоко...миналата година се беше активирал и сота у дома,докато бяхме втори месец извън града...детската стая датчика...леглото на детето беше разбутано все едно е спал някой...
Та,през април забременях,през май загубих бебето-мисед аборт,макар и с риск да ме осъдите,с мъжа ми обсъждахме дали да го задържим,тъй като синът ни кара 10,а ние не сме първа младост.Докато го обсъждахме ежедневно как,дали,ще го мъчим ли това дете с дърти родители,ще нарушим ли живота на голямото и т.н. разбрахме,че е умряло и не се развива.Върнах се от болницата (23.05.) и от тогава няма шум в нас,няма тропане,стъпки и това нещо не сме го виждали с мъжа ми.Явно си избра други родители.
Когато забременях преди 10г.една нощ съм се изправила и съм казала на мъжа да види кълбото светлина около спалнята ни е кръжало,обеснявам си го,че тогава е влязла душата на сина ни в мен.Той не е видял нищо.
Сънувам много,но нещата,които виждам в съзнание без да мисля по дадена тема само те се случват в рамките на месец и не са хубави...
Чета Ви с интерес,благодаря за темата и че няма цензура😊

Аз не мисля, че на земята е най-зле. Говорила съм си с моята менторка, че сега, покрай прехода много хора, които не успеят да го преминат и умрат, вероятно няма да имат достатъчно енергия за земята и ще се преродят на друга планета. Тоест, земята, според нея е висша планета и има и други, за души с не толкова голяма сила.

Като повдигнахме темата за бебета - аз имах няколко сънища по темата. Единият беше по-скоро усещане. Както си спях и в просъница усещам как държа ръка. Мислех че е на ММ, обаче осъзнавам, че е малка ръчичка, детска. По едно време взех да се разбуждам и постепенно ръката взе да се "изпарява" и осъзнах, че всъщност нищо не съм държала. Обаче просто знаех, че това е била ръчичката на бъдещото ни дете. Малко след това сънувах сън. Бяха се събрали роднините от страна на майка ми и баща ми (те са разведени). Обаче всички бяха млади, може би изглеждаха както са изглеждали, когато съм била първи клас. Нещо бяхме на маса и празнувахме. Обаче аз бях тъжна и бях написала едно писмо за родителите ми, в което описвах как се чувствам и че съм в депресия. Дадох им го, обаче те не ми обърнаха внимание. Прочетоха го, обаче не го приеха сериозно, сякаш се оплаквам без причина. После някой ми каза да отида до другата стая, че там е детето ми (нещо такова). Аз тръгнах, обаче дойде сестра ми и с нея започнахме да се бием, за да влезем в стаята. Тоест и тя искаше да влезе и се сбихме, за да не влезе другата. В крайна сметка аз я избутах и влязох. Вътре имаше нещо като основната част от камиона, където е шофьора и на седалката лежеше дете. Усетих, че лежи отдавна и все едно е уморено от чакане. Отидох - погледна ме: много красиво момченце, с кестенява коса и сини големи очи. Аз като го видях и не почувствах нищо към него иначе. Каза ми: А, най-накрая, майка ми. И аз го питах как така е разбрало, че съм майка му. То каза: Е, как да не знам, нали аз те избрах. Няколко човека идваха при мен, но все не беше ти. Отдавна те чакам. Нещо друго се заговорихме, което вече не помня, но беше важно. После то ми каза: Имаш ли нещо да ме питаш, защото нали знаеш, че като дойда в реалния свят, в корема ти и няма да мога да говоря вече. И после не помня.
Сънят беше реален и със сигурност тази среща е била с душата на бебето, обаче това беше някъде през месец април. А така и не забременях от тогава.
Все още се опитвам да разтълкувам какво точно искаше да ми каже, защото за мен ключът в репродуктивните ни проблеми, се крие в този "сън".
Ще се радвам на мнение от вас.
Като цяло, не искам да го мисля и съм решила да игнорирам темата, защото когато задълбая и се връщат депресивните ми мисли и "демоните". Мира обаче не ми дава защо, при условие, че е тук това дете, още не идва...

