От София в по-малък град?

Не е проблем да се прави понякога, но е проблем да трябва да се прави всеки път.

Град с 45 000 души от гледна точка на софиянец е забутано село. Не се обиждайте... 45000 души даже е по-депресиращо от истинско село, защото имаш очаквания да има нещо там, а то няма. Независимо от държавата е пустота и селяния. Някъде е по-уредено и красиво от на друго място, но теглиш ли чертата....

Мама ру, Русе ми е познат град. Хубаво е там, но пак си е селце рано или късно. Да, по-става от Враца, но от София в Русе е твърдо нье. Хайде за морските села вече може да се преговаря. и пак морето писва, говоря от опит. Такива гледки гледам всеки ден, от красиви по-красиви. Искам гъч, мизерен градски транспорт и маси от хора, шумотевица и възможности. За жалост чак след 2 години. А почти се навих да строим къща в околността.

Тя и София тогава е селце от гледна точка на някой от град с пет милиона население, каквито има и в Европа не един.

А попаднеш ли в Мексико сити (то ли се брои още за най-голям град в света, или го изпревариха?), няма вече накъде да мърдаш.

Възможно е. Колкото по-голям град, толкова повече възможности и разнообразие. Колкото по-малко е населеното място, толкова по-зле става във всяко отношение.

Едитвам се след редакцията на горния пост: не може да се сравнява Мексико с България или Индия с Америка и тн. Да не прекаляваме. Голям град в Индия е по-добре от малък в Индия и голям град в Германия е по-добре от малък в Германия и София е по-добре от провинцията в България. До колко в Мексико е различно от София и Берлин зависи от сравнението на държавите и икономиката им, не на самите градове. И като цяло сравнението на голям град с голям град е различно от това на малък град с голям град. Последното винаги съдържа винаги повтарящи се елементи: ограничени възможности в малкия град спрямо големия и определен манталитет на хората, липса на анонимност.

Точно Русе или Ловеч пък никога не са били.села, за разлика от столицата. Да, в София има милион и половина жители, но първо тя е град от колко, няма и 200 години и второ зверският прираст от 3000 до 1 500 000 не се дължи на раждаемостта на кореняците софиянци. София се е разраствала за сметка на околните села и на притока от селата към градовете след 1944-1945г, когато всички градове се разрастват и България за има -няма 20 години от страна с 80% селско население се превръща в урбанизирана страна с основно градско население. Въпреки цялата култура и всичко съсредоточено там, основната маса население идва дори не толкова областните градове, а основно от малките градчета и селата. Не случайно я наричаме Голямото село.
Колкото пъти отида в София по работа и поискам помощ, за да се ориентирам, толкова пъти чувам "Не знам". Аз като кореняк русенец мога да ориентирам в града добре гостите. Е, разбира се, ако не търсят някое кръчме, че не съм по заведенията. Затова и ще перифразирам една съфорумка "Колкото и да не им се вярва на някои хора, но и извън София има живот."

Не е баш така. София винаги е била град. Не най-важен, далеч не най-голям дори на сегашната ни територия, но достатъчно важен център за региона. Разраства се толкова, разбира се, поради късмета си да стане столица, но село не е била. Никой няма да направи столица вчерашно село.
20 хиляди души население е имала към 1879, което за тогава не е много малко.
Виж, Перник допреди сто години е бил наистина село, макар и някогашна крепост.

София била град от 200 години
... може би в нечии мечти. По време на Освобождението е била около 20000, най-големите са били около 25000.
Хората в София са от цяла България. Вие се отдайте на комплексарщина и я наричайте, както си искате, ние през това време не ви забелязваме.

Комплекси нямам, моля, моля.

Цялата тази информация какво трябва да докаже?? Прирастът на Ловеч на кореняците ловчанлии ли  се дължи? Или те са докарали демографския срив на Ловеч, защото са предпочели да раждат и гледат деца  в някакъв си град на някакви си 200 години в България или в някакъв си град или градче на по-малко и от 100 години в Англия/Испания/Гърция и т.н.
Не знам от коя уикипедия извади горните данни.
Ако се чувствам добре да живея в някой град или пък село, историята му векове преди аз да се заселя там, няма да ме спре.

Случайни хора я наричат Голямото село.

Само да ти кажа, че в Ловеч закриват болницата. Сигурно много лекари са искали да работят и да се развиват там, но им я закриват.
А пък като чуя някой да ми вади историята на София и да ме пита къде е родена баба ми и вече знам, че просто върти-суче, да ме изкара селянка, придошла от село. И съответно моето отношение към този човек е... сещате се какво - обратното на уважение, интерес и възхита.

