До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

  • 108 110
  • 1 709
# 1 245
Случаяе в моето семейство, за който разказах е от по-скоро.

Имам въпрос на който ми е интересно да чуя мнението ви.
Къде се намират съзнанието и подсъзнанието ни?
Виж целия пост
# 1 246
Ок, очаквах да продължим репликите. Да се обобщава е грешно и изключително ме дразни. Признавам, че е пропуск в изказването ми. Можеше да внимавам да си подбера думите без генерализиране.
Обаче, няколко поста по-горе също се съдържа обобщение, а не реагираш. 🙂 Това също прави впечатление.  Нищо лично 👍
Може би не съм прочела по-горния пост с обобщението или за него не съм имала познания, но за записването на часовете при ражданията /говорим за времето след 60-те и 70-те години/ знам, защото съм го проучвала. И то точно във връзка с евентуален хороскоп, тъй като по обективни причини не можех да питам близките си.
По същата причина не съм проявявала интерес към изготвянето на хороскоп, понеже ми искаха час на раждане, който не можех да дам. Сега не знам как стои въпросът, спрях да проучвам преди много години.
Виж целия пост
# 1 247
Не по-горния, написала съм ,,няколко поста по-горе,, 😉.
Както и да е мисля, че изяснихме, че не съм уптекнала в небрежност персонала в родилното, а идеята ми беше, че  точен час не е бил от значение така както го разглеждаме от гледна точка на астрологията и да, можеше да се изразя по- внимателно.
Виж целия пост
# 1 248
Дами,искам да ви разкажа какво се случи миналата вечер.Случва ми се за първи път и нямам никакво обяснение.Надявам се да има някоя на която и се е случвало и да ми даде отговор за преживяването.
Миналата вечер имах осъзнат сън..Още в момента,който го разбрах,нямах търпение да отида на едно място,но....намерението ми беше спряно...още на секундата...нещо ме притегли и пътувах няколко секунди.Виждах как всичко около мен се движи на бърз кадър..И спрях....Пусна ме в една гориста местност.Огромни дървета и храсти с големи листа..Чудих се,защо съм там.? Храстите се размърдаха..И видях как някой се крие там..Разбрах,че не съм сама..Видях две или три деца...малки..на по 3-4годинки.Видяха ме и тръгнаха,но много внимателно и  страхливо..Разбрах,знаех,че не бягат от мен.!.Реших да ги последвам.Исках да ги питам къде сме,какво става,от кой бягат.?Но никое не ми отговаряше или не ми обръщаха внимание.Аз просто ги следвах...И отидохме до някаква дъвена постройка.(като къща на дърво,но с колове).Останах малко назад,за да разгледам "нещото".Оглеждах се навсякъде..Няколко дечица влезнаха в постройката.Последното тъкмо влизаше и се върна назад..за да види дали идвам.
В момента който се обръща.... Виждам,че прилича по външност на моя син,но не беше той)...И си казвам: Мяса на синът ми,но не е той..Отивам при него..и приклякам да му хвана ръчичките..И усещам,че е синът ми...(Много объркано)...Хващам му ръцете и го поглеждам в очите,питайки го защо бяга...(телепатично)...Пуска ме и влиза в постройката....На секундата...се пренасям в постройката седнала с притиснати крака...Поглеждам настрани и виждам другите деца..Такъв страх усещам,че не е истина..Усещам,че ще умра,умирам..Много ме е страх,знам,че ще се случи нещо..! Изведнъж си поглеждам ръцете и краката..Боже!! Детски са...Влезнах в тялото на детето...! Не знам как стана,какво стана???
Докато си чувствах чувствата и се чудих какво става...сякаш бях и двама ни едновремнно..Можех да си разсъждавам,но да усещам какво чувства той..Изведнъж децата се разбягаха,и като се обърнах настрани,една мъжка ръка ме дръпна от постройката..И знаех,че умирам...Моментално се озовах от страни и виждах как мъжа,отнася това дете някъде..А,то се обърна назад и ме гледаше... приемайки това,което се случва..Исках да помогна,но бях абсолютно безсилна...Детето вървеше и продължаваше да ме гледа,докато не се скриха зад храсталаците...И си отворих очите..
Даже сега като го разказвам ми става много гадно! Какво беше това???
Виж целия пост
# 1 249
От години имам един осъзнат сън, по някога се променят някои дребни детайли, но по същество е един. И изпитвам едно чувство на неописуемо ужас и страх, знам че сънувам, но стигам до момента, в които виждам "това" (в случая е дух, или смъртта, или и аз не знам как да го нарека) и се събуждам. Почвам да усещам чувството много преди да видя нещо плашещо и почвам да се опитвам да се събудя, знам че е сън, но не се получава. Последният път се опитах да продължа, но "нещото" не ми позволи и се събудих. От тогава не ми се е случвало
Виж целия пост
# 1 250
*ĤĚŇĂ* за мен това е от сорта сънища (които се проявяват в по-късна възраст), в които се преживява симулационно нещо, което в живия живот няма как да се случи. Според мен няма послание в него или преживяване от друг живот/процес/прераждане, но това пак казвам, е моето мнение.

