Бедността избор ли е?

Практически невъзможно е - всеки да бъде със собствен бизнес и така да се стигне до това всеки, който иска, да живее добре. "Който иска" имим предвид "който полага труд", т.е. дава своя принос.

Тая тема започва да звучи като филмът Гатака - там интервютата за работа протичаха с вземане на кръв от пръст и генетичен тест.

Когато тръгнем да отговаряме на въпроси, които изискват оценка на комплексни връзки и корелации, е хубаво да се избягва следното:
1)Прибързаност - базиране на отговор на малко или никаква запознатост с материята - не мисля че някой тук познава темата в детайли - например, какъв е консенсусът в научната общност
2)Обобщаване - базиране на отговор върху един или два случая, с които сме запознати по материята - много тук познават краварки алкохолички и пр и обобщават върху малка извадка
3)Опростяване - изводи, които не адресират комплексни взаимоотношения и връзки или др възможни отговори - гените, родителите, средата, късмет…,
4)Персонифициране - базиране на изводи върху собствен опит с материята и субективност - аз съм роден в България, мога да уча, пътувам и работя с малко усилия, защото това идва от географията (например)
5)Стереотип - клиширан подход и отношение към групи от хора, с определена характеристика - бедните имат възможност да учат, но не го правят, без да се търси причина защо.
6)Пропаганда - недостатъчна или невярна информация, която поддържа определен морален възглед - стигма поддържана от медии и общество, че бедните си заслужават ориста
7)Правене на изводи, базирано на собствени морални стойности, не на реалността - аз вярвам, че аз съм работлив, защото съм богат, следователно бедните са мързеливи.

Затова и като се зададе въпрос, който изисква задълбочено познаване на материята, е много трудно, но не и невъзможно, обективно да се оцени проблемът.

Не видях силни обективни аргументи за тезата “бедността е избор” досега, които да ме накарат да си променя мнението аз лично.

"Затова и като се зададе въпрос, който изисква задълбочено познаване на материята, е много трудно, но не и невъзможно, обективно да се оцени проблемът.

Не видях силни обективни аргументи за тезата “бедността е избор” досега, които да ме накарат да си променя мнението аз лично"



Не знам какви са точно твоите очаквания. Тук хората дават своя възможен отговор, своята житейска представа по темата. Който както го разбира, чувства, дори както го е преживял.


Понякога животът може да ти поднесе и на тепсия много пари. Печалба от лотария. Помните ли я леля ви Гошка. От чистачка в Испания с авоари от ни повече, ни по-малко от 57 млн. евро! Леля Гошка изчезна в незнайна посока и къде е, как се разпорежда и управлява милионите, май никой не знае. Умна леля, изчезна яко дим.
     По този повод - преди няколко години в един сайт бяха публикувани сведения за български късметлии, спечелили от лотария. Повечето са прахосали парите неумно и неразумно... Първо са ги накачулили роднините, после приятели, съседи - заеми. Отделно банкети, черпня тук и там, някоя и друга неразумна покупка - и парите ги няма. Кой да предполага, че парите са всъщност освен всичко друго и отговорност!

Въпросът с бедността може да се окаже и философски въпрос - дали точно на теб ти е нужно, като си богат, дали ще кажеш О, миг, поспри!, какво ти носи богатството, имаш ли очи и душа за съдбата на другите... Един арабски милионер се беше отказал от всичко, което притежава. Удари го на смислени благотворителни каузи и каза, че е много щастлив, че помага на другите.

Ако очакваш отговор, който да обхваща всички случаи е нормално да не видиш такъв. Иначе според мен се каза съвсем ясно - ако изключим някои хора с непреодолими ограничения (които да са не повече от 10 или даже 20 процента) при останалите е въпрос мотивация и упоритост (което ще рече избор) да се постигне подобрение.

Точно за тотаджиите има доста проучвания, и заключениего е, че хората, спечелили от тотото не стават по-щастливи от печалбата си. И много даже често се връщат на пред печалба ниво на щастие. Подобно е и с диагностицираните с тежки болести. Нямам линк, но се сещам че често бива цитирано. Т.е. Има вероятно нещо константно в това, как реагираме на екстерналности, като късмет, богатство и пр.

За отговора, мисля, че не си ме разбрала. Аз нищо не очаквам, просто споделям мнение. Някои теми са ми по-интересни, защото задават по-дълбоки въпроси и понякога мисля, че като общество ставаме все по-малко претенциозни. Лошото е, когато не полагаме усилие да разберем, а търсим прости отговори на комплексни социални проблеми, забравяме как да бъдем съпричастни.

ПС сега видях последния отговор. Мотивацията помага малко, когато си беден. Хората живеещи в Европа не са класически бедни, въпреки че и тук броят расте по редица икономически причини. Като цяло бедността е липса на възможности, (за Европа - бездомни, със зависимости и пр), не точно на капитал.

Има си отговор който обхваща точно всички случаи и той е "Битието определя съзнанието". На този принцип се базират много неща в съвременното общество и държава, включително в правото, което пък е основа на цялата им организция. Та това е официалното становище. Вече който иска да измисля нови клонове във философията рингът е свободен, но ще е малцинство.

И ако живееш в гето и в коптор това битие какво определя на съзнанието ти?
а) Харесва ти и не искаш да подобряваш.
б) Не ти харесва и искаш да се измъкнеш.

Двете са тотално различни и съвсем възможни. И те правят избора.

Мисля, че като няма дефиниция за бедност, си има безброй интерпретации.

За мен да си беден, означава да нямаш възможности. Липса на възможности от типа - държавата нехае, семейството ти е на същото дередже и не помага и пр, т.е. веднага шансът ти да получиш отнякъде възможност да “изплуваш”, се занулява.

Тук повечето мисля си представят Петя от провинцията, живееща в панелка с майка касиерка и баща безработен. Петя има изключително по-голям шанс от някой африканец, афганистанец или колумбиец или някой наркоман или бездомник, да се мотивира. Да учи и да иде на гурбет, да спести и чак и някоя академия да запише, че и ИТ да стане. За останалите, даже новият ден не е точно сигурен, да не говорим за мотивацията им.

Първите седем години, създадените навици и т.н. много неща съвкупно. Май го дъвкахме преди доста страници.

Дейвид Балдачи има една книга "Лотарията" и там са изложени проучванията. Не са само нашите тото милионери, които изпадат след спечелването на милионите. Напротив, напълно е типично за тези случаи голям процент от спечелите да станат по-бедни, отколкото преди печалбата, и в случая в романа това не беше станало за хората, спечелили от определен тираж от лотарията, и така разбраха, че има нещо съмнително.

Аз не знам как някои си мислят, че България е Меката на социалните помощи и едва ли не маса народ стои без работа, за да взима хиляди от борсата и социалните, обаче горецитираните негри и бежанците ни подминават като малка гара, не мигрират тук, а само транзитно минават, за да отидат в някоя държава, където наистина може да доят социални помощи. Тук затова не сме мулти-култи, не сме привлекателна дестинация за търсачи на помощи.

"...понякога мисля, че като общество ставаме все по-малко претенциозни. Лошото е, когато не полагаме усилие да разберем, а търсим прости отговори на комплексни социални проблеми, забравяме как да бъдем съпричастни."

А как иначе! Нашето непокътнато в много отношения общество /отпреди 10-и ноември/ за кратко време и дори набързо възприе консуматорския порив на западняците. Консуматори! Не ми се пише за това, защото други преди мен доста точно описват симптомите на тази обществена болест. Не си мислете, че не се захласвам по красиви стоки, хубави къщи и т.н. Жив човек съм! Но постепенно осъзнавам как това ни отдалечава от други стойностни неща, като напр. истинското общуване. Освен това хората се обособиха на имащи и нямащи, нещо като класи, касти и др. такива с всичките последици от това. Дали вече има недостиг на човечност у нас? - категорично НЕ! Способни сме на съпричастност!

        Впрочем ние никога досега не сме стигали онова дъно на бедност и пропадане, на които са били жертва западните общества! Българинът и през турско време е имал собственост /мъничка, някаква/ и не си е лягал гладен, така да се каже. А в днешно време си имаме собствени жилища, за разлика от на запад. Там повечето хора живеят под наем. Но исторически те се оказаха по-напред, социално и всякак, защото мъките и бедността им ги накараха да направят революции и да сменят обществен строй. А на нас свободата обичайно ни се "подарява". Затова и чакаме някой да ни оправи, да ни спаси /и от бедността/, да ни въздигне... Без да помислим, че всичко е в нашите ръце. А на Запад отдавна го знаят!

Тоест толкова си свикнала, че не искаш друго? Но това си е избор все пак - не искаш промяна.

Определено възпитанието и образованието са неща, които ако човек не получи навреме трудно се наваксват. Днешната образователна система подарява оценки дори на най-слабите ученици. Как после няма да имат самочувствието, че заслужават два бона заплата?
Как да се промениш, когато нямаш реална самооценка за себе си?

По-страшно е от Гатака. Виж какво се оказа - понеже някаква жена мечтаела за луксозна вила, това е изменило ДНКто на вече родените ѝ деца, така че да ги програмира генетично да са вечно бедни.
Ама щом някаква никому неизвестна писателка го е написала някъде в интернет, то е неоспорима истина! 1000000% гаранция!

Мнозинството хора всъщност си работят, ама на документи се водят безработни за да не плащат данъци и за да взимат помощи. По статистика на МФ едва ~40% от хората в България декларират доходи от работа, вкл. тези на граждански договор, като от тях ~60% декларират точно МРЗ. И това без да се включва Ковид локдауна, когато числата бяха по-зле. Вече над 10% години стоят такива цифрите. Ако прочетеш раздела за бизнес и работа в този форум ще видиш, че най-честият въпрос е как да се излъже НОИ.
А ако погледнеш какъв е процента на инвалидите ще ти прилошее. Но ако се разходиш около пешеходната зона на Витошка пък ще се впечатлиш как всичките инвалиди карат големи черни джипове, накичени са с ланци и татуировки и едниствената им инвалидност е в бръснатата тиква.
Обаче всякаквите организации дето блокират Орлов мост това ги устройва и избират да са категорично против повече контрол, а да искат само и единствено повече помощи.