До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Казах ви вече, че обичам да визуализирам. Макар че вече съм по-предпазлива, защото някои неща се случиха, точно както си ги изфантазирах тогава.
Баба беше вече към последните си дни живот. Знаете, умиращите "витаят" между световете. Явно баба беше паднала в ниските нива, Зоната на здрача, както обичам да ги наричам. Нива с ниска енергия, или без никаква. Страничен човек би казал, че е в деменция, но не беше. Сякаш няква тъмна сила се беше намърдала в нея, докато нея я няма. Говореше ми без да спре неща, които да ти замръзне кръвта, които преди да изпадне в това състояние, колкото и да ми се е сърдела и карала, никога не би изрекла. Не би си ги помислила. Толкова много я обичах, спасявах я четири пъти от инфаркт, само да е още до мен, на тоя свят. Последният път, когато я спасих, осъзнах, че не е трябвало да се правя на Господ. Така неистово исках да живее скачах отгоре й, правейки сърдечен масаж, и изкуствено дишане, докато не отвори очи. Оживя, но съвсем отпадна, и грижите по нея ме довършиха и физически, и психически. Последните дни на баба бяха истинско страдание. Съжалявах, че не я оставих да си иде мирно и тихо в онзи ден.
Но знаете ли какво се случи? Когато баба умираше, духът й остана силен и здрав, тялото се беше разпаднало от залежаването(колкото и огромни усилия да положих това да не се случи, това се случи изведнъж. Сякаш шупна, и разбрах, че това е краят)
Последните й думи бяха, плачейки, към Господ:"Моля те, Господи, за още искрица живот!"
И тогава разбрах, че съм постъпила правилно като съм послушала душата си, и съм върнала баба от оня свят. Толкова много я обичах, и когато я сънувам, макар и много рядко, винаги й казвам:"Бабче, обичам те. Никога не го забравяй!"

Когато изпадаше в онова състояние на лудост, баба започваше да се върти в леглото, и да крещи силно, да нарежда, да кълне. Не можех да й надвия да се успокои и я оставях така. Докато един ден не осъзнах какво се случва. И започнах да се моля за баба Бог да повдигне духа й и да я върне в нашето измерение. И всичко свърши. Баба утихна, и отново си беше тя.
В един от пристъпите, ден преди това, което ще ви разкажа, си визуализирам и философствам на ум. И ми минава една мисъл, гладка и равна. Не от моето съзнание. Но запомних всичко, запомних смисъла. И на другата вечер, поредните опити да успокоя баба, прегръщайки я, молейки се на Господ да се успокои, тя се обърна към мен и ми каза точно същото, в същият ред на мисли, което беше минало и през моята глава. Втресе ме, буквално изтръпнах, побиха ме тръпки. Огледах се, отдръпнах се от нея, да не би да сънувам. Не, беше си всичко наяве.
Ще напиша някой ден какво беше, само да си събера главата и да го подредя.

.  EПИФИЗНА ЖЛЕЗА (ТАЙНАТА)

    Епифизната жлеза е една от най-големите тайни, които са били пазени от нас.
     Тайната не е, че жлезата съществува, тайната е нейната функция.
     На студентите по медицина се казва, че това е неизползван орган,
 но не е така.
     Епифизната жлеза е нашето трето око
....тя е органът, чрез който сънуваме
 и си представяме
 и след като се активира,
   тя е и органът, който ни свързва с други измерения на реалността,

     тоест:
  позволява ни да виждаме същества от други измерения освен ни позволяват да правим астрално пътуване
(оставяме физическото си тяло да пътува с нашето етерно тяло),
  развиваме психически способности
   като ясновидство
или телепатия
   и дори възможността за пътуване във времето.

     Не е трудно да разберем защо е тайна
 ....отговорът се крие в Църквата.
  Как е оцеляла църквата?
....  като монопол на религията:
   ходенето на литургия е единственият начин, по който ни е показано да се свържем с Божествения план,
  но в действителност
    Храмът за достигане на Божествената връзка е
 във всеки един от нас.

     Ананасът или
    епифизната жлеза има няколко значения.
  За католическата религия това означава Божията сила;
  за масонството,
визията на циклопа;

  В рамките на египетската традиция то е известно като окото на Хор,
    също така в сакралната геометрия можем да видим, че окото на Хор съответства точно на всички структури на мозъка
    и в азиатския свят като третото око
   или център на ясновидството и интуицията.

      В инициативната терминология е известна като „Вратата на рая"
   и дори френският философ Декарт предполага, че епифизната жлеза е това, което свързва тялото с душата
 или че тя я съдържа.
   Той я определя като „Седалището на душа".
    Предложението му възниква, защото епифизната жлеза не се дублира двустранно в тялото
 и той също вярва (погрешно), че тя е изключително за човешките същества.

     Хормонът мелатонин, произвеждан от епифизата, чийто дефицит се причинява от безсъние и депресия, присъства в някои храни като овес, царевица, домати, картофи, ядки, ориз и череши.
     В древните храмове на шумерите и вавилонците е имало поклонение на епифизата
    и дори във Ватикана можем да видим паметник във формата на ананас
   или епифиза
.......
папите също го носят, а по стените на пирамидите са йероглифите .

 Епифизата отделя вещество, наречено DMT (диметилтриптамин),
    известно още като духовната молекула, което любопитно се освобождава във фазата на бързо движение на очите,
    тоест когато сънуваме,
    то е отговорно за визуализацията на образите в сънищата.
      Когато няма светлина епифизната жлеза произвежда мелатонин от серотонин.

      Свързано е с регулирането на циклите на събуждане и сън и служи за противодействие на ефектите от синдрома на забавяне на часовете.
  DMT е толкова мощен, че може да пренесе съзнанието на човека през времето и пътуването в измеренията.
     В непосредственото състояние преди смъртта се произвежда голямо количество ДМТ,
    поради което му се приписва способността да навлиза в съзнанието в по-високи измерения.
    Той постига мистични или междуизмерни състояния,
    той е най-мощният халюциноген
 или ентеоген
   открит в природата,
   във всички растения и животни (в по-голяма или по-малка концентрация), има дълбоки ефекти върху съзнанието.

 Както разбирам и от моя собствен опит, халюцинациите ни водят на пътешествие през нашето подсъзнание
    и имаме достъп до нашите Акашови записи,
    така че всяко преживяване е уникално и лично.

 Също така се казва, че в допълнение към регулирането на аспекти свързани с деня и нощта,
    като телесната температура
 и сезоните на годината,
   като хормонални цикли, свързани с възпроизводството,
   мелатонинът е мощен антиоксидант, който предпазва клетките от увреждане, причинено от свободните радикали
.....той инхибира синтеза на ДНК в определени туморни клетки
   и клетъчната смърт (апоптоза) в тимуса, жлеза, отговорна за защитата.
  Техните нива на производство биха намалели с възрастта.  
    Следователно
    той би имал анти-стареещи и противоракови свойства.

Georgi Chakarov
2022