Бедността избор ли е?

  • 41 167
  • 1 072
# 375
Titina, знам.
Имам дете, което изкарва пари от 15 годишно, без да си е взел матурите. И е приет в няколко западни университета още зимата, преди прословутите резултати от матурите. Всъщност не  му и трябват за да бъде приет. Искам за кажа, че на пазарът на труда са търсят много и различни умения и не е нужно да си отличник, за да се реализираш или да искаш нормална, а според някои пишещи, голяма заплата.
Светът се променя и уменията на пазара на труда се адаптират спрямо него.
Виж целия пост
# 376
Офтопик. Не искам да се заяждам, но ми се струва, че хвани отговора "всичко", удари въпроса "какво можеш?" (ако такъв се задава, но така разбирам поста). Не се ли пита за конкретни умения? Flushed
Чувала съм го, затова ми е направило впечатление... Дори някой като е казвал, ако чуеш че някъде търсят служител - кажи, че искам да си сменя работата. Питаш го "ОК, ти какво можеш, с какво се занимаваш сега?" и получаваш отговора - "Всичко", което е несериозно Simple Smile
Виж целия пост
# 377

В България, ако си пенсионер по болест и не работиш, си точно там, при бедните, ако няма кой да те издържа, нямаш някакви доходи от имоти и т.н. Сестра ми също е с инвалидна пенсия и работи. Майка ми също имаше 40 години трудов стаж, преди да се пенсионира нормално, при все, че е с много сериозно заболяване. Оправят се, но с далеч по-големи усилия от здравите, с повече ограничения какво могат да работят, по-малко могат да постигнат на база вложени усилия. А и не е за пренебрегване, че създава ограничения и в личния живот, директно елиминира една голяма част от потенциалните партньори. А много хора всъщност успяват да надградят благодарение на тиваз че са в двойка.
И е така , и не е така. Имам приятел пенсионер по болест, с много сериозно заболяване, и един от най- успелите хора, които познавам.
А аз съм инвалид, без да съм си подновявала ТЕЛКА от близо 40+ години. С други думи не съм пенсионер по болест.
Виж целия пост
# 378
Има болни, на които болестта им пречи да работят (напълно или относително), има такива, на които не им пречи - къде е противоречието? Зависи от болестта и от професията.
Виж целия пост
# 379
Мисля, че няма нормален човек, който да не се съгласи с това, че част от следните групи хора (повтарям - част, защото определено не всички): със заболявания, пенсионери, хора с тежко детство, сираци, самотни родители и т.н. спадат към графата "нямат избор". Но да се твърди, че всички "бедни" са такива и че няма мързеливи или такива, чието житейско верую е, че някой (най-вече държавата) им е длъжен или такива, чийто избор е бил да се поддадат на зависимости и това ги е довело до просешка тояга (тези последните не ги съдя изобщо, била съм много близо до подобна среда и знам за какво говоря; просто казвам, че си е абсолютно техен избор - лош, но избор) е все едно да се опитвате да ме убедите, че в момента в България е нощ, а не ден.
Виж целия пост
# 380
Като почнете с тези патетични определения.
Все едно аз да кажа че си ненормална, щом смяташ, че изброените от теб групи нямат избор. Напротив имат избор.
Имаш избор дали като се върнеш ще седнеш с ракойката и саладката или е седнеш да четеш ( да има много безплатни програми за обучение). Имаш избор. И това зависи само и единственно от теб. Имаш избор да си сирак и да отидеш да учиш ( специални програми има за децата сираци) за да имаш по-добри шансове за работа. Имаш шанс да имаш баща алкохолик ( например) и да си скъсаш гъза от учене и работа, но да успееш да се измъкнеш.
Ето това е избора. Всеки ден ние правим избори и това което ще направим от нас, зависи само и единственно от нас
Виж целия пост
# 381
Е да де, аз в общи линии твърдя същото с малко повече толеранс към някои групи. Това е. Тезата ми е точно, че повечето хора сами коват съдбата/живота си.
Виж целия пост
# 382
И какви са тези специални програми за сираци?
Виж целия пост
# 383
И какви са тези специални програми за сираци?
Ще дам пример- приятелката ми плати обучението и осигури стипендия от 300 лв/месечно за дете от дом.  Това за целия срок на обучение. Програмата беше през някаква фондация, като фондацията единственно свърза дарителя с дарения.
От приятелката ми знам, че момчето беще работило през цялото време и като завърши я беше поканило на вечеря, като благодарност за помощта и.
Виж целия пост
# 384
И какви са тези специални програми за сираци?