Прирастът на всеки един град в България в тези мащаби се дължи преди всичко на вътрешната миграция, а не на раждаемост.
След идването на демокрацията към София се стекоха най-много инвестиции. Икономическата  криза в много региони дръпна в търсене на работа и доходи хора от други области към столицата. Обезлюдиха се села в Северна България, градове и градчета намаляват значително населението си. Старите софиянци, обикновените граждани нямат вина, но косвено или пряко и те страдат от това разрастване на сонлидата за сметка на вътрешната миграция. Хората, които идват да живеят в София пренасят и манталитета си, това е неизбежно. Всяка година медиите занимават цялата страна с недостига на места в детските градини и яслите на София, дали ще се строят нови, кога ще се строят и т.н.
Но най-дразнещо е отношението към провинцията - животът е в София, извън София няма живот. Има, има живот и при нас, дори и от София да не се вижда. За нашите деца има място в яслите и детските градини. За нашите деца повечето училища са на едносменен режим. Нашите деца имат свободата да отидат сами до близкото училище или да играят сами навън, както ние сме играли. На нашите деца не им се налага да пътуват по 40-50 минути от единия край на града до другия за ясла, градина или добро училище... И нашите деца имат достъп до кино, театър, опера и балет, концерти, спорт... И да, има проблем с медицината. В частност със специалистите, но пък има и светлинка в тунела - тези дни синът ми си счупи ръката и прекарахме 20 часа в болницата, общинската, не частната и вече има млади лица - млади лекарки и медицински сестри. И когато пожелах на двете млади лекарки в педиатрията да останат тук, а не да бягат и те към София едната ми каза 'Никъде няма да ходим, тук си оставаме". Та може ли да не гледаме отвисоко на всичко извън София и да не обявяваме областни градове за села? Някак си не мога да уважавам хора, които гледат с превъзходство други, само, защото не живеят в столицата.

Е, вие обявявате 2-милионен град за село, защо да не обявим за село и някой град с 900 хиляди жители! Майстори сме на това да се обиждаме и надцакваме с глупости.
Все ще остане някоя докторка и при вас. Няма да ходят никъде сега, докато са специализанти. В София няма много места за специализанти. След години познай къде ще дойдат. После може и към някое германско село да се изнесат, защото там е още по-атрактивно като стандарт.
Вашите деца си имат ясли и си ходят на ясли. Но децата на братята ви и на сестрите ви, които живеят в София, си нямат достатъчно ясли. Яслите в София не са разтегателни. Поемат, поемат, но не са от гума все пак. Занимава се цялата страна с тези проблеми, защото деца от цялата страна живеят тук. Вчера по обяд, когато имах време за телевизия, върви някакво предаване за някакви села - едни баби месили, квасили, правили някакви пити... Сменям канала, защото не ме интересува. Какво занимават цялата страна с гозбите на родопските села! Може и ти така да правиш.
И оставам с впечатлението, че по телевизията занимават цялата страна с болницата в Ловеч (примерно).  Защо не го съобщят по някоя местна кабеларки и извън Ловеч никой да не слуша!
Има живот и извън София, естествено! Пловдив, Варна... И там живеят много хора и при тях прииждат от съседни градове, а вероятно и от по-далечни.
Ние, живеещите в по-голям български град, нали имаме право да участваме в темата и да кажем как ни се струва животът в по-малките (селца)? Може ли? Ти си кажи как ти се струва в Голямото село, щом те влече, но то не е по темата.

За пренаселването на столицата си има причина и тя е често икономеското развити на страната и предърпването на инвестиции и целенасоченото едностранно развитие на един - два града за сметка на други.
И не бях аз първата, която тръгна да се заяжда. Отговорих на пост, който обяви Русе и Ловеч за селски спрямо градска София.
Колкото софиянци имат право да се изказват относно живота извън столицата, толкова и ние нестоличани имаме право да се изказвам за плюсовете на столицата. Всяко населено място си има плюсовете и минусите. Въпросът е кой какво вижда като плюс и какво като минус. В моята лична класация София е последното място, което доброволно бих избрала да живея, но от тази тема разбирам, че за повечето съфорямки това е единственият град в държавата ни, в който си заслужава да се живее. За един тълпите, хилядата бара и нощни клуба, моловете, задръстванията и дългото пътуване в рамките на града са плюс, за друг са минус. 2/3 от роднините ми, които от малки градчета и дори село отидоха в София, работиха, живяха, влюбиха се, децата им се родиха там, след 10-15 години зарязаха столицата и се преселиха в доста по-малки градове и градчета барабар с малките си деца.

Mama Ru, Русе е хубав град. През социализма беше още по-хубав. Аз живея в близък до него град. За мен Русе си е супер за живот стига да имаш работа и жилище. В града, в който живея, обаче, не е  ОК. Той е нещо от рода на избрания за пример Ловеч.
По-назад изтъкнах единствените плюсове, които виждам спрямо по-големихе градове. Аз София точно не я харесвам за живот. По-скоро мисля, че трудно бих се вписала в тази среда, след като 40+ г. живея в друг ритъм, но аз предимствата на живота в София ги знам и те са в пъти повече от минусите. За мен.
За сведение - в града, в който живея няма родилно и гинеколагично отделение от 2010 г. В Русе сигурно не е точно така, нали?....😔

Да, Хелинор - има. Дори построиха ново родилно към "Канев", чувам, че и в "Медика" имало, но ако раждането е без усложения и детето е доносено, другите ги карали в "Канев".
Русе е три пъти по-голям по население от Ловеч, примерно, спрямо Разград не мога да кажа. Преди години дъщерята на колежка, се премести от Мартен в Русе на края на бременността, че беше зима и да няма изненади. В Бяла преди имаше родилно, сега не знам как е. Има градове, където никога май и не е имало. И да, за Ловеч е срамота. Ама проблем с лекарите има повсеместно, най-малко се усеща в София, но и там го има. Снощи в една фб група, една жена се оплака от неприятна случка със съсе в един от кварталите на София. И знаеш, на фона на яростната защита в темата тук тип "само в София има цивилизация и канализация" доста хора бяха написали как са избягали от столицата в марки градчета и дори села и не мислят дори да се връщат обратно.
Аз съм човек, който почти на всякъде може да намери нещо хубаво и за него да се хване, а не за негативите, които със сигурност ги има навсякъде и затова се дразня на подобна категорично и пренебрежително отношение към всичко що не е столица. Да наречеш 300 000 германски град село, а Русе - селце е обидно е. Обедна е категоричността на някои хора, че ако не е многомилионен град не струва, смотано е, умряло, селски манталитет и т.н. Всеки е свободен да живее там, където душа му иска и се чувства добре. Ама напиши "аз имам нужда да съм в милионен град", а не  "всичко, що е под 2 милиона поне не става, село е".

Мама Ру, даже не прочетох постовете ти за населението на София, за мен е избиване на комплекси и забутване на темата в грешна посока. Знаете ли какво аз имам в предвид под селски манталитет? Не мога да го изчерпам с 2 изречения вероятно, но най-важното: от малкия брой жители се получава ефектът, че повечето хора рано или късно се познават или ,,знаят". Да, и в село Русе също. Познават се и се интересуват повече един от друг от колкото хората в София. Родителите ми не си познават съседите и за мен това е абсолютната мечта. Тук където живея знам почти всичко пикантно за съседите си. Не, те ми го разказват даже без да ги питам. Започват се клюки, които може и да ги има в София, но не стигат до теб и като цяло не са толкова жарки и на преден план като в малките градове. Като че ли спрелостта на ежедневието се оплътнява от селските клюкарки с живота на другите. Когато селянин отиде в София, той се слива и потъва в масата и масата го променя. Няма го това концентриране върху ,,ближния".  
Ще ви дам пример от моя забутан град в Германия. Тук всеки е някой на някого. Стига се до там, че даже на туристите разправят безсмислици като ,,внукът на пекаря е член на това сдружение". Кого го бърка? Бях се изсмяла с глас като чух какви ги говорят на една група туристи. Само на село се интересуват от внука на пекаря... или селянките, които ми обясняват без да съм ги питала ,,аз не мога да си представя да живея в големия град" е паролата за създаване на приятелство тук, паролата на комплексаря, който не би се справил при наличието на конкуренция според мен.
В малко по-големия град до нас с почти 100 хиляди жители е малко по-добре, но рано или късно познаваш отново почти всеки. Няма как винаги да си кажеш мнението като в големия град, защото утре може и да зависиш от услугите на да кажем ... двата неспособни кожни лекаря в града. Съседката ми е приятелка със зъболекарката ми, която смених и не харесвам. Съответно ме гледа на кръв. Абе едни такива ситуации, които са причинени от факта, че хората се засичат прекалено често. Масата променя човека, конкуренцията също. Ето това е основното, а не че хората в малкия град по условие с нещо са по-,,некачествени". Когато един човек от Русе примерно отиде в София, той се напасва на забързания живот в София. Когато един софиянец отиде в малкия град, може и той да прилепи лицемерието, оковите и шуробаджанащината на селото. Лично аз вече не съм толкова директна и искрена колкото бях и колкото ми се иска да бъде. Понякога стискам зъби, за да не става конфликт и да ме запомнят с нещо лошо или да се отрази на детето ми някой ден в детската градина, училище и т.н., ако недай Боже останем тук.
Още много примери мога да дам за селски манталитет. За жалост познавам и двете страни и колкото и да исках да няма разлика, има. Животът ми би бил по-лесен, ако живеех в заблудата на селянина, че няма.