За четенето - 2

Хубаво е, че има автори, които са извън тенденцията. Иначе щеше да е много тъжно, ако нямаше днес автори, които все пак да могат да предложат нещо добро в жанра. Много харесвам някои класически фантасти, но не съм сигурна дали по-младите читатели биха ги харесали, в известен смисъл текстовете им звучат не толкова съвременно. А фантастиката, особено когато е съчетана и с философия е много добър жанр, ще е жалко читателите да се отказват от нея.

Тенденция за какво се търси във фантастиката и кога преди е имало "тенденция" ?

Здравейте, едва ли тук пишат други хора като мен, но все пак ще попитам за съвет. Чела съм много малко художествена литература през живота си. Даже може последно да е било преди 11-12 години. Междувременно четох няколко биографии, селф хелп и специализирани книги по разни теми. Искам отново да започна да чета романи, разкази, поезия, но нещо в мен се е пречупило и не успявам. Направих си регистрация в две библиотеки, взех си книги, едната я прочетох почти до половината, пробвах аудио книги, не става и не става… осведомих се кои са най-хитовите заглавия, подбрах сред тях някои и пак нямам воля. Не знам как да го оправя това нещо. Просто загубвам интерес още на първата страница и си мисля как това време ще е изгубено (знам колко кощунствено звучи това за любител на литературата). В същото време пък се ядосвам, че не съм чела достатъчно и става един микс от негативни мисли. Някакъв съвет може ли да ми дадете? А измъчвал ли ви е някога комплекс, че не сте прочели някои класики? И това ме мъчи. Когато бях тийнейджър, четох няколко класики от суета, защото исках да имам обща култура и да кажа, “чела съм еди какво си”. Сега това вече не работи, остава ми само да си набивам канчето, че не съм. По принцип имам желание да прочета “Гордост и предразсъдъци”, но ще ми трябва огромно търпение, пък аз съм често изнервена, мисля за хиляда неща и съм пристрастена към интернет, само като ми доскучае, посягам към телефона и се отказвам от всичко.

Ми то четенето не задължително, а и има доста екранизации на книги ако някое заглавие ти е особено интересно, но не те свърта да седнеш да го прочетеш. Може да пробваш и разказчета. Въобще какъв е зорът да се чете? Сега дори в интернет може да си прочетеш преразказани накратко книги или да поискаш някой от чатботовете да ти ги преразкаже.

Около 50-та страница съм забелязала, че се разгръщат историите в книгата. Нямам очаквания докато не я стигна.
Няма нужда чак насила художествена литература, четете каквото Ви е интересно.
Има много хора, които са чели само професинална литература (например) и си живеят така.

Четенето в свободното време на художествена или друг тип литература (защото може да е например специализирана) е за развлечение, за разсейване от ежедневието, а не
обществена норма, като по задължение или за презентиране на определен брой прочетени книги през годината.
Четете - ако ви харесва, ако ви е интересно, ако имате желание. Чудесно занимание е, има много обогатяващи книги (както и такива, които не носят нищо друго, освен развлечение), но не се чувствайте “задължени” - в личното време, времето за почивка. Достатъчно много днешните технологии натоварват психически хората с всякакъв вид съревнования, напълно излишни са за свободното време и занимания.
Но ако желанието за четене е налице - а книгите все още недостатъчно интересни - експериментирайте с различни жанрове, автори, ако една книга не е интересна - не я четете “задължително” докрай, опитайте с друга. В един момент ще намерите това, което вероятно търсите.

Благодаря много за съветите! Моята работа е свързана с много четене, което сигурно допринася да не ми се чете книга в свободното време, но пък постоянно “чета” в интернет и си прекарвам целия ден така… също съм изгледала хиляди филми, защото обичам кино, но с книгите не е било така. В някаква статия пишеше, че четенето на книга е и навик и че с малко упражнения, може да се добие и тогава да стане по-механично посягането към книга.
Относно това защо искам, ами защото искам да се обогатя, да развия още речника си, мисленето, да се разтоваря също и да си премахна предразсъдъка, че трябва да чета единствено неща, които учат на нещо. Знам, че романите също учат, просто не мога да се отърся от идеята, че само специализирана литература ще ме научи на нещо практично.
P.S. И не на последно място заради притеснението, че не съм чела класики. Чувствам се недостатъчно образована, като не съм ги чела. Знам сюжетите им, знам горе-долу биографиите на авторите им, знам епохите, в които са писани… но е друго, ако си минал изцяло през “Анна Каренина” и т.н.
Подариха ми “Къщата на духовете”, но изобщо не ми харесва този стил. Последно, когато четях, като любимци ми останаха “Портретът на Дориан Грей”, “Ан от фермата Грийн Гейбълс”, “Лолита”, “Да убиеш присмехулник”, “На изток от рая”, “Американски пасторал” и разкази на Уилям Сароян. Обожавах и поезия, но вече не мога да я чета така. Последно се впечатлих от поезията на Буковски. Зачитам се и в цитати от философи, но не мисля, че на този етап ще се справя с Ницше, а и знам, че ще ме натовари психически. Има теми, които не искам да докосвам в момента, например такива на религиозна основа дори и да е най-невзрачното романче, както и всякакви философски, които говорят песимистично за живота. Също така обожавам трилър, но в момента и това не мога да понеса. От библиотеката взех един чиклит и ще пробвам него. Това е, извинете за излиянията, просто имах нужда да си сверя часовника и да споделя.

Ако имаш убеждение, че четенето на художествена литература е загуба на време, няма как да почувстваш, че прекарваш време пълноценно, четейки романи 😀 Естествено е да изпитваш съпротива, защото се опитваш да правиш нещо срещу себе си. Ако не промениш тази нагласа, все ще четеш насила и съответно няма да ти се получава.
Аз съм така с филмите и видеата - трудно мога да изгледам цял филм, защото имам усещане за изгубено време, не ми е интересно, затова се и разсейвам, но не ми е хрумвало насила да се вържа и да гледам филми, защото други хора са запалени киномани.
Освен това много мразя да се обучавам от видео, вместо от текст - предпочитам да възприемам информацията в писмен вид, за мен е много по-бързо и удобно, но за жалост текстовете отстъпват пред видеата и нищо не може да се направи срещу това.

Ами да, с течение на времето се променят и отношението и начина на четене. Поне при мен а и при други познати е така.
Един конкретен пример от днес - имах една малка книжка за кръстоносните походи която ми изчезна, но помня обложката и я намерих в нета, както и авторката и.Няма я свободна дори за четене и докато търсих попаднах на друга от същата авторка - ,,Кръстоносните походи и Средновековна България" в която се зачетох да намеря каквото ме интересуваше а именно ,,войната на св. Сава".
Не я намерих в тази книжка, но изчетох поне половината и прехвърлих набързо до края, за два-три часа .
А иначе предната седмица трябваше да чакам в една болница процедури на позната, и установих че почти не мога да се съсредоточа в/у книжните издания които имаше на разположение (нито книги, нито списания ), всичко го прехвърлях разпокъсано като общувах повече с хората около мен.
Фактически на екран четенето ми е много по удобно и бързо, а и си нагласям големината на текста и осветлението, докато с другото не може.

Недолюбвам клишетата, но "насила хубост не става" си е точното определение по казуса. Още повече пък нечетящ да се хвърли директно на класики ... абсолютен провал предвещава.

Мога да чета часове наред, но една серия на сериал ми е тегава за търпение, камо ли цял филм, какъвто не съм гледала от не помня кога. Все ги гледам разпокъсано оттук-там и после си ги сглобявам. Та, ето аз имам обратния проблем на питащата, на два различни бряга сме.
Мога да препоръчам, единственото което ми хрумва, е аудиокниги като за начало.

За мен четенето е начин на живот и потребност дори от първа необходимост. Също като храната, водата, спорта и т.н.
Не виждам нищо странно за друг това да не е така. Нито нещо лошо и осъдително. Всеки според натурата си.
Има хора, които четат постоянно и какво ли не, как ли не и пак са срамно прости и недодялани в общуването, развитието, просперитета си и т.н.,
Щеше да е чудесно, ако книгите правеха хората по-умни или по-добри, но уви не е така.
Това че някой не чете худ. литература не го прави неначетен.
Да четеш, да се храниш, да се къпеш, да живееш - или го правиш, или не. Основното е желанието да го има, но и нуждата.
Няма как да се очаква от вегетарианец да се наслади на обилна вечеря с еленско или от затлъстяла госпожа да стане маратонец или плувец. И с литературата е така.

Там ми е проблемът, комплекс, че някой ще каже, че не съм достатъчно интелигентна щом не чета книги. Но аз всеки ден чета и възприемам информация, просто не е под такава форма, всеки ден анализирам и мисля, говоря много добре английски, сега уча още един език, имам висше образование, чела съм учебници, имам обща култура, постоянно се осведомявам и не спирам да се развивам. Но пустото "четене на книги", според което не си умен, ако не четеш... ето това ми е проблемът. Иначе през изминалата година си купих една книга, която стана скъпа на сърцето ми и е свързана с мода и модни съвети, написана е интелигентно, на английски, с прекрасен снимков материал и съвети от хора, които работят в индустрията. Сигурно някой би казал, че не се брои за книга, но в днешно време какво се брои?
P.S. А може би е такъв етап от живота ми. Може би, когато работя друго, в което не "прелиствам" всеки ден огромен брой информация, ще ми дотрябва книга. Или ако изляза в майчинство, знам ли.

Е, има си изключения. Познавам доста умен, способен и утвърден в професията са млад мъж, който не чете и не е чел худ.литература, може би и няма да чете. Пробвайте различни книги, но поне някакъв интерес за вас да представляват. Ако стане - ок, ако не - пак ок.

Не всички четящи са особено умни.
Много превзети хора купуват, мъчат се да четат и дори препоръчват книги, които те самите не разбират, но смятат, че са умни и следователно и те ще изглеждат умни, когато дискутират заглавията и авторите.

Масово се четат трилъри и любовни романи и очевадно с тях не се достига интелигентност, а само самочувствие на четящ човек.

Да не говорим и как се издават всевъзможни глупости, които никой не купува -  голям процент от съвременна проза, предназначена за млади читатели, на които е лесно да се пробутат комплексирани образи, човеконенавистни идеи и лутаща се сексуалност под прикритието на екологията и борбата за права.

А това откъде идва? Кой ти го втълпява или сама си се хипнотизираш?
Четенето на художествена литература е удоволствие, хоби ... Ако твоето такова е да танцуваш, то танцувай. Нищо не е наложително. "Ана Каренина" няма да те направи по-умна, нито по начетена, нито по-професионалист в работата ти. Може да ти даде един свят, едно усещане, една наслада ... или пък не.