От София в по-малък град?

Има една съвсем скорошна тема за местене от София в Стара Загора - препоръчвам де се чете от хората с романтични представи за живота извън големия лош град.

Коментирали сме ги тези варианти- малки, средни градове, в България, чужбина...общо взето може да има големи разлики м/у тях, ако не се конкретизира, не можем да дадем адекватен съвет.
Но във всеки случай сигурно ще е трудно това местене, и не е за всеки. Било то софиянец, пловдивчанин, или роден в друг голям град.

Всеки си има собствените разбирания и собствената зона на комфорт. Също така всеки е различно адаптивен и имаме различна работа. Доколкото схванах, работата на авторката може да се върши от различни населени места, три няма да се налага да сменя работа и да занижи стандарта си, което си е плюс.
Авторски, ако обичаш човека наистина и се надяваш двамата да създадете семейство, ще ти се наложи да се преместиш и да опиташ. Ако не се комфортно там, ще се върнеш обратно в София.
По отношение на София всички градове в България са в категорията "по-малък град". Обаче от Пловдив до Силистра  балкан  разлика, т.е първият е поне 10 пъти по-голям от втория, на по-централно място е, повече транспортни връзки и т.н..

Компромисът, който авторката трябва да направи, е огромен. А този мъж какво й предлага насреща - съжителство, дом, брак, подкрепа с преместването и адаптацията? Аз мисля, че той си пасува скрит зад гърба на детето, пък ако влюбеното пиле прехвърчи да му угажда, добре му дошло.

Ама ако той трябваше да се премести, и за него (+дете) компромисът с местенето би бил огромен - как ще си премерят компромисите?

Според мен, когато човек е млад, неангажиран с деца и флексибъл откъм работа, си струва да рискува и да направи компромис. Ако причината (в случая любовта) си струва де, не просто ей така, за спорта. Като не се получи - не се, София няма да избяга. Та тук авторката трябва да си отговори на въпроса - струва ли си човекът, а не толкова струва ли си новото населено място.
И отново казвам - за да е конструктивна дискусията, стига населеното място да не е тип с. Тъбъдътково и да се наруши анонимността на авторката, няма да е лошо да го спомене, за да може някой запознат да се включи с полезни съвети, плюсове, минуси и т.н.

Тя може да работи и от друг град, но щом местенето отнема 1 г., значи и обратния процес, ако се наложи, ще е поне толкова дълъг. Не е ясно и дали работодателите ѝ ще са склонни на такива капризи за местене пак насам натам или има риск да загуби работата си.

Детето е фактор, единствено в случай на споделено родителство, което е рядкост в България и силно се съмнявам, че става дума за това. Ако е с обичайния режим на контакт, няма голямо значение дали е в същия град или не.
И пак зависи за кой град говорим. Дано уточни. Не е нужно да казва точния, ако иска да остане анонимна, може да даде пример с подобен. А София далеч не е единствената опция, със сигурност има и други по-развити градове до неговия. Ако идеята ѝ е за сериозна връзка и семейство, деца, трябва да обмисли някои подробности. Магазините, които затварят рано са малък проблем, но наличнието на училища, гимназии са от основно значение, поне за мен...

А защо пък местенето да е една година? 😳
Какво толкова има да мести млад човек?
Куфара, лаптопа и готово.
Може да отиде пробно за месец - два.
Стига да има къде....
И пак възниква вечния въпрос на бг мама:
Има ли жилище и на кого е то?

Да, де, но той какво й предлага? За нея това е сериозна промяна, редно е да я подкрепи. Аз не разбрах - общ дом ли ще осигури, контакти в града ли ще й създаде, евентуално с намиране на работа ли ще помогне? Или само чака тя да отиде?

Никой не е разбрал, защото авторка не дава повече подробности. Може и да е подсигурил човека... нищо не знаем.

Никой не кара авторката да прави компромиси. Тя се чуди какво да прави, защото в голямата София оферти няма. Да си избере какво предпочита. Някой е длъжен да ѝ предлага ли?

Точно така - подробности няма, но се предполага, че и предлага ангажираност като семейство. Отникъде не следва, че мисли само да я ползва да му угажда. То излиза, че щом не иска да отиде той в София, значи не и предлага достатъчно.
Тя трябва да прецени какво и предлага, къде и с кого ще живеят и т.н.

И не съм съгласна, че е все едно дали детето ти в в същия град, ако живее с другия родител.

Извинявам се, че не можах по-рано да отговоря. Благодаря ви за мненията, оценявам ги. Не ми се ще да казвам кой е градът. Ще се опитам да дам малко яснота - става въпрос за град с около 45хил. души население, не е чак толкова далеч от София - час и половина нормално темпо, областен. Обаче тенденцията е да намалява броя на живущите.
Това отново искам да кажа, че не влияе на работата ми. 
А относно въпросът защо отнема една година преместването - не е дистанционна работа, но да кажем, че мога да се местя почти всяка година където пожелая из България и документално отнема време.
Относно това с детето му - самата аз знам, че в един даден момент имам ли дете, то ще бъде на първо място цял живот. Наистина не мога да се мешам в нещо такова и не смятам, че имам това право. За мен това, че иска да бъде близо до детето си е доста важно.
Разбира се, няма как да вярвам само на думи, но аз виждам и техните отношения и любов и просто няма как да пожелая да се премести, поне на този етап.
Показва ми, че има сериозни намерения и с отношение и с действия, иска да има дете и с мен, иска да споделяме общ дом. На този все още опознавателен етап човека си заслужава.
Раздвоена съм именно защото знам, че човек като обича не трябва да го мисли, а да действа, но също така смятам, че такива важни крачки трябва да се обмислят хубаво.
Лошото при мен е, че нито съм екстроверт, нито интроверт - и двете съм 😁 И се проявяват в различни етапи и периоди и именно ме притеснява как ще ми понесе градът.
Споделила съм с него всичките ми опасения, като съм получила пълна подкрепа, но разбира се няма как да я усетя истински при постоянното пътуване и липса на съжителство.
Едно мнение беше особено право, а именно че сега няма как да усетя града като го виждам едва ли не събота и неделя. 
Благодаря ви, че проявявате разбиране и се опитвате да виждате от няколко ъгъла. В изключителна помощ сте ми ❤

Сещам се за един много приятен исторически град, който отговаря на описанието на авторката, но доколко ще й е комфортно да живее там ще разбере само, ако се премести.

От разстоянието на времето, когато съм била на 25 - аз пък бих. Защото се оказва, поне от моите наблюдения, че на по-късна възраст освен, че може да не се стигне до там, че да мислиш дали да правиш компромис, ами и той би бил много по-голям.
Да намериш човек, когото обичаш, който те обича и подкрепя хич не е лесно в това време, в което живеем. Така че според мен един човек си заслужава да се преместиш заради него.

От друга страна - ако става наистина дума за Ловеч, съм малко ....