В момента чета ... 85

  • 54 293
  • 747
# 390
“Пазителка на тайните” на Кейт Мортън е от книгите ѝ, които по-малко ми харесаха. Нейните книги са сходни като структура, модел и стилистика, но въпреки това като цяло са ми били интересни. Може би защото беше първата нейна книга, която прочетох, но “Забравената градина” ми допадна най-много. Сега съм се насочила да прочета последната ѝ - Homecoming, но в оригинал е малко трудна за четене, прочетох откъс, в списъка ми за четене е и още мисля дали да чакам за превода или все пак да приема предизвикателството и да я взема в оригинал.
Виж целия пост
# 391
На мен пък Олив в началото ми напомни на Брит-Мари. 😃
Виж целия пост
# 392
Вчера завърших Балада за Георг Хених на Виктор Пасков-прекрасна книга, радвам се че е в учебния план вече, вдъхновяваща приказка за един приказен главен герой...
Сега чета Георги Милков и ръчния му багаж- интересни случки, има какво да се научи за порядките в тез далечни източни страни. Малко ми се отнася на моменти и ми дотяга, но ще я довърша...

За срамотите следващата книга, която не съм чела и чака Милков да завърши пътешествията си, е 1984 на Оруел...нямам търпение да попълня тази литературна дупка.
Виж целия пост
# 393
Прочетох Вода за цветята. Това е книга от онези, които те карат да се обадиш на близките си сега, да отделиш време за тях възможно най-скоро и да си благодарен, че са живи; да живееш в настоящето и да оценяваш всеки миг като последен; да изживееш днешния ден по най-добрия начин, защото може и да няма утре. Беше ми трудно да я чета. Отделих ѝ повече време, отколкото на други книги със същия обем, защото след 50-60 страници ми ставаше мъчно и тягостно.
Съпреживявах мъката на Виолет. Добре изграден образ от началото до края - на любяща майка и вярна съпруга, на отговорен и последователен човек, който не се предава въпреки изпитанията на съдбата.
Посланията на книгата са много -  за нуждата да бъдеш изслушан и разбран; за живота като път, по който се спъваме и падаме, но се намира някой, който да ни подаде ръка, за да продължим напред. За красотата на всеки един ден и красотата в малките неща. За спомените и ценното време, прекарано с най-близките ни. За тайните в семейството, егоизма и двойнствения живот, който много двойки водят. И за това, че семейството е най-важно, но много хора го разбират твърде късно.

Книгата определено ме докосна. Дадох оценка 5/5.

Продължавам с нещо леко, което да ме разсее - Чета те като книга на Емили Хенри.
Виж целия пост
# 394
Все по-депресарски ми звучи "Вода за цветята". В началните отзиви като че ли имаше някаква искрица светлина, ама с последните съвсем угасва. Ще си стои на отлежаване, а мислех скоро да я започвам.
Иначе чета "Невидимият пазител", първа от трилогията Бастан, но нещо не ми е интересна и междувременно си прочитам други книги и чат-пат се връщам за по една глава.
Виж целия пост
# 395
По-добре я отложи, поражда тъжни чувства. Зависи и от четящия и предпочитанията му, но заради нея отложих да чета и нейната книга “Trois”.
“Култът”, която чета в превод на друг език все пак ми стана интересна, въпреки леко неприятните чувства (за мен като родител), които в началото на книгата породи. Видях, че на български език ще излезе утре. Продължавам да я чета паралелно с книгата на Умберто Еко.
Виж целия пост
# 396
А, бе има светлина, ама тъмнината е  повече.
Все по-депресарски ми звучи "Вода за цветята". В началните отзиви като че ли имаше някаква искрица светлина, ама с последните съвсем угасва. Ще си стои на отлежаване, а мислех скоро да я започвам.
Иначе чета "Невидимият пазител", първа от трилогията Бастан, но нещо не ми е интересна и междувременно си прочитам други книги и чат-пат се връщам за по една глава.
Виж целия пост
# 397
И аз така с " Вода за цветята", все и се каня и все я  подминавам в книжарницата.
Виж целия пост
# 398
Леле, а на мен "Невидимият пазител" ми беше толкова интересна, че буквално на един дъх я прочетох, а след нея и другите две.
Аз довършвам "Три сватби и едно предложение". Започна интересно и след това ми стана мудна, сега пак горе долу, но много трудно ми върви. А е голяма книга Sad
Виж целия пост
# 399
И аз я взех с хубаво намаление, но и аз не знам кога ще стигна до нея.

Чета "Малки тайни" е не мога да не изкажа възмущението си от правописните и граматическите грешки. Втората се среща на няколко места....




Писа ли на Сиела? Грубо и отблъскващо, издателство с претенции.
Виж целия пост
# 400
Не съм. Миж е писала преди време.
Виж целия пост
# 401
Аз чета The Color of Ice, която е клиширана засега, но приятна за четене. Избрах я, търсейка книга, която се развива в Исландия преди пътуването ни до там. Историята е за една жена, която пренебрегва себе си, опитвайки се да контролира всичко в семейството и кариерата си, като междувременно мъжът ѝ си намира друга и умира в катастрофа, отивайки към любовницата си.  Историята се развива след 15 години, когато главната героиня бавно се връща към себе си или по-скоро към истинските си интереси, желания и стемежи и разбира се, как иначе, среща мъж Grinning До средата съм, защото си забравих киндъла в самолета Sad и голяма мъка. Най-якото в цялата работа е, че като се жалвах в един онлайн книжен клуб за загубения четец, се оказа, че авторката също е в този клуб и ми предложи да ми изпрати копие на книгата, да си я имам Simple Smile Много беше мила! Стискайте ми палци да се намери киндълчето, че много ми липсва.(Аз си купих нов вече, защото съм загубила надежда да го намерят, ама си искам стария някакси.)
Виж целия пост
# 402
"Вода за цветята" дискутирахме в темата за литературния клуб преди няколко (2?) месеца. Имаше различни мнения. Книгата не е точно депресираща, макар че темите са много трудни. Една от тях е дори мъчителна. Написана е по елегантен начин и наистина има лъч надежда. По други причини не се превърна в "топ" книга за мен.

Чета "Симон" на Нарине Абгарян. За пореден път си мисля, че източноевропейски жени автори като Абгарян, Бронски, и Яхина са майстори при извайването на женски образи. Няма нищо общо с клишетата, споменати от Fictrix. Абгарян има и разнообразна палитра. "Манюня" е много различна като настроение и стил от "Симон".

На мен цялата трилогия за Бастан ми беше супер интересна и я изгълтах бързо.
Виж целия пост
# 403
Cool_Cat,
Всеки път ми е много приятно да чета отзивите ти.
И Перен, и Абгарян имат таланта да вадят душата на читателя с памук…
Симон е просто чудесна книга.

На мен също ми попадна Чета те като книга - тъповата, но разтоварваща. Типична за жанра си.
Виж целия пост
# 404

На мен също ми попадна Чета те като книга - тъповата, но разтоварваща. Типична за жанра си.
Прочетох първата глава и я зарязах, т.к. вчера ходих да връщам книги в библиотеката и случайно видях че Жоел Дикер има нова книга - Случаят "Аляска Сандърс".  Харесвам автора и снощи започнах нея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия