Как да си помогна?

  • 4 789
  • 134
Здравейте. Предварително благодаря, че ще изслушате проблема, който споделям тук. Ще бъда благодарна на обратна връзка и всякакви идеи от рода какво да направя, за да се справя и може би според вас на какво се дължи ситуацията.
Момиче на 29 г. съм. Това, което разказвам започна да се проявява леко и преди пандемията но ситуацията със затварянето сякаш много го засили. Имам силна връзка с родителите си и се виждаме всяка седмица, нищо че живея в друг град от 10 г. Нямам приятел. Преди 2 години почина баба ми малко над 80 г., а преди една - леля ми на 63 внезапно. От тогава изпитвам големи страхове да не загубя някой от тях, особено баща ми, те са почти на 60, да са живи и здрави. Слава богу са добре, няма причина за страховете ми. Понякога сънувам и големи гадости, свързани с починалите ми близки. Например последно онзи ден, че баща ми е в къщата на баба ми с нашата котка и аз се местя в друг град и я взимам със себе си и той остава сам. Много ме е страх, чувствам се и много сама до степен, че обмислям да се прибера при тях. Какво да правя?
Виж целия пост
# 1
Не звучиш като да имаш живот извън родителите си. На 29г. отдавна не си момиче, а жена. Време е да прережеш пъпната връв, да поемеш отговорност за живота си. Какви хобита имаш, какво обичаш да правиш, работиш ли нещо, което обичаш, излизаш ли с приятели, ходиш ли по срещи с мъже? Може би имаш прекалено много свободно време за черни мисли.
Ако нищо от тези неща не помага, можеш да се обърнеш и към психолог.
Виж целия пост
# 2
Съгласна съм, че на тази възраст не си момиче. Потърси помощ за страховете си.
Виж целия пост
# 3
Пишеш, че нямаш приятел. А приятелки, среда? За млада жена на 29, която от 10 години живее и работи в един град, е доста странно да нямаш приятелки и среда. Изглежда това е градът, в който си учила - състуденти, колеги, съседи, хора  с общи интереси?
Колкото и да обичаш и уважаваш родителите си, колкото и силна да е връзката ви, това което описваш не е полезно и здравословно за теб. Ти трябва да имаш свой живот, ти си млада жена (а не момиче, което всеки уикенд си е при мама и тати). Моите сърдечни съболезнования за починалите ти баба и леля, но това е естественият ход на живота - поколенията се сменят, и рано или късно родителите ни също си отиват от този свят. Страховете ти са естествени, доколкото всички ги имаме, но не е естествено те да парализират възможността ти да живееш нормално. Потърси помощ.
Виж целия пост
# 4
Имам добра работа, в която се развивам. В България "пъпната връв" не е ли, когато не си самостоятелен, не ако си държиш на семейството . Иначе никога не съм имала приятел, но това няма общо
Виж целия пост
# 5
Имам добра работа, в която се развивам. В България "пъпната връв" не е ли, когато не си самостоятелен, не ако си държиш на семейството . Иначе никога не съм имала приятел, но това няма общо
Не съм съгласна.
Виж целия пост
# 6
Как да няма общо?

Потърси квалифицирана помощ - за всичко.
Тук няма да си намериш отговорите.
Виж целия пост
# 7
Нямам предвид да спреш да обичаш и да се интересуваш от родителите си, а да излезеш от ролята на 10 годишно момиченце, което е безпомощно.

Разбира се, че има общо тоталната липса на връзка с друг човек - в случаят, с мъж. Ти не си пораснал човек, който е готов да поеме отговорност за себе си.
Виж целия пост
# 8
Аз си нося отговорност, работя и се издържам сама, развивам се в профисията си и ме уважават много други хора. Просто изпитвам страхове и самота
Виж целия пост
# 9
Тук никой не ти говори за работа, доход и издръжка. Не това те прави голям човек. Емоционално си застинала на 10, със съответните за възрастта страхове.
Виж целия пост
# 10
Тези страхове може да са се отключили заради загубите, но то е нормално до някаква степен - в такава ситуация, не е трудно да се досетиш, че ако ги няма и родителите, ще си напълно сама. Затова хората създават връзки, собствени семейства, деца...

И затова те питах, излизаш ли на срещи с мъже, как смяташ, че ще ти се роди дете, ако нямаш приятел? Погледах ти старите постове, виждам, че питаш врачки и Таро по този въпрос... но трябват някакви действия от твоя страна, за да се случат тези неща.
Виж целия пост
# 11
Никога не си имала връзка и не мислиш , че това е проблем ?
Дано психолог ти помогне .
С Таро врачките не става .
Виж целия пост
# 12
Дори да си близо до роднините си, мислиш ли, че ще можеш ли да ги опазиш от това, което има да се случва? Помисли върху това, опитай се да рационализираш малко чувствата си, колкото и да звучи това като оксиморон. Това, че се виждате веднъж на седмица-две е съвсем достатъчно. И да ги виждаш по-често, това няма да промени обстоятелствата, които рано или късно ще се появят и ще доведат до разни неща.
Това, че си самотна, има много общо с проблема. Ако имаш разсейващи фактори, ако имаш приятели, с които да разпускаш, ако имаш собствено семейство, за което да се грижиш преди всичко останало, нямаше да се чувстваш точно така.
Но да, тук няма да получиш реална помощ. Можеш да чуеш/прочетеш обяснения, предположения, хипотези и дори те да са правилни, самата работа по разрешаването на проблема е дълъг, методичен и специализиран процес.
Виж целия пост
# 13
Няма лошо да си близка с роднините и родното ти семейство, но за мен ненормалното е на 29 г. да не си имала приятел. Казвам ти го като човек на 30, явно сме на едни години и те уверявам, че повечето ми връстнички приятелки, вече имат собствено семейство или поне сериозна връзка.

Трябва ти среда с хора, с които имаш общи интереси, приятели, с които да излизаш, да споделяш, да пътуваш. За мен не е нормално единствените ти близки хора да са майка ти и баща ти. Това показва, че не умееш да изграждаш пълноценни връзки извън дома.
Виж целия пост
# 14
Скъсването на пъпната връв е прекратяването на прекомерната емоционална връзка с родителите и орбитирането около тях.
За малките деца най-важните хора в живота им са родителите, защото те разчитат на тях с живота си буквално. След това трябва да изградиш свой собствен център, включващ друга емоционална връзка извън родителското тяло - приятели, гадже, мъж, дете. Част от порастването е осъзнаването, че родителите ти ще остареят и починат. Реално аз съм на твоите години приблизително и родителите ми са на същата възраст като твоите, но никога не ми минават такива мисли през главата, нито имам желание да живея с тях. Как си представяш бъдещето, нямаш ли планове, идея поне, да имаш приятел, с който да живеете заедно, да ходиш по срещи, да имаш семейство, и това не противоречи ли на идеята да заживееш отново с вашите?
Трябва да си намеришп социален кръг и някакво хоби, с което да си заета, честно казано да ходиш при родителите си всяка седмица ми се вижда прекалено често.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия