За четенето - 2

Отчасти от училище и един учител, както и първият ми шеф, който искаше да четем книги, за да може да проговорим "на един език с него". И от много други хора, които гледат изпод вежди, когато кажеш, че не четеш книги. Спомням си и един коментар на Емил Кошлуков, който осмиваше жена на 30, която тепърва почнала да чете "Гордост и предразсъдъци". И разбира се, сама си го набивам, защото имах очаквания от себе си да съм изчела класиката. Също така още не съм чела "Под игото" и други български класики и се притеснявам, че така нямам национално самосъзнание. И така... маниащини всякакви. В училище се внушаваше, че е срамно да не знаеш някои неща.

Ох, може би е добре да почетете - за да се отърсите от предразсъдъци, които явно са Ви насаждани. Всичко има по широкия бял свят, за съжаление - и "кошлуковщини".

Някои от класиките наистина не са за всеки, или да речем не са подходящи в определен период от живота на човек.
А иначе ако сте наблягали на учебно-техническа литература можете да пробвате подобни но написани във по-лек и забавен формат, има всякакви, вкл. на теми математика, физика и химия, също научно-популярни от всякакъв род. Също неща написани по действителни случаи, биографични ( и авто ).
Просто трябва да уцелите вашето. Ако някоя тухла не ви върви, оставете я и си вземете няколко други по-големшки . Всъщност някои от най-харесваните от мен книги са доста малки, и като обем и като размери. /,,12 стола" и ,,Златния телец", ,,Горещ вятър", ,,Цар Алкохол", поредицата ,,Законите на Паркинсън", има и много други... /

Само таблицата за умножение, другото може и да не го знаеш.

О, и това не е задължително

Мога да препоръчам книгите на Ричард Файнман - физик с невероятно чувство за хумор. Изток-запад издават.

Ми... Не съм прочела прословутия Малък принц, който трябвало да се чете три пъти в живота. За задължителна подготовка не прочетох цялата българска трагедия на Талев. Тютюн е втората книга, която съм хвърляла в другия край на стаята (първата беше учебника ми по математика в 5ти клас). Няма да продължавам да изреждам, но не смятам, че общата ми култура е пострадала чак толкова. А и честно, ама съвсем честно, колко често в приятелски или не до там кръг се обсъждат Братя Карамазови, Черно и Червено или Без Дом? Чела съм Граф Монте Кристо с невероятен кеф и не съм успяла да си "пробутам" някъде познанията по темата. Или "Тримата мускетари", барабар с всичките продължения.
Като изключим гледането на адаптирани екранизации, мюзикъли и прочее в общия случай няма много поле за споделяне на разлики, ако съм чела произведението и коментирам със също чели го или споделям на не-чели го. Или пък питам, ако не съм го чела...
Давам пример - на мюзикъла "Клетниците" съм с М и най-добрата ми приятелка. Те са го чели, аз - не. Ми почти нищо не разбрах, после трябваше да ми дообясняват.
Отивам на "Ана Каренина" миналата година в НДК, събрала се е цялата руска аристокрация в публиката, голям фурор и пустия влак пропусна да я прегази накрая... Режисьорско решение. Абсолютно съм убедена, че на не-челите не им е направило впечатление и ще продължат с ежедневните си задачи необезпокоявани, както впрочем и челите.
Но пък с най-добрата ми приятелка често обсъждаме Сар Уорс, влизаме в такива детайли за Хари Потър, че ум да ти зайде, с М често обсъждаме външните политики на големите сили, наскоро умувахме за най-разпознаваемите класически музикални произведения, с други познати обсъждаме ocd-та, проблемите на канадците с мечките, вродени рефлекси при бебетата... И така нататък.

Въпросът за мен е дали вътрешно се усеща някакво отсъствие на нещо, което може да се набави с четене. Защото, ако ми се чете няма сила, която да ме спре - чела съм докато си мия зъбите, слушала съм аудиокниги, защото в работа са ми изтекли очите от таблици и се чувствам като след заваряване с електрожен, а всичките ми якета са избирани така, че да мога да си сложа киндъла в джоба. Но това го правя за себе си. Понякога ми е интересен начина на писане, понякога сюжета, понякога героите, до настроение и нужда в момента.

Едно време се чудех на майка ми като препрочита Талев. Защо някой би си го причинил?! "В момента ми се чете това." Кратко, точно и ясно. Защо чета си е мой бизнес и съответно защо не чета пак си е мой Съответно не съдя отсрещната страна, защото не веднъж съм зяпвала като разбера, че някой пълен инфантил чете, чете много и чете сходна литература с мен или че някой, с когото мога да говоря с часове всъщност не е чел художествена литература от Патиланско царство насам

Inferiya, абсолютно точно си изразила и моята позиция по темата.

“Рана” на Захари Карабашлиев  е спечелила „Златен лъв” за най-добър издателски проект с най-голяма обществена значимост.

И аз мисля, че не всички класики са "задължителни". Нищо няма да стане, ако не си прочела "Война и мир" или "Дон Кихот". Лично на мен "Малкият принц" ми е страшно досадна книга. А и го има и другия елемент - за много от тези книги се иска подходящ момент и подходяща настройка, за да ги оцениш.

Нищо не е задължително, разбира се. Но освен прочетеното, на човек винаги му проличава и непрочетеното, когато проговори.

Само, ако говориш за книги
Иначе нищо не ти пречи да кажеш нещо на света от свое име.

О, не само за книги, общата култура на човек личи във всяка негова дума, даже в поглед и жест. Всеки може да каже от свое име, каквото си иска, интернет изобилства от всякакви хора с мнение, въпросът е как го оформяш това мнение, на какво се основава и нужно ли е въобще всички да го чуят.
Георги Господинов има много хубаво есе за четящия човек, който е красив.

Чета от дете и ако ми падне пердето, мога да се държа като истински простак.
Може да изглеждаш абсолютно невеж, ако попаднеш в компания на хора, компетентни в дадена област, в която ти си гола вода, пък ако ще да си прочел тонове литература.