Бедността избор ли е?

Мила, то избор е и дали да се обесиш или да се удавиш, ама нали е избор.

Тук не разбрах тъй или иначе за каква бедност говорим, по-общо или по-конкретно (България 2023 за възрастова група между Х и У години), затова всякакви обобщения за мен лично са безумни. Пък и бедността е континуум между "живея под моста" и "нямам пари за ток, макар че имам работа". Срещу кого се пише с толкова озлобление - че някой не си боядисвал къщата, че някой не искал да работи въобще, че някой не иска да се мести в София да работи в Лидъл... Не разбрах.

Ей сега четох статия за непалци, които ходели да работят в арабските държави и за няколко месеца до година се връщали със скапано здраве доживот, нуждаещи се от диализа (бъбреците отказват заради ужасните условия на работа, температура, липса на питейна вода). Друг пък непалец останал вкъщи да гладува, ама поне здрав. Та се замислих за тази тема и за избора.

ИЧР не мери само икономическото благосъстояние, а също и образоваността на населението и продължителността на живота. Конкретно ние паднахме от 64 или 65 на 68 място миналата година заради спадането на последната около ковида. (Щото нали ковид няма.) И пак, дори да вземем ИЧР, 68-о място от 200+ държави означава в първата 1/3. Не, не съм твърдяла, че сме силно развити, а че не сме "слабо" в световен мащаб.
Бива хленчене, ама толкова като нашенското не бива.

Факт е, че през комунизма интелигенцията беше смачкана и деца от бедни работнически семейства, станаха и професори, но манталитета трудно се променя. Много хубав образ е Тазобедрев и Ахилесов.  Виждате му дрехите, стила и да това е взаимствано от реалността.                                                        Успяваш, издигаш се имаш и доходи, но много трудно се компенсира стил, класа, обноски и т.н. Сещам се за хора на топ позиции, но като видиш дрехите, как се хранят, каквито и знания да имат няма значение.  Погледнете депутатите ни, подиграваха жените, че са чехли лятото, гасят си цигарите директно на килима, един си пиеше биричка....и т.н.

Истината е, че ако човек се усеща, че нещо му "куца" в обноски, поведение, стайлинг просто си поставя за цел да се информира, чете и да го промени. Примерно, аз гледах години наред едно предаване мисля, че "Модни престъпници" се казваше, толкова много неща съм научила от там, днес имам малко дрехи, удобни за съчетаване, класически стил и често получавам комплимент за стила ми.

Иначе трудно се компенсират неща от семейната среда, но не е невъзможно. Водещо е езиците, но и в по-късна възраст поставите ли си за цел, учите ли ежедневно дори и само 15 мин. дневно резултат ще има. Не всички се раждат с еднакви шансове, но възможности има и желание, когато виждате един семеен модел, който не ви харесва, да не го повторите.

Ама чист арменец? С баща и майка арменци? Нещо не ми се вярва...
Аз също не съм чувала за беден арменец. Нещо повече, от арменец съм чувала кой е най-краткият виц – „Арменец – миньор“.
Ти току-що създаде още един: „Арменец – тираджия“.

Всичко започва от детството...Не всички деца имат равен старт. Равен старт в средата, в пълноценното хранене, в добрата грижа, в образованието, в стимулите...Иванчо живее в малък град и е дете на самотна майка, която едва смогва да плаща квартирата  и сметките за ток и вода. Иванчо може да има дарбата да свири на цигулка, но ако някой не разкрие тези заложби и не ги подкрепи, той никога няма да стане музикант. Марийка няма особен музикален талант, но има амбициозни и състоятелни родители, които са купили цигулка и плащат за частни уроци...

Ок и какво? Иванчо няма да стане цигулар, голяма работа.
Това какво му пречи да стане програмист, лекар, инженер, шпакловчик със собствена бригада или плочкаджия, който взима по 4 бона от една баня?
Зле ли ще му е на Иванчо, краят на живота му ли ще дойде, че няма да стане велик цигулар?
И цял живот ще живее в мизерия, мухъл, глад, студ и мръсотия, защото не е станал цигулар?

Живота не е само черно и бяло. Бедността и мизерията нямат нищо общо. Баба ми дядо ми бяха изключително бедни, баба беше онкоболна, но при тях винаги блестеше, дрехите може да бяха стари и закърпени, но чисти. Мебелите се шкуреха и пребоядисваха, нямаше соц секция, по стара беше (още е!). Отгледали са две деца и бабата и майката на баба ми. После и нас отгледаха.

С мм, тогава гаджета, заминахме в чужбина, няколко месеца живяхме в къща с други хора, постарахме се и си наехме наша. Знаех разговорен английски, мм руски. Той работеше с турци и хървати, та по късно научи и тези два езика. Толкова. По късно използвах времето по майчинство за да науча немски. Научих и диалекта, имам супер работа, на 6м научих всичко и в момента съм заместник ....(Vorarbeiter, не знам каква е точно позицията на български). Също съм преводач доброволец към училището на децата. Записала съм следващо ниво на езика за да мога по лесно да изкарам някаква професия, след това майстър. Имам планове и мечти и бавно и полека се справям.  Това не го пиша за да се хваля, а заради тия 99% дето не се оправяли само защото живеят в обща къща. И не, не съм изключение. Повечето ни познати наоколо, без значение от националност, са минали или през "стая с други" или през пансион.