Относно OCD/ОКР - аз не само че нямам, но и съм от тези "заразителни" хора, около които ОСД-тата не виреят много, т.е. "перде" съм за тоя сорт влияния и хора с ОСД понякога се успокояват край мен, съм забелязала.

Та в този ред на мисли, също съм забелязала, че всеки от нас носи някаква дарба или талант, с които да помага на другите и да се допълваме взаимно. Всеки има роля. При мен анализът на живота, причинно-следствените връзки, символите и тн. са постоянна тема, която не само не ми причинява тревожност, напротив, потъвам в нея с удоволствие.
Но примерно един-едничък път ми гледаха на Таро и дамата беше много приятна млада жена, с открито и топло лице (Никола Русев би казал "бистроока", със светли детски очи) и тази дарба, на интуиция, инстинкти и провиждане аз примерно я нямам.

И в тая тема съм за това, защото аз мога едно, а други - друго, намирам я много полезна.

п.с. в момента преживявам екзистенциална криза, защото пуснах нещо да обикаля по света и съответно се превърнах в изпразнен съд; темата за смъртта и смисъла ми е много актуална, но вчера получих своите отговори и днес съм омиротворена
Виж целия пост
# 1 251
За мен това ровене/анализиране и неуспокоение, докато не намерим отговор, си е точно симптом на OCD. Хайде, не напреднало, но си е точно - обсесия, събуждаща тревожност и съответно правим компулсия (анализиране и търсене, докато не намерим отговор), за да успокоим тревожността. Да, обаче ще успокоим една обсесия, после идва друга и така до безкрай, докато не се побъркаш тотално. И аз в началото си мислех, че ме успокоява и това ми е силата и дарбата. Почнем ли да мислим в насока - сила и дарба, това е знак, че много сме се отклонили от пътя. Отиваме вече към сериозен проблем, който скоро ще избухне с пълна сила. И ще кажа защо - стигнем ли до мисъл за дарба, означава, че тревожността ни е в червена зона и мозъкът ни прави лъжливи сценарии и филми, че причината да имаме тази тревожност, е всъщност това, че имаме специална дарба и понеже имаме такава, носим отговорност за света и другите хора. Като носиш такава отговорност, нормално да имаш тревожност, нали имаш толкова много на раменете - да успокояваш хората, да ги водиш, да намериш отговор ва смисълът на живота и Вселената. Да обаче, в един момент разумът ти разбира, че никагва дарба не носиш и това е един филм, залитащ вече към психопатност и тогава ела да видиш какво става. Осъзнаваш, че хем си яко тревожен, толкова че тялото ти е един гипс вече, хем, че имаш и психопатни наклонности, защото си се вкарал в сериозен филм.
Давам чисто приятелски съвет, защото аз съм минала и съм си мислела същите неща и се чувствах с дарба и специална сила. Докато не ме удари Simple Smile Имам десетки познати, които са минали през същия цикъл, някои още не са излезли от гадната част. Слава  Богу аз се справих и то именно с влизане в реалността. Само нея имаме и само тя има значение. Колкото по-рано го разберем, толкова по-добре за психиката ни. Иначе се превръщаме в психопатни жени на средна възраст, тип Александра Гърдева. Там положението е страшно.

