До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

възможно е по медицински причини да има необясними усещания дори има два варианта, за които в момента се сещам. Самата липсата на хим.вещества може да доведе до необичайни усещания или да те направи по- сензитивен, за да регистрираш усещания, които друг пропуска.
Статията не съм чела, нямам идея какво пише.

Аз пък съм забелязала, че винаги при мен идват непознати да искат някаква помощ. Стоя си например в метрото, вътре пълно с народ и идва някой да ме пита за посока, за стотинки или за каквото и да било. Винаги се чудя как от толкова много народ около мен, винаги при мен идват. Така е навсякъде,  в магазин, на улицата, винаги избират мен .Не знам дали успях да обясня добре. Не че ми пречи, винаги бих помогнала и явно хората някакси го усещат, поне аз така си го обяснявам.

Изглеждаш им благонадеждна.

Аз го приемам така: Бог отговаря на молитвите им,чрез теб! Той ти ги праща защото знае,че ще помогнеш.Красота,красота и пак красота! Велико е..❤
И аз много често срещам такива хора.Най-пресния случай от вчера.Чакам на касата за да платя.Пред мен баба и внуче (от малцинството).Бабата подава на касиерката пакет чипс и я пита за цената.Касиерката отговаря.И бабата вика на внучето: Бабо много е скъпо нямаме толкова! Леле така ме заболя като видях разочарованието е очите на това детенце..Много гадно ми стана..
Казах да го вземат и го платих.Колко бяха благодарни,а усмивката на детето...безценно! Винаги помагам,но когато вътршно усетя,че трябва.
Има някои ги гледаш,но от вътре не ми идва съжалението..на тях нищо не давам.Помагам най-вече на възрастни и деца.

Дали някой има опит или инфо дали това се е случвало?
Че починалият е назовал името на близкия си човек..?
Ако някой е свидетел,моля,да пише..

И аз съм чувала да ме викат, но си знам, че не трябва да преследвам гласа.

Напоследък имам някакво лошо чувство за това накъде върви светът. Не е предчувствие, просто не виждам нищо да се променя за добро, а даже напротив. И да не ми се смеете, ама нощем като се събудя и ми стане най-страшно, се моля на всички, за които се сетя, да помагат на България (Петър Дънов, преподобна Стойна, Дядо Влайчо, свети Иван Рилски...)

Не се чувстваш само ти,така.Факт е,че света е полудял и че безумието е масово явление.Няма да навлизам в политиката, но Cafe, изтрий от ума си всички тези пророчества,с които ни заливат и ни стресират още повече.Повечето от тези пророчества са измислица.Ако и когато нещо ще става,то то ще стане и е безсмислено да се обременяваш допълнително .Медиите,интернет умишлено ни облъчват със все по-стресиращи новини.Целта е масов страх,зомбиране.Така по-лесно ни управляват.

То си е видно , цяла Западна Европа е в началото на криза, Америка също. Съвсем скоро ще дойде повече и от голямата депресия. Една камара чужденци, икономисти има около мен, които са се забутали в села, работят онлайн, но гледат градини, правят зимнини и т.н Само повтарят - този който знае да гледа храна, той ще има какво да яде. И Земята има природни цикли, и човечеството.

В момента земята е в трансформация. До 2028 ще приключи цикълът. В близките години ни очакват огромен регрес, смърт, болести, природни бедствия. То те започнаха де. Предстоят още. Земята вдига вибрациите и тези, което успеят да ги вдигнат с нея ще оцелеят, много хора ще умрат. Всичко е за добро. Любовта е отговорът на всичко

Здравейте KPP Замислих се по повод думите Ви за това, че само, който успее да вдигне вибрациите си наравно със земята, ще оцелее. Та това вдигане на вибрациите естествен процес ли ще е за хората или трябва да се "работи" за постигането му? И ако трябва да се "работи" - да кажем ние възрастните можем да медитираме и да правим определени практики, но какво могат да правят малките деца - до 5-6 годишна възраст, които още са "незряли" за подобен тип практики? Означава ли това, че всички тези малки деца, които не са се родили с някакви специални "дарби" и високи по рождение вибрации, са обречени?

Не отговарям вместо КРР, изказвам моето мнение: Доколкото знам децата са по принцип с високи вибрации. Може би тези, които имат заболявания са с по-ниска енергия.

няколко неща като коментар от мен, без директно да отговарям:
-душата не е незряла, макар и в тяло на дете;
-"...всички тези малки деца, които не са се родили с някакви специални "дарби"..."- всички сме специални и всички имаме дарби!
-не трябва да има страх от процеса и по принцип. Страхът е ниска вибрация!

Здравейте и благодаря за новата тема.
Аз съм от тези с пророческите сънища. Случи ми се два пъти.
Първият път преди 6години, сънувах как ще намерим дядо починал, след това погребението. След 14 дни всичко се случи както беше в съня ми. Едно към едно. Мисля, че по разтърсена бях от съня и неговото сбъдване, отколкото от самата смърт. Месеци наред не бях добре.
Един ден, не знам след колко време. Не помня дали е било до 40 дни или след месец, докато гладех дрехи, ясно видях дядо да преминава през коридора. Вратата беше точно срещу мен.
Мама тогава живееше в друга държава, беше тук за погребението, за три, шест месеца, година. В някакъв момент е имала нужда да отиде на църка (в другата държава) и да запали свещ за дядо. Видяла го е там, стоял прав точно пред нея, но нищо не ѝ е казал. И тя като мен го е видяла съвсем ясно като жив човек.

Вторият пророчески сън беше миналата есен. Като цяло беше доста тежка година. Свекър ми направи два инсулта в рамките на няма и три месеца. Между неговите инсулти баба я оперираха от раково образувание на кожата. Между всичко това, свекърва ми беше най- зле с белодробно заболяване, на кислороден апарат. Абе тегаво много.
Та една сутрин през септември се събуждам с мисълта, че един от тях тримата ще почине през октомври между РД на ММ и моя ( през 21дни са). Побърка ме тази мисъл. Споделих я с ММ, кофи му стана. През началото на Октомври вече знаех, че ще е свекърва ми. Започнах да се моля, да не се случи на РД на ММ. На 10 Октомври сънувах точно как ще почине свекърва ми. На 24ти, няколко дни преди моя РД, тя почина.
Милата Бог да я прости, преди да си отиде няколко пъти ме питаше дали знам нещо, сънувала ли съм кога ще си отиде, както сънувах дядо си. Аз отрекох, тежко ми беше да ѝ кажа.
Сутринта преди да почине лелята на ММ (сестра на баща му), се е обадила на свекъра и му е казала, че днес свекърва ми ще си отиде. Сънувала е родителите ѝ, попитала ги е какво правят тук и защо са дошли, а те отговорили, че идват за детето си. Цял ден свекър ми е угаждал на свекърва ми, изпълнил е всичко което е поискала. Привечер почина.
После в къщи се случваха странни неща, ако имате интерес ще разкажа.

Лично мое мнение е, че трябва да сме добри. С хората, с природата. Но да идва отвътре, да не е насила.