Баба ти и дядо ти кога са били бедни? През 40те? 60те? или 80те? Ти самата кога отиде в Германия? Преди 2004? 2007 или след като разрешиха да се ходи без разрешително за работа? Преди 10тина години?

Защото… през 40те и 50те в България е имало бедни, през 60-70-80 - малко се съмнявам. Поне всички бяха на еднакво ниво, достатъчно им да живеят задоволителен, но не и охолен живот.

Аз съм била във френското посолство в Лондон в средата на 90те. Служителката ме видя, единствената руса и синеока в група от неевропейски кандидати за виза и ме пита, защо съм на тази визова опашка, за европейците, била друга. Моля те, не ми разправяй колко е лесно да си събереш багажа и да отидеш на работа в Германия, защото до много скоро, може би 10г не беше така. Виза се искаше да пътуваш. Не можеше да се работи из Европа. И като се изсели половин България и близки, роднини и приятели вкупом, стана лесно да ти помагат да си намериш работа, квартира и компания, за да си създадеш общност далеч от дома. И да учиш език и да се издигаш, защото преди 2007 и дипломи не признаваха и се отучваше, да не говорим че източно европейците ги пускаха да работят по Мак Доналдс само. В последните 10г разликата е от земята до небето.

Това го говоря, защото често дори не осъзнаваме, че сме родени със златната лъжичка - да си с по-светла кожа, да си от определена част на света, да имаш близки и среда, които да те подпомагат, родители, които да те разбират и окуражават, да насаждат правилните ценности, баба и дядо, които не прекарват времето си в пиянстване, майка в разврат, или баща в хазарт.

Преди доста години трябваше да правя оценка на къща за социално слаби. Пристигам, майката на 40 на патерици, бабата на 60 в инвалидна количка, дъщерята на 15 спи в 3 след обед. В къщата, на 3 етажа, плащана с пари от данъци, за които всички допринасяме, нямаше нищо, само две марки гипсови статуетки - предполагам ошушкана, за да плащат за наркотици. Голям страх брах тогава. Излязох изпитвайки огромното съжаление за онова 15г момиче.

Съседната къща, в която влязох, пак триетажна - баба и дядо гледаха с децата заедно телевизия. Светеше от чистота и уют. И тя беше социална, но тези деца, не съжалих.

Какво се е случило с децата от двете къщи, не знам. Много години минаха оттогава. Като стоиците, които са доста модерни след 2000г забвение вярвам, че почти всичко в този свят е шанс, започващ и често свършващ с люлката. Това, че аз не съм се родила в Индия или Африка не значи, че статистически аз съм представителна извадка за света, хубаво е да си припомним понякога.

Изказаното от Вас мнение няма общо с бедността. С добро цветово съчетание на подхождащи си по стил дрехи и обувки може да се направи първо впечатление. Обаче, ако човек е душевно тъп като изхабен нож, с който упорито се опитва да разреже домат, "стайлинга" веднага остава на заден план. Само у нас поговорката "По дрехите посрещат, а по ума изпращат" е изменена на "По дрехите посрещат, а по парите изпращат".
Има хора, които веднага могат да преценят цялото ти облекло - дали е конфекция или по поръчка, ако е първото - ти си бедняк, гледат те отгоре. А душите им едни такива .... тъмни, мръсни. Ако на човек му липсва вътрешна красота, колкото и да се прикрива със "стайлинг", няма да бъде и външно красив.

Т.е. всеки става за едно нещо и в другите не си е на мястото?
Ако не става за лекар или инженер, ще стане даскал, адвокат, готвач, шивач, бижутер... за каквото още иска и го бива. Професиите не са само плочкаджия, лекар и цигулар.
Е, сега, няма да стане известен като Паганини (или дори като Васко Василев) - късмет, но и така се живее.
Идеята беше, че не е обречен да наследи поминъка и евентуално сиромашията на родителите си.

Изпадате ненужно в големи крайности. Никой не е роден научен, цял живот се усъвършенства човек, каквото и да работи. Лекар, плочкаджия, музикант. Почти всичко може да се научи до степен да правиш пари от него, не е казано да си гений, за да не си бедняк. Талантът е надценен, но мързелът не.

Не само за едно нещо, но в определен набор от неща има потенциал да е добър, които неща за повечето хора не са чак толкова много, а е и редица хора не осъзнават къде са силните им страни, къде може да просперират добре или никога може да не са имали възможност да пробват голяма част от нещата, в които биха били добри.

Повечето бедни в България според мен са работещи бедни, не знам за какво "правене на пари" става дума. Правят пари, но не са достатъчно за основни нужди и си беден.

Хубаво е, че учиш езици толкова лесно, това е дарба и не е редно да се счита, че всеки го може.

Освен това, с какви пари заминахте? Не е като да сте си броили стотинките и да сте взели бърз кредит за автобусни билети, нали?

Много хора в темата пропускат "стартовия капитал", с който разполагат - стабилни родители зад гърба, добро образование и възпитание, заложби и таланти, помощ от близки в първите стъпки. Не казвам, че не са си извоювали живота, на който се радват, но много пренебрежително се отнасят към ресурсите, на които са стъпили.

Ама нещо постоянно се опитвате да изкарате, че доброто възпитание, образование и трудолюбието са неща, които се получават на готово или са въпрос на късмет, а не е така.
В Европа и в България има достатъчно възможности да получиш безплатно образование на доста високо ниво, има и достатъчно източници на добър пример за да знаеш кое е редно и кое не, независимо от възпитанието получено от родителите. От там нататък е въпрос на лични усилия.