За новите маниери в свалките

Аз лично никой не взимам - аз съм се взела с набор. И тук се коментираха точно 20-годишни. Аз ако трябваше да взимам сега някой на 50-55 (защото нали търсим да е с голяма разлика), ами за мен на тези години вече си е възрастен и вече си върви с болежките и дефицитите. 60 е на 10 години разстояние. Баща ми е на 66, и спрямо наборите си е в много добра форма, ама отдавна споменава "ЕГН-то". Доста от познатите му, и то по-млади, вече ги няма, между другото. Нали вие твърдите, че на жената 20-те години са най-хубави, а искате да ги пилее и жертва за някой, който вече върви към залез. Та да, няма 10, няма 20 години добър живот. Мисли се до живот, защото след тея щастливи години, тя, по вашите стандарти, ще е дърта негодна женица, дето дори другар няма да си има, та не знам ще я грее ли, че му е ощастливила старините. Аз и 30-те не бих си дала. А тук беше поставен и въпросът за децата, което пък съвсем вече не подлежи на коментар.

Кой колко пари има някой не ме интересува. Гледам характера. Някои броят милионите, ама за какво ще ги ползва "милионерът" и ще й остави ли на нея, е друг въпрос Та и това не значи задължително нещо, ако изобщо има общо с реалността. Но ако някой иска да пуска парите за стръв, улов ще се намери. Ама май и по тоя параграф има претенции

всичките ми връзки са били с връстници, дори година по-малки от мен най-продължителните..
болшинството ми приятелки около мен и те са с по-млади..
новите тенденции са в полза на жените май..

И аз това казах назад. Но не с голяма разлика. Ние, жените, не сме толкова лакоми. - минус 3, 5, 7, 10 годинки биват.

Аз пък, ако на 20 бях на този акъл, бих търсила мъж с пари. Кой каквото и да ми говори, с пари се живее лесно.

Крис, казвам, че няма деца в картинката, защото Сикнес така зададе въпроса - много по-възрастен мъж (когото много обичаме) за сметка на децата.

Ама защо да се жертваш за някого, разбирам да си муза на някой художник, писател, нещо остава след вас, и за теб може да напишат книга как си го вдъхновявала с ум и красота, ама след 99.9% от нас нищо не остава.

Моят баща умря когато бях дете и майка ми, която беше брутално прям човек, директно ми каза "и да не си посмяла да се жениш за баща си", защото хората без бащина фигура натам залитали да търсят баща в мъжа си и да се женят за по-стари мъже. Тя го е виждала, защото и нейните родители са били с голяма разлика (15). Та тука като чета за мечтите на 40+ с младата жена - нищо общо няма между тези възрасти, сега и поколенията се сменят сякаш по-бързо, според модите в нета. Какво ще си каже човек, който помни телефона с шайбата и касетофона с човек, който се вълнува от челинджи в тикток? То хората, които са с десет години по-малки от теб са съвсем различни, а какво остава за 20-25, да не сме в 19 век, че чичо фабрикант да намери млада дебютантка...

Аз пък не мога да разбера каква ще е тази любов с баща ти. Жената трябва да е фантастично проблемна и тъпа.

Не е добре, но се случва. Виждала съм разни съседки, всички без бащи.

То това си е психологичен проблем, не е ей така по желание.

Деди ишюс, търсиш закрила, менторство, запълваш липси, но това не е връзка между равнопоставени, има силен дисбаланс, мъжът е и родител.

Напоследък имам чувството, че всяка тема в този раздел се обръща на спорове възможна ли е стабилна връзка млада жена-възрастен мъж, и по-специално ще намери ли Танграта това, дето търси.
Наборе, айде вземай там каква намериш, и по-стара да е, пък пак ще си ходиш по млади като искаш. Нали тука викат, че и без това тя щяла със сигурност да ти слага рога още отначало (и я оправдават) така че защо и ти да не го правиш. Има си професионалистки за такива като тебе.

Никой никога при свалки не ме е питал дали съм умна или какво образование имам. То и аз гледам да не парадирам, че се плашат понякога. 😁

Първа среща е за приятно изкарване, не за провокации и обиди тип Шелдън Купър. Може да е с лек Аспергер човекът, не му е лесно.

Е нали въпросът се оказа ред пилърска такитика, която има за цел мишената да скокне да му се доказва Или поне да си помисли, че й е толкова ниско нивото, че няма избор, освен да се прежали с него. Един интелигентнен човек няма нужда да пита такива неща попринцип, може сам да прецени в процеса на общуването, а и знае, че такъв въпрос би дал отговор на съвсем други неща, но не и на самия въпрос. Но както казах, това е направено с цел. Друга тема какво говори тази цел за интелигетността, емоционалния и социален капацитет на индивида, прилагащ такива "тактики".

Ще разкажа аз една стара история. Засичаме се с един хубавец, който живееше наблизо, и той все ми тегли едни сластни погледи. Аз имах занимавка с друг тогава и не го отразявам много. Един ден се заговаряме за един технически въпрос по дома, и той ми предлага да дойде да "погледне", даже телефон ми остави, ама аз нали не съм баш свободна още, и така и не го търся. Минават тез мои любови и вече свободна, пак се сещам за него, защото продължаваме да се засичаме отвреме навреме. Ама нали веднъж вече съм го "резнала" и трябва да съм активна аз. И о, късмет, тръгвам един ден нанякъде с колата и го гледам върви по тротоара. Набивам спирачките няколко метра по-надолу, вдигам капака и вадя течността за чистачки Настига ме той, а то лято, аз в една ефирна рокличка с гол гръб. Вика ми, нещо да помагам, аз пърхам с мигли, ама му викам, неее, ще се справя Тръгва той, а аз веднага решавам следващия си ход. Намирам му номера и му започвам да му пиша. Водим някакъв неангажиращ разговор, и той ми вика, ти май си доста оправна с колите Аз му викам, кой, аз? Просто са ми казали кое къде влиза, и аз изпълнявам Той се смее и ми вика, добре, значи някой път ти да ми покажеш на мен И останалото е история.

Един въпрос така, на теория. За физическия аспект /мани го умствения/. Изпилено фитнес лъвче има интерес към вас... Ще се съблечете ли или ще го отхвърлите, защото...Ами не смеете да си покажете тялото?