КРР,защото всяко нещо си чака времето, когато му е писано да се случи.

Да разкажа и аз за бебетата и аборта . И аз съм жена с репродуктивни проблеми, но с помощта на ин витро вече имам две деца родени на 40 и 43 г
 За мои късмет момче и момиче.
Та..... Започвам от там, че съм в брак с втори мъж. Първия беше голяма любов, споделена, изказана,взаимна , приятелска, абе истинска и голяма, но той не беше готов за деца на 30 г. и се разделихме по мое искане , бях бърза и непоколебима.
Незнам дали от шока или от нещо друго той се разболя от рак и почина на рождения си ден на 40 г. мъчително и изстрадано. Когато това се случи аз вече бях бременна с близнаци от първия си опит ин витро. Бях третия месец и криехме още. Но той почива и роднини ми се обаждат да ми съобщят новината
 За мен беше огромен шок. Мислех , че съм спокойна заради бременността, но беше невъзможно. Не отидох на погребението, нямаше да го преживея. Една седмица след това прокървих, на прегледа се разбра, че едното бебе е без пулс. Остана другото, трудно беше , но продължих напред, и така 3 седмици. Вече знаехме, че е момче.
Но една нощ отново кръв, и тогава сънувах, първия ми мъж с малко момченце до него да си играе, и той му казва. " Ти още няма да слизаш, ще стоиш при мен още малко" . Детето си играеше и не каза нищо.
После разбрахме, че сме загубили и това бебе.
Слава на Господа, че след това забременях, след 8 месеца и ни се роди момче. А после и момиче,
Като стана въпрос за пулса, аз живея с пулс под 50 . Винаги .... доста често около 45. Даже лекари са се чудили как така
 Това исках да ви разкажа, аз не мога да медитирам и да обикалям като някои от вас. И тайничко ви завиждам...

KРР, за мен тоаи сън е хубав. Ще стане, но в подходящия момент.

КРР не знам как да ти го кажа така,че да не прозвучи грубо,обидно.А възможно най-учтиво и мило,но ще се опитам.Надявам се да не ме разбереш погрешно.
Мисля,че ако наистина вникнеш в сюжета на съня и ти ще разбереш.Според мен имаш блокажи на подсъзнателно ниво и само ти може да си асимилираш и осъзнаеш.Съжалявам искрено,че го казвам,но мисля,че няма да стане.Причини:
1.Сбила си се със сестра ти за да влезнеш в стаята.-Това ми говори,че го искаш на всяка цена,само и само да е на твоята.Как да го кажа..нещо като състезателен дух,спортна злоба.Помисли,защо го искаш.За това,че всички около теб имат,защото близки и роднини те питат:Кога,кога! Или за себе си.
2.Видяла си детето,но не си почувствала нищо-Това най-вече говори за това,че подсъзнателно не си готова и не го чувстваш  като твое.Все едно като фикс идея.. да те имам,за да имам нещо.
3.Било е уморено-Уморено е да чака,да си изчистиш съзнанието и да си готова за него!
4.Въпроса ти към него-Как разбра,че аз съм ти майка?- Ще оставя на теб..🌹
Наистина от сърце ти желая да си имаш детенце,даже две! Но наистина трябва да си зададеш някои въпроси.Мисли много! Накрая ще откриеш сигурна съм.
С най-добри чувства 🌹

Някой може ли да сподели какви техники използва за т.нар астрални пътувания?

При мен така се получава. Идва някаква мисъл добра или лоша, по скоро лоша, връхлита ме, аз не й обръщам внимание и след време когато се случи се ядосвам, защо не съм й обърнала достатъчно внимание и да променя нещо, но съм на ясно със себе си, че няма как да променя каквото и да било.

