Здравейте, от доста време е навлязъл един въпрос в съзнанието ми. Не мога да кажа че съм най-вярващият, а религиозен изобщо не съм. Тъй като религията винаги е била ползвана главно за контрол над масите. Аз съм човек с доста критично мислене, знам че религията отхвърля всякакво съмнение в съществуването на Господ но аз никога не съм бил съгласен с овчето мислене и тоталното подчинение на каквото и да било.
Бях доста време вярващ, дори и на църква ходех. Но винаги съм се интересувал от вярата и религията и на други народи. Никога не съм се кланял сляпо на никоя религия. Но в последно време сякаш в мен се зароди доста силно отвращение към Господ, и изобщо се зароди мисълта дали изобщо има смисъл да вярвам в него. Тъй като не смятам че с нещо ми е помогнал, повече смятам че може би в моментите дето съм си мислел че ми помага това е била просто игра на съзнанието и сетивата ми. Имах много тежки моменти до скоро, и преди също. Никога не съм се предавал, но ако Господ мисли за нас къде беше тогава и преди. Тъй като не един път съм пожелавал да се притече на помощ по някакъв начин. Много ще кажат помогни си сам, че и Господ да ти помогне. Но аз точно това правя, а той сякаш тотално ме е изоставил. Сякаш е умрял или изобщо не съществува. И просто спрях да се моля, и изричам името му по какъвто и да е начин. Не отричам енергиите и величието на вселената във всяко едно отношение. Но се замислих Господ дали не е една абстракция, тотална измислица на човешкото съзнание. И дали зад вярата в Бог не се крепи истинската вяра. Защото според мен Господ е един параван за много интереси, от древни времена до сега.
Ще се радвам на различни мнения по въпроса, отворен съм към нови мнения. Не обичам да бъда съдник на никого, а точно обратното да чуя и другите какво мислят и смятат по въпроса.
Виж целия пост
Бях доста време вярващ, дори и на църква ходех. Но винаги съм се интересувал от вярата и религията и на други народи. Никога не съм се кланял сляпо на никоя религия. Но в последно време сякаш в мен се зароди доста силно отвращение към Господ, и изобщо се зароди мисълта дали изобщо има смисъл да вярвам в него. Тъй като не смятам че с нещо ми е помогнал, повече смятам че може би в моментите дето съм си мислел че ми помага това е била просто игра на съзнанието и сетивата ми. Имах много тежки моменти до скоро, и преди също. Никога не съм се предавал, но ако Господ мисли за нас къде беше тогава и преди. Тъй като не един път съм пожелавал да се притече на помощ по някакъв начин. Много ще кажат помогни си сам, че и Господ да ти помогне. Но аз точно това правя, а той сякаш тотално ме е изоставил. Сякаш е умрял или изобщо не съществува. И просто спрях да се моля, и изричам името му по какъвто и да е начин. Не отричам енергиите и величието на вселената във всяко едно отношение. Но се замислих Господ дали не е една абстракция, тотална измислица на човешкото съзнание. И дали зад вярата в Бог не се крепи истинската вяра. Защото според мен Господ е един параван за много интереси, от древни времена до сега.
Ще се радвам на различни мнения по въпроса, отворен съм към нови мнения. Не обичам да бъда съдник на никого, а точно обратното да чуя и другите какво мислят и смятат по въпроса.
