не иска на гърне

Не се обвинявай - явно не му е дошло времето. Отгоре на това с непрекъснатото обвиняване, самообвиняване, разправии и т.н. сте оставили детето да разбере колко е важно това за вас. Сега освен всичко останало то явно го използва и като форма на контрол. Също така той е бил достатъчно голям, за да махнете памперсите изобщо, двойният стандарт (едно вкъщи, друго навън) го е объркало още повече, пък и знае, че памперсът го чака, защо да се хаби да ходи на гърне...

Ето какво бих направила аз:
1) за 1-2 месеца забравям темата "гърне-тоалетна" изобщо. никакви коментари. скриваш гърнето, слагаш памперсите, сменяш и така. все едно е на 6 месеца. ако той зачекне темата, отговаряш на въпросите, но ти си траеш. единствено ако иска, може да идва с теб или с баща си в тоалетната, да пуска водата, ей такива работи.
2) след като позабрави сцените и изпълненията, един ден памперсите свършват и повече не купувате, защото той вече е голям. големите деца ходят с гащи и ползват гърнето или тоалетната по избор. слагаш гащи вкъщи, навън и докато спи. памперси няма. ако трябва, носиш 1-2 резервни панталона навън (вероятно няма да се наложи повече от 2-3 пъти). ако трябва сменяш чаршафите нощем.
3) успоредно с това без да настояваш и да показваш, че е важно, обясняваш, че всички деца ходят на гърне както еди-кой си (някое негово приятелче), мама и тати също, изобщо всички хора. там не може да няма и книжки по въпроса.
4) чакаш. от време на време (РЯДКО) подсещаш НЕБРЕЖНО, напр. "Ако ти се допишка, гърнето е еди-къде си". като стане инцидент, сменяш без коментар. най-много да изразиш увереност, че следващият път ще свърши работата на място. когато ползва гърнето го поощряваш, но отново - внимаваш да не усети колко много се радваш - то не е свършило нещо изключително, просто е направило това, което правят всички хора.
5) ако остане само акането в гащите (което става често в тази възраст), просто проявяваш нужното търпение още месец-два, докато реши, че е готов и тази работа да върши в гърнето. затова има и други трикове, ама сега няма да пиша, дано ви подмине този проблем.

Съществен момент е детето да забрави важността и спешността на този въпрос за вас. Внушението трябва да е "Ползването на гърне/тоалетна е нещо нормално за всички и вече ти е време". Ако си много на зор, можеш да пробваш да пропуснеш първата стъпка, но моят съвет е да изчакаш още месец-два, тъкмо ще се запролети и ще си по-спокойна и за извеждането/спането без памперс.

моля те кажи и тях

zoja77, ако искаш виж ТУК, доста подробно съм писала, но и цялата тема е интересна, както и тази - все са за емоционалните проблеми около акането. Ако мога с още нещо да помогна, казвай.

Да, така е, но дори и нощното напикаване на тази възраст си е проблем. И не  е хубаво да се държи с памперс, защото така се травмира детето. Трябва да се потърси лекарска помощ. Повярвай ми, доста съм изчела по въпроса, защото синът на моя близка е вече второкласник и още се изпуска нощем, та тя, в отчаяните си действия го биеше и му слагаше памперс...

  А защо му слагаш памперс,когато излизате.Просто взимаш няколко чифта резервни дрехи.Няма памперс и това е-не може вечно да стиска.Когато беше топло съм оставала Борето напикана за по 5-10 мин да види колко е дискомфортно да е мокра.Бързо се научи,че е по-добре да каже и да е сухичка.

Благодаря на всички zа помо6та...Слагаме памперс навън zа6тото е студено и  иzлиzаме сами с колата(повечето на паzар) а той като се напи6а в га6тите почва толкова да реве,не иска мокрите панталони,иска моментално да го сменя Не ме оставя да карам колата(вече е голям и може сам да си откопчава колана на детската седалка) ...иzоб6то става ко6марно и главното опасно...Не zнам  пътя ли да гледам или да се zанимавам с едно вре6тя6то и кре6тя6то дете,което ме дърпа постоянно....преz но6та спи беz памперс и не се напи6ква,но преz деня....преобуваме се по 10 пъти,но не каzва кога 6те ака...Като види че го усетя,че прави не6то  бяга и се крие....вчера се бе6е скрил в килера... Мариа.Ст много ти благодаря...6те последвам съвета ти...дано помогне..Явно наистина съм го объркала с таzи моя хаотична система...

Успокоихте ме. Аз си мислех, че само моето на 2г и 5м е все още с памперс и това е голяма драма. Всеки като разбере, че още не сме махнали памперса и облещва ей такива очи " " Сега поне знам ,че не е чак такава трагедия и спокойно мога да изчакам до пролетта. Maria.St, благодаря за съветите!     Изпуснах момента лятото, всъщност изобщо и не опитах, защото тогава все още не говореше и аз нямаше как да разбера дали знае за какво става въпрос. Донякъде разчитах на лелките в яслата...мислех, че те като са по цял ден с нея и все пак  като гледа другите деца и тя ще започне...да ама не....не става. А сега в това студено време не мога да я оставя да ходи мокра...Пробвах...много добре разбира за какво става въпрос, просто не иска. Дори като й сменям памперса се смее и явно имитирайки някоя от лелките в яслата (преправя си гласа) казва: "ти си бебееее". Гърне й купих по-интересно, но...пак не става. Харесва й да сяда на новото гърне, може сама да си маха памперса и да сяда, но това го прави след като вече е намокрила памперса.
Не знам ...сега дали да скрия гърнето? Ще започне да го търси...Тя си играе с него

В никакъв случай не си закъсняла, и аз така се шашках навремето... Макар че сега са ме запалили по една нова тема, за приучаване още от раждането, ама това с третото...

Скриването има смисъл, ако детето прекалено настойчиво е било приканвано да ползва гърнето, иначе няма проблем да си играе с него, тъкмо няма да и е непознат предмет. Мойта щерка е така в момента. Пределно и е ясно за какво иде реч, ама мерак - нъц. Хем гледа от брат си, повтаря "Пика ми се, ака ми се", ама като я сложа на гърнето почва да се смее. При нея яслата по-скоро влоши положението. Тя ходи една седмица само, през което време започна да се стиска и да не иска да ака. Сега ака само нощем насън. Голям майтап. И пада едно реване после дорде и сменя памперса - обикновено трябва да и връча мръсния да си го подържи, за да млъкне...... Класика........ 

Виж, макар и да е късно ще ти кажа -- не си виновна ти. Виновни са тези, които не са ти казали истината: че бебето може да си казва за аки и пиш още от втория месец. То е напълно съзнателно и има чувство за достойнство и чистота. И зедно много лесно и забавно можете да се сработите в екип -- то ти казва, а ти му помагаш, като го подържиш над легенчето. Ето тук обсъждаме тази тема. Тук е описано как става тази комуникация между бебето и майката и която ние приложихме с успех с нашето дете. Сега, на 9 месеца то е напълно тоалетно тренирано, само дето още не може да отиде до гърнето и ни казва, кога да го сложим.

Всичко си е до детето. Моят син на една годинка беше готов, а щерката, въпреки че като бебе ходеше и на гърне и в тоалетна сега отказва и двете. Ни с добро, ни с лошо мога да я сложа. Чакам сама да се реши. Този уикенд ще я пробвам с пликчета вкъщи и се надявам да и дойде акъла, че вече ме боли сърцето колко пари отиват памперси и пул апс.

Успех на всички мами!

Мдаааа, Вики е на 2г 7м и в момента я приучвам към гърнето.Не я страх от него, с часове може да седи.При нас проблема е друг, че не си казва, а когато аз я подсещам примерно през 1 час не ми обръща внимание и трябва с някакви молби и обещания да я накарам да седне.Вече втора седмица се напикава и нааква, няма значение къде сме, дали навън или у нас.Племенницата ми, която е на 3г 1м й служи за пример, но не би, явно все още не се осъзнава.Което пък ме кара малко да се притеснявам, дали е нормално и дали всичко е ок в развитието й.

Благодаря лично на Мария Ст. за хубавия постинг до питащата. Тя не се нуждае нито от съжаление, нито от успокоение /от типа на "и ние така..."/, нито от освиркване. Просто жената има проблем и търси решение. Вярно е, че малко късничко се е сетила. Аз самата не съм за ранното поставяне на гърне, намиран че поне до 10-12 месеца това е излишно, тъй като детето няма добри ориентири за собствените си желания и воля за контрол върху процесите, които стават в организма и които един възрастен човек без проблем може да регулира. И това не го казвам аз, а го чета и съм го изживяла веднъж, сега- за втори път.
Въпреки това обаче смятам, че момента, в който детето нормално може да се научи съзнателно да контролира тези процеси /статистически около година- година и половина/, не бива да се изпуска. Но... станалото- станало, няма да се самоубиете, я! Ще се оправите. Забравете наистина за някой месец злободневната тема и дано има по- големи деца около вас, пък и по- малки, които вече са се научили. Те са най- добрите учители. В никакъв случай детето не бива да се насилва, така само се задълбочава проблемът.
Имам и въпрос към питащата обаче- ходи ли детето на детско заведение? Три години е възраст, на която може да посещава и детска градина, а не ясла. Предполагам, че не ходи. Мило мамче, знаеш ли колко деца са се научили в детските заведения именно да правят тези неща? Аз, лично, не обичам яслите, но сина ми е посещавал такава, макар и за кратко и доколкото съм разговаряла с други родители и лелките, които се грижат за децата там много деца, които до постъпването си в ясли не са умеели да ходят на гърне или да се хранят сами с лъжичка там са се научили за броени дни, само като гледат другите деца в тях се поражда желанието да им подражават.
Пиши как вървят нещата сега при теб?

 успех

Слагала съм го няколко пъти малкия на гърне, но изобщо не иска да стои. Системни и упорити опити още не съм започнала. На каката и махнах памперса на 1,5 години за през деня а към 2 те годинки и нощем. Мисля, че на тази възрасто детето би трябвало вече да е научено да казва за пиш и ако. Успех! Постоянствай и един ден ще има резултат.

Аз пък мисля, че питащата се нуждае да чуе как стоят нещата при хора с подобни проблеми, така че няма лошо да споделим, че и "при нас е така".
Е, аз да се похваля. Преди месец и половина съм писала в темата, че сме с памперс. Вече не сме. Един уикенд - на 2 г. и 9 мес. - просто го махнах. Ами имаше не повече от 5 аварии и това беше - край. На мнение съм, че съм постъпила правилно като не съм насилвала детето от годинка да седи на гърне (пищеше като заклан само като го видеше) и успехът ни го доказа.
Към авторката на темата - опитай се да подходиш небрежно по темата, оставяй го на гърнето и излизай от стаята (ако елементът "срам" е това, което притеснява детето). Прави се, че все едно нищо особено не се случва. След като направи нещото, разбира се, го награди с похвали.
Сигурна съм, че ще се справите. Аз лично бях много притеснена, но ето че вече всичко е наред. И при вас скоро ще са минали тези пртитеснения. Успех!