*ĤĚŇĂ*, много благодаря за анализа и си много права.
Аз усещам, че имам вътрешни блокажи и как на моменти го искам, но в същото време мисълта да съм майка, ме плаши. Моят баща е алкохолик, имах тежко детство и тийн години покрай него, до ден днешен продължава и това ми е нанесло непоправими травми. Вероятно ключът е някъде там. Като цяло, след като сънувах този сън, изчистих доста неща, но усещам че трябва да се боря, а за мен щастието не трябва да е борба. Трябва да си идва само и с лекота. Въпросът е, че това дете вече е тук, опитва се да дойде, но явно аз по някакъв начин го спирам с моите блокажи.
В крайна сметка, за момента съм решила да де оставя на вселената, без план, без кой знае какви действия и най-вече - без борба.  Правилното нещо винаги идва, когато си в хармония със себе си. Аз сега работя върху това

Иначе за лошите мисли - най-погрешното е да ги избягваме, игнорираме или да се опитаме да ги "пуснем". Тя трябва да се преработват. Трябва да застанем лице в лице с тях и да ги питаме - Ти какво искаш, откъде идваш, защо си тук? Хайде, давай, прави каквото искаш с мен, не ме е страх. Даже можем да им се присмеем, да ги омаловажим, да им кажем - е,и какво от това, като стане еди кое си.
Само тогава те ще си отидат и ще ни оставят намира и в хармония. Иначе, в противен случай дълбаят и ни разболяват физически.
Другото, което е от изключително значение, е че човек винаги трябва да е готов за промяна, за излизане от зоната на комфорт, за преобръщане на градусите. Ако ни е страх от това, ставаме уязвими и затъваме все повече и повече.

Относно пътуванията в астрала и техника. Пак казвам, че при всеки е индивидуално. При мен работи, когато усетя, че трябва да легна, за да ми се каже/случи нещо. Ако искам да е умишлено - лягам по гръб и си слагам превръзка на очите. Започвам с уравновесяване на дишането и свързване със земята. Задължително винаги трябва да сме свързани, преди каквото и да е пътуване  или каквато и да е практика. Иначе трудно се връщаме. После вече задаваме въпроси или казваме каквото търсим.

При мен се случва насън или в полусън. С много ниско кръвно с близки граници съм.
Имам невероятно релиастични и предсказващи сънища. Неща, които сънувам от нищото се случват след месеци, година.
Отначало се плашех. Сега просто съм нащрек.

КРР Моля! За нищо и много се радвам,че го прие добре и,че съм била полезна! 🌹
Знаех си,че има и нещо общо с рода,но сметнах,че е много лично и ще е неуместно да те попитам за това не го направих.Със сигурност трябва да работиш върху този период,да! Това,че той не е бил добър баща,не значи,че ти няма да бъдеш добра майка! ❤

За бебето си мисля...То те е избрало, чакаш и се питаш защо не идва.Ами това си е Неговият път, има неща, които са важни за тази душа, не за теб.Трябва да се роди в определено време може би.Или просто да те научи на търпение...
Малко объркано го написах, но ти пожелавам да се случи тогава, когато трябва.

Направо ме накарахте да погледна нещата от съвсем друг ъгъл. Затова харесвам тази тема и съм толкова щастлива, че така се разви и няма цензура

*ĤĚŇĂ*, последното ти изречение - "Това,че той не е бил добър баща,не значи,че ти няма да бъдеш добра майка" направо ми даде май отговор на всички въпроси Като цяло, събранието на рода, в което родителите ми не ми обръщат внимание, направо си е насока, че е проблем с рода Междудругото, аз нямам много опит до момента с рода. Само с връщане на души, които родът е изключил и то след тази практика се чувствах доста зле и като цяло - някак изпитвам страх да работя с тази материя. Сякаш да не прихвана някое заболяване или "лудост" от мои роднини. Ако е интересно и за останалите в темата, можем да обсъдим въпроса за рода. Ако ти имаш познания, аз много ще се радвам да споделиш с нас

KokoMira, благодаря ти и за твоето мнение! Ти също ме накара да се замисля. Явно, въпреки, че е тук, пак си чака нещо да стане, за да е подходящо за него. Аз наистина на моменти губя търпение и вероятно също отговорът се крие в това.

