за първи път пиша в този форум,макар че отдавна чета и съчувствам на всички вас,преживели загуба.аз съм на 25 години от велико търново.преди две години забременях и със съпруга ми бяхме много щастливи,но и уплашени,защото имам един спонтанен аборт в трети месец,малко преди сватбата ни.на втори опит се реших,едва когато завърших следването си.
след дълго мислене кой гинеколог да избера,личната лекарка ми препоръча доктор каленски.в началото всичко с бременността ми вървеше отлично.поне така ми казваше лекаря.в пети месец получих силни отоци по лицето,ръцете и краката.когато се оплаках на каленски,той ми каза,че това е нормално за бременните и да пия желязо-ще се оправя.
кръвно уж нямах,казвам уж,защото го мереше една пенсионирана акушерка и сега се чудя доколко е можело да и се вярва.редовно ме гледаха на ехограф-бебето било много добре.е да,но нещата не са стояли точно така и за един лекар е трябвало да бъде очевидно-ще разберете понататък защо.
в 31 гс. отидохме на гости на свекърва ми.тъй като не ме бяха виждали две седмици,се ужасиха колко много съм отекла.аз неможех да си сложа спирала,защото клепачите ми бяха толкова подути,че нямах мигли.вечерта като се прибрахме реших аз да си премеря кръвното-130/180
щях да падна,но тогава още не бях чувала за прееклампсия и колко е опасна.на другата сутрин веднага при доктора и думите му бяха,,за жалост положението е лошо-нито ти,нито аз сме можели да направим нещо,,
отидох в болницата.там веднага се почна с обичайните прегледи.един лекар дойде да измери корема ми и ме попита кога ще раждам.аз му казах септември.той се изсмя и ме пита ,,догодина ли,,
по това разбрах,че нещо с бебето не е наред.смъкнаха ме на видеозон и когато лекаря ме огледа се намръщи,но никой нищо не казва.сложиха ме на системи,за да ми смъкнат кръвното и минава една лекарка на визитация.опипа ми и тя корема и вика,,какъв е тоя хипотроф,,тогава изведнъж разбрах-хипотроф значи,че бебето е малко за седмиците си,но колко никой не казва.въпреки системите през нощта съм направила гърч и първите ми спомени са след това.хаджирадев дойде и ми каза,че се налага спешно секцио,за да спасят живота ми.бебето било около 800 грама/а трябва да е около 2 кг/ и ще викат екип от плевен с ковиоз за бебето.
питаха ме дали изобщо съм ходила на консултации-аз ходех през две седмици.дори с обикновено опипване на корема/което се извършваше при всяка консултация/е можело да се установи,че бебето е малко,дане говорим за преглед с ехограф.
оперираха ме и когато се събуди бебето вече пътуваше за плевенската неонатология.мъжа ми ми каза,че е момиченце и ми го показа-беше го снимал с телефона си.малката живя 3 дена и си отиде без да я гушна.имаше едно момиче,с подобна история във форума-бебето и се казваше микаела.и нашето беше микаела и като четох какво е писала тя,плаках с глас.
не знам как се съвзех.сега съм бременна отново в 31 седмица,но с момченце.всичко върви добре,а тази сигурност ми дават лекарите,които намерих в плевен.там ходя на консултации,там ще раждам-в същата болница,където почина моята микаела.
стана много дълго,за което се извинявам.преди да забременея минах през всички изследвания в плевен-имунологични,генетични.ние сме здрави хора,раждащи болни деца по вина на некъдърни лекари.този път знам,че всичко ще е наред и след два месеца ще сложа моя мартин до сърцето си.
кураж момичета,след лошото идва и хубаво.