Винаги съм мислела, че всичко е просто стечение на обстоятелствата. Изключвам мутренски истории и богатство в милиони. Чета доста и с времето осъзнах, че просто да си беден и да живееш в мизерия е личен избор. Сещам се за бедно семейство, децата пораснаха, работят, доходите им вече са доста прилични, но от къщата им "лъха" мизерия и бедност, стар диван, секция от времето на соца, претрупоно с багаж, стар 30 годишно пожълтяло пердета, мрачно...и т.н. Прочетох, че бедността винаги се съпровожда с мизерията и мръсотията. Виждаш бедни хора, могат да си почистят, измият, подредят....но не го правят. Това са просто някакви зависимости, които вървят неразделно заедно.
Гледах и социален експеримент размяна на 2 семейство, едните бедни, другите богати, разменим домове, доходи примерно пазар на седмица. Богатите напазаруваха и дори останаха парите, бедните с огромна сума, се наложи да връщат на касата продукти, защото превишиха лимита.
Същото е и с помощта, виждаш ги нямат, искаш да помогнеш, помагаш и всъщност правиш ли добро и те осъзнават ли го. Сещам се за Карбовски, които купи една къща на едно бедно семейство, за да живеят по-добре, селото пропищя, всичко беше трагично унищожено, ужасно. Същото направи и когато помогна на едно семейство, Баневи платиха хотела, след това ги настаниха до София в апартамент, плащаха наема, разходи и какво стана накрая, тези хора бяха недоволни, сееха омраза, ако жилището било в София, парите им били малко и той с цигарата в ръка ръкомаха и недоволства.
За съжаление опита ми с помощ и това, че ми е било жал за някого е негативен, не съм очаквала насреща нищо, дори благодаря, но след помощ на едно бедно семейство, започнаха да искат и още и още и то не дрехи или храна, а само пари. Същого се повтори и с роднини, нямат и аз да им помогна, помагах материално, намерих работа, услужих с пари да погасят задължение и накрая чух, как и за какво да ми връщат парите, като не съм "опряла до тях". Днес от призмата на времето много бих се замислила и освен да съм съпричастни не бих помогнала. Просто това е личен избор да живееш по този начин, да не можеш да разпределяш парите си, да не купиш бака латекс за да е чисто, да си харчиш парите за боклуци и дрънкулки и т.н.
Какъв е вашият опит?
Виж целия пост
Гледах и социален експеримент размяна на 2 семейство, едните бедни, другите богати, разменим домове, доходи примерно пазар на седмица. Богатите напазаруваха и дори останаха парите, бедните с огромна сума, се наложи да връщат на касата продукти, защото превишиха лимита.
Същото е и с помощта, виждаш ги нямат, искаш да помогнеш, помагаш и всъщност правиш ли добро и те осъзнават ли го. Сещам се за Карбовски, които купи една къща на едно бедно семейство, за да живеят по-добре, селото пропищя, всичко беше трагично унищожено, ужасно. Същото направи и когато помогна на едно семейство, Баневи платиха хотела, след това ги настаниха до София в апартамент, плащаха наема, разходи и какво стана накрая, тези хора бяха недоволни, сееха омраза, ако жилището било в София, парите им били малко и той с цигарата в ръка ръкомаха и недоволства.
За съжаление опита ми с помощ и това, че ми е било жал за някого е негативен, не съм очаквала насреща нищо, дори благодаря, но след помощ на едно бедно семейство, започнаха да искат и още и още и то не дрехи или храна, а само пари. Същого се повтори и с роднини, нямат и аз да им помогна, помагах материално, намерих работа, услужих с пари да погасят задължение и накрая чух, как и за какво да ми връщат парите, като не съм "опряла до тях". Днес от призмата на времето много бих се замислила и освен да съм съпричастни не бих помогнала. Просто това е личен избор да живееш по този начин, да не можеш да разпределяш парите си, да не купиш бака латекс за да е чисто, да си харчиш парите за боклуци и дрънкулки и т.н.
Какъв е вашият опит?