Днес, междудругото си правих една практика за изчистване. Нещо тези дни не съм особено хармонична Имам една бивша приятелка, която напоследък взе прекалено много да прекалява с окултното - карти, числа на грабовой,  Силва метод, разни заклинания с вода, с луна, свещи и каквото се сетите. Прави си някакви ритуали, за да си зарича да и се случат някакви неща, включително такива, които влияят на чуждата воля. Харесала е един мъж и всеки ден прави някакви ритуали за него, за да я заиска. По една или друга причина, реших да прекъсна връзка с нея. Така усетих, че трябва. Да, обаче откакто това стана и първо започнах да сънувам едни сънища с мъртъвци и трупове и както споменах - не си чувствам особено хармонично и добре. Имам депресивни и тревожни мисли и то нелогични. Постоянно ме боли главата. Та, замислих се - вероятно сега ми прави и на мен разни ритуали, за да започна пак да контактувам с нея. Какво е вашето мнение за това? Може ли някой да ни влияе по такъв начин и ако да - как това ни се отразява и как можем да го спрем. Мисля, че е интересна тема.
Моята менторка ми е казвала, че не трябва да си правим защити, защото така признаваме, че има от какво да се пазим и съответно- то ни вреди. Начинът е да не ни е страх и да не вярваме, че може да ни навреди.
Не доразказах за практиката - общо взето първата картина, която видях е една жена, заедно с малко дете, което държи за ръка, до тича в един тунел, бягайки от някого. Интересното е, че аз бях детето. После изведнъж попаднах зад нещо като стъкло и не можех да мръдна. После някакви неприятни картини. Накрая - река и взех всичко лошо да изхвърлям в реката. "Отлепих" от мен един слой чернилка, като змийска кожа сякаш и нея я хвърлих в реката. Веднага започна да ми олеква. Видях, че втора чакра ми е позацъклила (сексуалната). Като цяло, в началото нищо не разбирах какво иска да ми се каже, но изведнъж накрая веднага ми просветна мисълта, че това с детето взех много да го обсъждам и да чета теми (основно тук във форума). Този месец сякаш се вгълбих прекалено (а предишните даже не го мислех). И съм го приела за нещо, което е мое, само аз участвам и го пазя от другите, бягам, заедно с детето от причината да не дойде. Опитвам да го спася от нещо си, но сама. Накрая имах една сцена как жената с детето отиват при един мъж и се прегръщат заедно, около тях светлина и чух - Любовта е отговорът на всичко и силата. Тогава просто ми дойде мисълта, че трябва да я оставя тази идея за дете и да не я възприемам като цел и борба, а просто да обичам себе си, да обичам мъжа ми и заедно ще създадем нашата любов. Та сега ми е едно хубаво и хармонично. Тези "разговори" с душата/висшият аз, никога не ни предават и винаги ни казват кое е най-добре за нас и вай-вече: вдигат ни, когато сме паднали и отчаяни.

КРР, много правилно според мен си се ориентирала относно желанието си (за бебе). Остави нещата да се случат. Успокой се, дай си време, живей, обичай, не превръщай желанието във фикс идея.
Колкото желанието е по силно и колкото по неистово се стремиш към него, то толкова по трудно идва към теб, сякаш насила. В момента в който го заложиш в подсъзнанието си, но спреш да го мислиш и насилваш, точно тогава то ще се случи.
Примери с хора около мен в тази насока, колкото щеш. И с мен също. Просто съм се убедила, че желаното идва при теб, когато го "забравиш" и винаги точно когато трябва. Знай едно, "писано" ли е да стане, ще стане, но когато му дойде времето, нито секунда по рано.
Желая ти го от сърце, желая ти и спокойствието и търпението, което ти трябва, за да го получиш живеейки пълноценно живота, който ти е даден и който си избрала. Вътрешно знаеш, че всичко ще се случи в правилното време и по правилния начин. Граби с пълни шепи от живота и не пропускай ценното в него, вглъбена само в едно единствено желание. Знай, че всичко което е добре за нас се случва, когато сме готови, когато можем да го приемем, когато имаме очите да го видим и оценим и да се справим с отговорността, която идва със случилото се желание. Не е просто да искаме нещо, трябва и да знаем какво да го правим, как да го управляваме, как да се справим, как да бъдем най добрите "получатели" на онова което най много желаем и към което се стремим.