И е добре да помним - ние сме просто хора и нямаме никаква дарба, освен тази да бъдем живи тук и сега. Всичко останало е проблем с психиката Simple Smile Каквото имаме да го разбираме, ще ни се даде така или иначе и така или иначе ще го разберем, когато напуснем този живот.  Бъдете добри със себе си и не се натоварвайте с филми и отговорности, които не са присъщи на човек.
Виж целия пост
# 1 252
Не би могла да си по-далеч от истината, КРР
И това е чак странно.
И това при условие, че дебело се подчерта, че съществуват хора, за които търсенето е удоволствие и спокойствие. Ти си караш с теорията, че такова нещо не съществува и върху нея градиш осд, незнам какво си.
Редно е още в началото, да допуснеш, че хората имат различни преживявания от твоите.

Толкова битки с различното, със съществата извън нашата глава... вместо да се приеме и осъзнае

Да не спорим, предлагам. Остани си с възприятието как стоят нещата, а аз с учудването (как може някой да допуска толкова големи пропуски - в това, какво другите казват, как преживяват нещата, какво са научили от тях).
Виж целия пост
# 1 253
Аз да кажа и моята непоискана гледна точка.
Много хора имат дарби и потенциал.Едни са със заложби за медуим,други ченълинг,трети виждане на аури и т.н Единия може това,което другият не може и така...
Повечето не знаят или не искат да си го развият поради страх да,но не и страха от отговорност.Мисля,че повече ги е страх от непознатото и това какво аджеба може да се случи..За това няма как да се чувстваме (поне аз така мисля и чувствам) специални и силни,защото всеки се е родил с нещо с,което да допринесе за света.Дори и да не е дарба,а просто слово,знание,благотворителна работа и т.н.Така,че ако се чувствме специални,това говори за егото.Абсолютно всеки е добър в нещо,независимо дали е от духовно или земно учение..И друго щях да пиша,но децата ми разсеяха мисълта...и загубих нишката..
Виж целия пост
# 1 254
Нещата, които казвам, са подплатени с наука и доказани факти и изследвания, затова не са мои интерпретации. Всичко останало е не се знае какво. Simple Smile Може и да разберем, може и да не разберем.
Аз казвам какво се случи с мен, с цел да предпазя и други хора от залитане. Защото сякаш чета себе си и моите мисли, преди година. Тогава разсъждавах 1:1. Не налагам нищо на никого.
Виж целия пост
# 1 255
Хубаво
Защото иначе за малко да прозвучи като че щом някой има ОКР, а друг не, значи другия се преструва Wink

И да спрем моля с оценката кой къде е в развитието си с намеци, че едва ли не преди година си била на моето мислене. Не си била, за мен е видно. Преживяното не е нито разбрано, нито осмислено качествено. Описаното на мен ми говори за още много неща, които предстои да бъдат осмислени.

И от нищото айде пак спор 😑
Вместо да се фокусираме на АСТРАЛА
Виж целия пост
# 1 256
Хубаво
Защото иначе за малко да прозвучи като че щом някой има ОКР, а друг не, значи другия се преструва Wink
..
не се ли разбра, всички в темата имат 🤔...

Толкова сме на различен етап всички.
А всеки етап си е важен.
Да не омаловажаваме етапа и преживяванията на другите дори когато сме (евентуално) на следващата стълбица.
Виж целия пост
# 1 257
Хубаво
Защото иначе за малко да прозвучи като че щом някой има ОКР, а друг не, значи другия се преструва Wink
..
не се ли разбра, всички в темата имат 🤔...

Толкова сме на различен етап всички.
А всеки етап си е важен.
Да не омаловажаваме етапа и преживяванията на другите дори когато сме (евентуално) на следващата стълбица.
Така е, то в тази сфера всъщност не се знае слизаме ли, качваме ли се...
Аз например за сегашния си период бих казала, че отчетливо слизам.  Дано да е по спирала Simple Smile
Виж целия пост
# 1 258
Не е нужно да слагаме рамки на нашия път, на нашето развитие. Стига да не спираме да вървим, ние винаги се развиваме!🖤
Виж целия пост
# 1 259
Това е източна идея, там има нива, сфери, етапи; тук и в Западната философия, мирогледи и религии се предполага напредване с жизнения опит и с количественото натрупване.

Но има и гениални хора, хора с необикновени прояви, дето не може да се проследи как стигат до идеите си, мога само да им се възхищавам на такива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия