До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Здравейте, момичета, чета ви с интерес и с разбиране.
Много съм далече от вашето себепознание, но имам наченки:).
 
Преди пет години в много труден за мен период ,,от дупката'' ме извадиха физическата активност ( фитнес до изтощаване), йога практиките, медитациите и няколкото регресии и всекидневното продължително седене в банята под душа... Разбирам, че това не е случайност, и при други се е случвало.

Сега пак съм в труден период. Много по-лек е от преди, но вече имам опита - много спорт и много течаща върху ми вода. Ще продължавам да ви чета.

Благодаря на дамата, отделила тази тема от темата за странните случки. Човек трябва да стигне до някакакъв етап на развитие за да може да приеме всичко, което се пише и коментира в тази тема.

Хубав ден, момичета!
Имайте прекрасно лято с много хубави изживявания!

Гледай ти, как човек прави несъзнавани неща от които има нужда. Затова ли обичам да вися под душа, дори и да нямам нужда от къпане. Понякога имам един такъв порив просто да се тикна в банята и душа да се излива отгоре ми.
Пп Де, повече хора, особено лятото да имаха такива пориви по честичко.
Като цяло мисля, че съм изградила някаква защита, но едно чистене никога не е излишно.

Отдавна се знае, че течащата вода отмива негативната енергия. Не знам защо се изненадвате. Душ вечер преди лягане, отмива напрежението.

Не, не се изненадвам, просто не съм осъзнавала тази си нужда точно по този начин. Не съм се замисляла.

Момичета, впрегнете всичките си екстраординарни сили шефовете да не ме дерат, че закъснявам за работа с един час. 😭

Здравейте, момичета! Благодаря за хубавата тема. Имала съм няколко сблъсъка с необяснимото.
Първият път бях на 19-20 г., бях започнала да се интересувам на тази тема, четях за Агарта, Шамбала, духовни водачи.....Една вечер си легнах, взирах се в тъмното и си помислих, как ли духовните водачи те избират и посещават? И тогава някой дойде. Погали ме по дясната буза, от което бузата ми схвана, разтресох се, все едно електрически ток мина през мен. Това продължи няколко секунди, но никога няма да ги забравя! Обзе ме някакво спокойствие, обърнах се на една страна и заспах.
Вторият път, между съня и събуждането, се появи жужене в главата ми, отделих се от тялото и го погледнах. То лежеше едно грозно, размазано, уплаших се. Видях две същества с горящи очи в дъното на стаята, гледаха ме без да помръднат. Още повече се уплаших и побързах да се върна в тялото. Бях изцедена, уморена, не можех да се помръдна. Преди три години  чух след погребението  мъртвата си майка как ми изкрещява в  ухото името ми. Даде ми знак, че животът не свършва след физическия край. Но най-тъжното ми преживяване беше преди 1 месец малко преди спонтанния ми аборт. Дълго чакана бременност, безброй ин витро опити и пак на границата между съня и събуждането се срещнах с нероденото ми дете - момченце, което плачеше и викаше: "Страх ме е, страх ме е!"
Тази душа се отказа от мен, но въпросът, който ме измъчва е защо се отказа? Толкова ли ще му бъде тежък живота с мен, с мъжа ми? От какво се уплаши? Много съм тъжна.
Това е засега от мен....

Book_79 според мен душата на нероденото ви детенце,не е била готова и се е страхувала да се прероди,не се е страхувала от вас.

Ох, че хубаво казано, Мимоза.
Мисля, че си абсолютно права.
Book79 .

Аз точно наскоро гледах един мъж, който се е страхувал от прераждане и е трябвало да минава различни "курсове" в астрала, за да свикне с тежката вибрация на планетата Земя. Той е имал няколко прераждания, които са завършили със спонтанни аборти, точно защото се е отказвал да се роди поради голям вътрешен страх, който в последствие е преодолял в настоящия си живот.

Чета ви,поста на всяка една от вас ме подсеща за неща,които вече съм забравила.
Преди около три години влезнах в болница за една интервенция.Не ми беше за първи път,но това,което се случи беше за първи.
Биха ми упойката..По едно време бях в пълен мрак,не виждах нищо..Такава тъмнотия не съм виждала но знаех,че съм някъде там.Чудих се къде се намирам..?Изведнъж от далече започна да се приближава бял (наподобяващ облак или дим,нещо подобно) към мен.Влезнах в него и се видях на една маса покрита до почти главата с бял чаршаф.Около мен имаше около 7-8души от двата пола.Гледаха ме и аз знаех...,бях сигурна,че коментират какво да се случи с мен..! Като се сетя настръхвам!!
Изведнъж се чува,мноого ядосан,силен мъжки глас.."Не сега"
И всичко изчезна на момента.Върнах се в мрака...Седях там известно време..И усетих как ме шамарят да се събудя.Все още не знам какво беше това!
Втория случай е с водата.
Влезнах в банята,чаках водата да се стопли и да влезна под душа.Докато гледам водата изведнъж ми се видя толкова красива,бляскава...все едно капеха кристали и диаманти.Обвзе ме едно чувство от вътре,не мога да го опиша.Знаех си,че точно това е момента в,който да се потопя..Къпех се със затворени очи..направо беше блаженство.След това, се почувствах толкова заредена и лека.Неописуемо чувство.
Един ден толкова много ме болеше главата,че цял ден не спря.Нито лекарства,нито почивка,сън,нищо не помагаше.Отидох до кухнята да пийна вода и да си намокря лицето.Случи се същото,докато чакам да захладнее водата..Просто си блести,все едно ми говори.В момента,който усетих и видях това,тогава си напълних шепата и си измих лицето три пъти,защото ми беше много хубаво.Отидох и легнах на леглото.Болката намаля,след още 5минути не остана спомен от главоболието.

Някой може ли да сподели какви техники използва при астралните си пътувания?

И аз смятам на следващото прераждане да се дърпам

Аз следващо прераждане на тази планета изобщо и не искам

Духът се калява и израства с трудности, така че пак ще драпате да ви върнат тук😃

Ако душите си живеят безметежно, докато чакат да се преродят, какво им пречи да почакат повечко в блаженство, отколкото да идват на Земята и да се мъчат.
Знам, знам, колкото по напредват, толкова по нагоре отиват и преражданията вече стават песен, докато се слеят с божественото и станат част от безвремието, но ги разбирам защо ги е страх, все пак тук е техния ад, най тежкото изпитание, най трудния урок и макар това да е най прекия път, явно някои хич не са се разбързали.