Бедността избор ли е?

Шанс за какво?
Двама млади хора започват работа. Еднаква. Единия има жилище. Другия тепърва започва да спестява за това. Първия има избор - това, което втория заделя за жилище - дали да изхарчва всичко, дали да го заделя за децата си, дали да рискува да го вложи в нещо, или някакъв среден вариант...

Аз почти не познавам човек с осигурено от родителите жилище. Всичките ми приятели са теглили кредит, за да си купят такова. Аз също. И какво толкова? Работиш и изплащаш кредит. Съвсем нормално нещо за съвременния начин на живот.

Добре,но след като починат родителите,децата какво правят с тяхното наследено жилище?

Точно това разбирам под бедност.Работа по селата няма, особено за майки с деца,обаче някои сами се подреждат така, все едно нарочно.
Това да стоиш години на град, да си вземеш безработен, мързелив мъж и да се върнеш на село при родители пенсионери в село със 100,200 жители и 5 работни места и да правиш дете без пукнат доход си е избор.
 Сега, ако човек се разболее е друго.
Та дори и да не са му оставили нищо родителите, да е живял в една барака, ако има желание човек може да издрапа и да си подобри положението.

Ако е в долно нанагорнище - нищо особено. Ако е в по-голям град, може и да живеят там. Или да са се изнесли в чужбина, евентуално да го продадат или да си го пазят за своите деца.
Ако са 2-3 братя/сестри и единия не иска да продава, пак стои празно и безполезно. И така в един момент имаш жилище някъде си, което не ти върши особено работа логистично.
Като строят "прогимназии" по 3-4 етажа в Родопите, как помага на който и да е - нито децата го ползват, нито може да се продаде...

Надявам се някой добър човек да й каже на тази жена, която събирала съчки, че ако продължително време доходът й е нула, може да кандидатства за помощи, детски надбавки и помощ за първокласник. Или поне да си провери. Помощи за отопление също съществуват. Ако няма достатъчно съчки...

Ако си от село и отидеш да живееш В град, то В този град трябва да плащаш квартира. Ако работиш за 1200 лева примерно (н е само София град в България), от тях нето ще вземеш 900-950. От тях трябва да платиш квартира минимум 250-300 за гарсониера (едностайно). Ще имаш и карта за ГТ още 40-50 лева. Режийните по жилището - ток, вода, нет и телефон/ телевизия, такса вход още 150 лева сигурно и то без отопление, за отопление още 100 поне. Теглим чертата:
950-250-50-150= 500 лятото за храна, дрехи, обувки, лекарства или 350-400 в отоплителния сезон. Това за един човек. Ще оцелее, ама до там. Ако има и дете в картинката вече става още по-сложно.
За да започне в града от 0 трябва да плати наем и капаро, та са поне 2 или 3 наема на куп, за да наеме жилището. Дори и още първата седмица да започне работа, пари ще вземе вторият месец, понякога чак след 20 число, т.е ще трябва да има 1000 лева за наем и предплата и още 1000 поне за сметки и храна до първа заплата. Трудна работа за някой в крайна бедност от село.
От друга страна все още има предимно шивашки фирми, които набират работници от селата и ги извозват със служебен транспорт. Тежко е ежедневното пътуване, но пък не плаща квартира и разполага и с двор, в който поне овошки някакви има някоя и друга кокошка може да храни, ако не й/ му се занимава с градина.
Бедността е избор, ако човек си е скръстил ръцете и мърмори, че държавата не му дава това и онова. Понякога наистина човек няма голям избор по здравословни причини например или семейни обстоятелства. За съжаление не всеки може да работи високо платена работа и така стигаме до хора с някаква квалификация, умения и работещи, но трудно свързващи двата края - работещите бедни.

Малко офтопик. Наистина ли по закон ако един от братята/сестрите не иска да продава своята част от имота,той не може да се продаде? Ами ако братът/сестрата е болен/болна и трябват пари за лечение?

И защо със сигурност да е с под средната заплата? Нали следва нещо. А и тези, които работят за под средната заплата за мен не са баш бедни. Детето няма да има собствено жилище, ама собственото жилище пък хептен не е критерий за небеден. Ако си учи уроците и без скъпи курсове може да влезе в провинциално МГ, от там в добър университет, даже и в чужбина, а после всички врати са отворени за него.


Може. Но процедурата е малко сложна и дълга и рискувате да не вземете добра цена. Но може и да си продадете само идеалните части, има специализирани в това фирми (мутри), но пак няма да е най-добрата цена.  Та опциите не са за предпочитане, ама пък стават за заплашване на неискащия.


И защо вземаш най-лошия случай - сама майка с дете? Защо не вземем за пример сама жена без дете, или още по-добре жена + мъж без дете?  Все пак детето също е въпрос на избор - дали да раждаш докато си бедна и от някой пияница без доходи.

Аз бедността я разбирам точно като липса на избор, несигурност. Липсата на собствен имот е несигурност. Невъзможността за по-големи спестявания в случай на болест, оставане без работа/доходи за дълъг период, поради непредвидени обстоятелства. Загуба на партньор (несигурност за детето/децата, самотна майка не винаги е избор). Може би бих добавила и ограниченост по отношение на неща, които не са в графа "лукс". Например да избираш дали детето ти да отиде на екскурзия, или да ходи на занимания/кръжок/тренировки по интерес, или дали да има качествени обувки (не маркови, а качествени), или дали да чува и усеща постоянното напрежение "как ще се платят сметките".
Неработещи аз почти не познавам. Тези, които все пак съм срещала, са или алкохолици, или им е етническа особеност, или им личи, че имат някакви психически/ментални проблеми. Често нарочно живеят на село, защото там е по-лесно да оцелеят и да карат както я искат. Ако е за тях темата, трябва да се уточни, защото иначе е обидно спрямо много по-голяма част от хората.

Ами и двама да са, пак не са цъфнали и вързали. Ако раждат само осигурените няма да има кой да работи за тях, така че не става всеки с доходи под средните да няма дете. Изискване за доход има само за осиновителите.
Семейство от двама, извън София, град. И двамата нямат жилище в този град, защото са от по-малки населени места. Заплата 1200-1500 бруто. Данъците и осигуровките никой не ги е отменил. Доход за семейството след тях 1800 - 2000 лева. Наемите започват от 350-400, все пак зависи и за кой град иде реч, може да стигнат и до 700-800  лева, ако имат дете вече се търси двустайно жилище. Режийните скачат до 450-500 лева в отоплителния сезон. В най-добрият случай половината доход заминава за наем и режийни. Не остават много пари за театър/ кино, джобни за детето, за някой курс...

Несигурност има и при заможните хора. Но това изобщо не е бедност.

Моите родители, слава Богу, са живи и здрави. Данос а си така дълги години. А аз отдавна имам деца и семейство.
Като чуя как някой чака наследство от родители, аз лично си го превеждам, че чака хората да умрат, за да се устрои. Доста кофти.

Но пак е въпрос на личен избор нали? Никой не ги е карал насила да заминат. Както е личен избор дали първо да си осигуриш работа и после да заминеш или да се хвърлиш с главата напред и да разчиташ на късмета. Тези, които постоянно натякват, че са нямали възможност да постигнат нищо, защото късмета не им се е усмихнал всъщност просто не са искали достатъчно да намерят възможност. В днешно време има достатъчно програми за подкрепа на хората в бедност за да се измъкнат, но те са проектирани да ти дадат шанс да се измъкнеш от дупката, а не цял живот да висиш на тях и това им е проблема на много хора. А това положение да си доживотно зависим от чужда помощ е много изгодно за политиците и затова не му се противодейства.
Достатъчно ясно е формулиран въпроса в първия пост. Просто темата се напълни с недоволни от живота си хора, които явно се успокояват като обяснят публично как нищо не зависи от тях и че е абсолютно невъзможно да постигнеш нещо със свои усилия. Държат да обяснят на всеки, който не се чувства беден, че е получил всичко на готово ама сам не го разбира, за разлика от тях.

Темата е "Бедността избор ли е", т.е. все едно има гарантирана още една възможност, която само чака съответните усилия и действия.
Темата се напълни и с такива, които държат да обяснят на всеки, който се чувства беден, че усилията му не били достатъчни.
Не мисля, че има пост, в който се твърди, че някой е получил всичко на готово. За нещо да е абсолютно невъзможно пък съвсем. Само се споменава другата компонента на нещата.