Бедността избор ли е?

Уфф, ясно е, че не всеки опитал ще успее, някои ще се провалят, но други все пак ще успеят и провалът на първите не е основание никой да не се пробва да си подобри положението. Да не забравяме, че най-сигурният начин да не спечелиш от ТОТО-то е да не пуснеш фиш.

А ако нямаш пари да си купиш фиш😉?

На мен пък ми се струва арогантно да ревеш, че всичко е избор, след като не си имал същите изпитания като хората от най-ниското социално стъпало. Със сигурност някои хора имат повече привилегии от други. Най-малко тук всички сме привилигировани да не сме родени в Сомалия (примерно).

bboiko, никой не "омаловажава труда и усилията на всички останали" ?!  
Аз лично не бих ги нарекла точно "привилегии", а обстоятелства, които позволяват съответния правилен избор и усилия да доведат до желания ефект.

Всеки се пробва да си подобри положението. Просто някои хора са по-склонни на големи рискове, други по-малко.
Е, не се пробват тези, които наистина имат възможност за по-добро, но отказват от мързел.

Успехът без да се редува с нашокване на канчето от време на време, води до възгордяване. Колкото повече ти да се дава възможност безпрепятствено да постигаш намеренията си, без нашокване по канчето, толкова повече смяташ, че си хванал Господ за шлифера. Нашокването по канчето - най-добрата превенция от арогантност.

Да вчичко е избор, независимо дали ще го наречеш арогантно или не.
Дори и за тези родени в Сомалия.
Но има хора, които си търсят оправдание...

Не е задължително да ти начукат канчето, това с начукването на канчето го правят само в България.
Навън казват браво и се възхищават на усилията ти.
Надявам се, схващаш разликата

Темата е много сериозна, но от последните страници направо се забавлявам от тълкуването на различни неща чути оттук оттам. Пирамидата на Маслоу всъщност означава, че човек, който съществува на базово ниво и едвам покрива физиологичните си нужди, няма как да премине на второ ниво - потребност от сигурност или чувство за сигурност, да се чувства финансово обезпечен, да е спокоен за бъдещето си, да има стабилни отношения с приятели и семейство.Докато човек не изпълни всички физиологични изисквания на тялото, той няма да може да покрие правилно нуждите на следващия етап във възходящ ред.
А относно буквалното разбиране на ''родени под моста'', няма какво да кажа.Има нещо наречено четене с разбиране. Това, че не сте ги виждали ''под мостовете'' в големите градове, /защото те не са в МОЛ-а и в салона за красота/, не означава, че ги няма. Имам привилегията професионално да знам.

Образованието не винаги означава просперитет, шест в училище, не значи шест в живота! Знаеш ли колко хора има с дипломи и какво, нищо. Важно е, но други качества са по-важни. Познавам  хора образовани и не са на добри позиции и с добри доходи. Някой беше писал, че е важна подкрепата и нямаш ли връзки. И моя опит показва, че който вярва, че всичко е връзки, но няма такива си остава с това вярване и не достига до никъде, а и е лесно да се скриеш зад липсата на връзки. А това с връзките е също до време. Реален пример млад мъж го наместиха на мениджърска позиция, бил е шофьор на един от шефовете и завършил някакво висше образование. Момчето не ставаше, подбутваха го, известно време и го махнах, днес пак е шофьор. Моя позната протеже на изпълнителния директор, груба, невъзпитана, само, че веднъж се развика на външен контрагент и както беше протеже, така я изхвърлиха.  Връзките са до време.
И в крайна сметка, всичко опира до манталитета и именно манталитета дава отговор на това дали бедността е избор или не, дали вкъщи е чисто, как си харчиш парите и дали да си купиш ракия и цигари или бака латекс, за да не гледаш с години олющените стени вкъщи. Да търсиш решението, а не проблема и всички да са виновни. И моля стига с тези примери за Сомалия и някакви екстремни ситуации на болест и т.н. говорим за нормалните хора, за избора да си изчистиш, а не да седиш на дивана, пред телевизията с ракията и да обвиняваш всички и всичко. Живота ни е низ от решения, ако в детска възраст няма избор, като възрастни вече имаме избори, независимо от ситуацията и житейската история.
Що се касае за бездомниците, експеримент показва, че независимо от подкрепата,  осигурена работа и т.н. масата  се връщат отново "под моста" и отказват подкрепата.

Обаче как беше - битието определя съзнанието?
Битието, в което са отгледани някои хора, определя съзнанието им и от там определя  изборите им. Това, което са видели като деца като модел на семейство и начин на разсъждение и живот на родителите си, това мислят, чувстват и правят като големи.
Расте в олюпена барака, родители бедни, безработни, просещи или крадящи, ранни бракове... И това повтарят като големи - живот в олюпена барака, ранен брак, безработица... Превръща се в омагьосан кръг, от който няма излизане. Научили са се още като деца да не мечтаят, да не се справят към измъкване, не вярват, че могат и заслужават нещо различно, нямат друг модел.
Имаше една тема тук в Благотворителност - търсеше се помощ за жена, която за трети път е бременна, която се разделя и съцара с мъжа си и всеки път правят дете. Той ги оставя, тя безработна, разчита на майка си, ама не могат да свържат двата края. Тази жена всеки път прави погрешния избор.

Именно. И затова се чудех какво общо има пирамидата с темата - тук не става дума за по-висши потребности, а за воля да си задоволиш базовите. И не виждам никаква причина този на най-ниското ниво да си харесва да стои там и да няма воля за подобрение за да се изкачи нагоре. А има ли я волята, вече въпрос на избори и следването им.

Наблягам на наследствеността - толкова е важна! Мои познати преди много години не успяха да си родят второ дете, а настояваха да имат и още едно! Осиновиха си, без никакви предразсъдъци, момченце, циганче, беше на 5-6 месеца. Отгледаха го с голяма любов и всеотдайност. Хубаво, готино детенце... до един момент! Започна да бяга от къщи. Да се качва на влак или автобус, без да му е ясно накъде отива. Даже служителите в БДЖ вече го знаеха. Намесиха се и социалните. Отговорите му бяха следните - обичам мама, тате и сестра ми - но ми се ходи нанякъде, без крайна цел. Облечен с най-хубави и подходящи дрехи - съблича ги и ги раздава на хората наоколо. Майка му побеля и се разболя от мъка, защото го обича от сърце и ужасно се тревожи къде е и какво става с него. Като порасна и се изучи някак, тя му намираше работа, естествено, не се задържа. Волна душа - не иска усядане, не иска постоянен дом, иска да се мести, да замръква на ново място и т. н. Генът си е ген...

Това не е до ген, там има и други фактори - импулсивност е, а тя върви и с дефицит на внимание. Такива хора са непоседливи като възрастни, трудно се съсредоточат и задържан на едно място. Трябвало е да му изберат подходяща за темперамента и състоянието му професия - шофьор на ТИР например или моряк, машинист, кондуктор във влака...

Машинист?

Според мен именно затова, когато се измерва успеха, не може да се подходи обективно. Като цяло бих казала, че целта е всяка следваща генерация да е малко по-напред от предната - като навици, образование, среда и средства. Наследникът, сринал успешния бизнес на дядо си, дори и богат, не ми изглежда като да е успял. На мен лично, а не на целия свят, разбира се. Моите собствени възгледи коментирам

А импулсивността генетична ли е или до възпитание?