Не съм запозната, но помня, че като съм гледала условията за класиране в универистет за тях се полага безплатно обучение и безплатно общежитие, може би и някаква стипендия. Мисля, че това се има предвид в предния коментар.
Виж целия пост
# 385
Имаш избор дали като се върнеш ще седнеш с ракойката и саладката или е седнеш да четеш ( да има много безплатни програми за обучение). Имаш избор. И това зависи само и единственно от теб. Имаш избор да си сирак и да отидеш да учиш ( специални програми има за децата сираци) за да имаш по-добри шансове за работа. Имаш шанс да имаш баща алкохолик ( например) и да си скъсаш гъза от учене и работа, но да успееш да се измъкнеш.
Ето това е избора. Всеки ден ние правим избори и това което ще направим от нас, зависи само и единственно от нас

Не съм съгласна. Как точно ще повлияе средата, никой не може да каже, защото има различни елементи и взаимодействия, които не могат да бъдат добре разбрани. Но средата си е чист шанс. Може да си сирак и да си късметлия, да попаднеш на някой, който да те насочи накъде да фокусираш енергията си, за да се изучиш (например учител, соц работник и пр). А може и да попаднеш точно на обратното - тотална липса на перспектива и поддръжка от където и да е и липса на информация.

Да не говорим за гените. Дали ще си екстроверт или някой по-затворен тип? Да не говорим, че някои от зависимостите, дългосрочните заболявания и дори интелигентността са вероятно със значителен генетичен елемент, т.е. трудно контролируеми. Та дори преди да стигнем до характера, е хубаво да си дадем сметка, какво го формира този характер - гени и среда на израстване. Над кое от двете имаме избор? Т.е. Изборът лежи в предците ни, тогава наш ли е?
Виж целия пост
# 386
Искаш да кажеш, че дали ще уча или не, зависи от предците ми?
Позволи ми да не съм съгласна с теб.
Но да, ако намериш ментор  ( социален работник, учител, треньор) това ти дава много повече шансове.
Виж целия пост
# 387
Не можем да се оправдаваме със среда и предци. То ако беше така, цялата буржоазна класа, която е в основата на съвременното ни общество, не би следвало да съществува. Защото предците на тези хора са били неграмотни селяни с цели векове назад.
Виж целия пост
# 388
Добре, де. Защо се хванахте с изключенията - болни, сакати, сираци, самотни, майки... Какъв процент от населението са такива, 5% или 10%?  За тях вече направихме уговорки, нека се занимаем с тези, на които нищо не им пречи.  Аз например направих такъв избор някога - завърших висше образование 1993 година и видях как се срина благосъстоянието на родителите ми и понеже видяното хич не ми хареса реших, че не искам да съм бедна. Съответно направих кардиналния избор в живота си - вместо да се занимавам с изследователска, научна и конструкторска работа избрах нещо, което не ме влечеше толкова, но щеше да ме спаси от бедност и се ориентирах в бизнес посока. Не мога да кажа, че ми е било работата мечта, но пък не бях бедна. И това е изборът ми. Повечето хора правят такива избори. Да не говорим, че по онова време в повечето нормални средни семейства родителите натискаха децата за "сигурна държавна работа" и така уж за добро може би лишиха децата си (които са послушали) от възможности за нещо по-добро. Ето пак ролята на избора.
Виж целия пост
# 389
Ами ето ти обратния пример - на бас се хващам, че бройките произтичащи от “добри” семейства, които са си “съсипали” живота, са горе долу същ процент от цялото, колкото и тръгналите от нищета и стигнали значително над нея? Т.е. Не говори ли това, че характерът ни се формира от среда в детството и гени, и двете, изцяло независими от нас, а от рулетката на живота?

Примери от рода на родителите ми бяха заможни, но фалираха или бяха бедни, но забогатяха от тотото, не са адекватни, защото са средства на активен и позитивен пример в детството ни например  чрез избор на училище, насърчаване на образование, пример за бизнес нюх, професионално развитие и тн. Те не са личен избор.

Въобще не казвам, че изключения няма, напротив, малък, но все пак не и значителен процент има. Но характерът, ми се струва, в степен гени и среда не е точно избор, поне не до едно 15г възраст. Тогава евентуално някои “изплуват” дори в резултат на негативни влияния на средата, но пак щастливи стечения на обстоятелствата ги изтръгват или поставят в ситуации, които са характер изграждащи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия