Любители на котки - Тема 184

Ах боже боже каква улична идилия 😂

Охлаждащи подложки може би ще вършат добра работа за пътуване, в колата. Вкъщи по-охлаждащо от плочките в коридора няма.

Утре пак ще мъкна котка (Слънчи този път) по прегледи... Не дава повече да го боцкаме. 30 дни издържа (на 27-мия каза стоп вече) и сега и на него давам молнупиравир. Напира да излиза навън, реве ми пред вратата с жален тон. Миналата вечер го изкарахме със синчето на разходка, а той като кухна да гони една котка, аз не мога да тичам, синчето се спъна и падна, Слънчи духна, търсихме го 4 часа... Накрая към 2:30 през нощта чакаше пред входа, добре че... Разгонен е май... Въобще не знам как ще я докараме до 84 дни...
Djasra, шапка ти свалям...

Няма за какво!
Малкото котараче беше на лечение в клиника и после в офиса.
По-голямото си беше и е улично, дивичко. Просто идваше за храна всеки ден.  Беше зимен период - ноември, декември, януари, не беше време за разгонване. Това му беше късмета за проведеното лечение.
Но сега, пролетта се разгони. Защура се насам-натам, идваше нередовно, хапваше много малко, отслабна много, проскуба се. Само го мисля дали няма да го натисне пак тази болест или друга...
Но над три месеца с малкото диване в офиса! Ооо, това беше кошмар.

Нека нека:)
И нашия Сивчо си е мацка

Това е на село котката на вуйчо ми Криси и нейното бебе Съни (не го знаем още момиченце ли е или момченце, защото още не ни дава да го пипаме, но дъщеря ми реши, че Съни става и за момче и за момиче).
Та Криси реши, че у нас по й харесва и се пренесе заедно с бебето Зад къщата имаме наредени дърва за горене и Криси им направи новата къща там. Сега като сме на село стоят постоянно у нас.
А това е бебето Съни


Вуйчо има и котарак Сашо, който сигурно е бащата на бебето, но той идва само за манджата и после се захваща с неговите си мъжки дела

Някой пита за кремчето за очички с кортикостероид и аб, но на моето не му се отрази добре. Ако някой има нужда да ми пише.

Кой каза, че били жеги?   Толкова бяха доволни като видяха завивка върху дивана, че всички се скупчиха там. Жалко, че не хванах и Рижко! Стана му тясно и се махна малко преди да извадя фотоапарата. Преслава не я броя. Рядко я виждам през деня. Закусва и се скрива някъде да спи на спокойствие.

Още моми мераклии на наш Сина
Явно ще ставам баба на есен. Преди морето не става, после ще е веселбата.

А какво ще правите после котетата? В Бг обикновено стопаните на таткото получават едно коте от котилото.

Имаме две заявки сега. Или плащат, или ни дават коте. Ще го мислим.

Моите чак пък,така се седят,докато ги къпя
https://fb.watch/lF3ZNuS-DY/

https://fb.watch/lF4XAMqUKN/
Може да си имате Синаx2 😊

Бяхме в клиниката с Оникс. В единият бъбрек са останали малко песъчинки. Чисти се момъка.
Ще го бъде.
Оставяме ги за седмица на милостта на ММ. Той каза "ще ги угоявам, сега ми е паднало"

Браво на Оникс! Продължавайте с цистона, постепенно се намаляват дозите.

Ние се прибрахме със Слънчи от прегледи. Първо бяхме в Асгр за пълен пакет кръвни и после бяхме в Провет за второ мнение. Биохимията му като цяло уж е по-добре, но бъбречните все още не са... Вдигнал е малко и креатинина, освен уреята, която си беше тройно завишена (сега е двойно)... Конкретизирахме и дозата на молнупиравир за него... Док каза, че няма смисъл от ехография, при положение, че няма голяма разлика в бъбречните показатели... Опипа му коремчето и каза, че лимфните възли били поспаднали... В общи линии продължаваме с лечението и аз от моя страна ще пробвам пак с ренална диета, да му наложа, и системи да му слагам... Всички ме питаха за Джери... Понеже вече не го водя за инжекции, а и живо се интересуват от експерименталното лечение, да имат повече данни ветовете (което е добре)...
Джерко е добре. След като беше пред умирачка, ослепял и едвам дишащ, молнипиравира му помогна. Слава на Бога! Възвърна си зрението, хапва, не залита, скача вече нормално, заиграва се... Благодарна съм, че ми се намираше това лекарство под ръка, добре че си го купих още като го диагностицираха... Ако си спомняте, даже го подарявах тук, че няма да го ползвам, ама ето че се оказа нашия лек. Сега и Слънчи е на това лекарство и се моля и на него да се отрази добре...
Толкова стрес и отчаяние ми се беше натрупало, че сега нервната ми система е превключила на зимен режим и заспивам още към 22ч, след като им дам лекарството... После през нощта ставам да слагам храна, вода и тоалетни...
Още веднъж благодаря на всички ви за подкрепата! Без вас аз нямаше да стигна до тук (до средата). Най-специално искам да благодаря на един човек, който на доверие, без да ме познава, пое голяма част от лечението на Слънчи и Джери. Благодаря ти, Д.!

Някой има ли опит с готвена храна ?  Интересува ме най-вече съотношението на веществата и порцирането например за 4 кг котка...
Очертава се да намеря малко време и да мога да им нося готвена храна веднъж седмично.
Иначе го карат на гранули (среден клас) , направила съм стрийт хранилки от олуци, вербувала съм и няколко бабки да им слагат водичка на 2-3 места дето си ги знаят.  Ама е хубаво да приемат и мокра храна, и ми се иска да ги зарадвам с нещо домашно и качествено.
Това за група бездомни селски котки