Има ли смисъл да се вярва в Господ, и защо ако такъв изобщо има?

Аз питам, защото всъщност знам отговора. Никъде. В Библията не се споменава откъде идват душите. Оттам нататък ми е много странно, откъде накъде, като вече са при нас, хората, трябва непременно да ги дадем на Църквата, Исус Христос и прочие?
Защо пък точно там да е най-правилно?

Сега ще се стигне и до яйцето и кокошката, нека поне с малко по- уважителен тон се споделят личните убедености, прозрения и опит, а то стана като че сме някаква тълпа на площада.
Материалистичните обяснения, атомите и процесите, които протичат- химични, физични, биохимични, съставът ни от атоми и молекули са само обвивка, в която се вмества енергия. В зримия космос, галактиките,  звездите, нашето слънце, всичко е плазма. Някои я възприемат за 4 агрегатно състояние, но тя е по- особено състояние, по- скоро е вид енергия.
Отвъд всичко видимо за триизмерните ни очи има и друг свят. За него има много свидетелства и доказателства, натрупани през вековете на човешкото съществуване. На духовния опит на човечеството. Хората,  освен, че съществуват в плът ( тяло), притежават и душа, която е временно с това тяло. Ако някой ми отвори главата, ще намери вътре мозък- да, той е съставен  от клетки, от атоми и молекули. Но как ще се видят мислите ми? Кой ще докаже имам ли мисли в този мозък, или не? Ето, сега пиша тези редове и пръстите ми се управляват от команди, които мозъкът ми издава към тях. Но това не го прави тялото ми, а разумът ми, който е съставна част на душата ми. Кой ще докаже съществуването на тези команди? Свидетелството, че всеки сега ще може да прочете следите от тях, а именно тази публикация.
Религиите ни дават насоки за живота отвъд материалността, за съществуването на душата ни като енергийна същност във вечността. Според вярата, която съм избрала, християнската вяра, основната задача на човека , докато е на земята, е да придобива Светият Дух. Ние сме дух, душа и тяло.

Библията даже не е една книга. 😜 Тя е сбирка от различни книги, редактирана 100 пъти. Да не говорим колко са се изкривили пък тези книги през всички преводи през годините, даже да вземем само 20 век.
Въобще аз много се интересувам от историята на християнството, само колкото да установя накрая, че всичко е един мит, една рекламна кампания, траела векове.

С две думи ако мозъка ти бъде унищожен и теб няма да те има.

Но отговор на зададения въпрос - защо има смисъл да се вярва в господ... не видях.

Тия въпроси за религията, вярата и страданието са второстепенни.

Най-важния въпрос е в заглавието - има ли смисъл да се вярва в Господ и дали съществува. Ето какво казват някой специалисти:

Сократ, когато е осъден на смърт коментира двата възможни изхода от смъртта, и въобще двете възможни видове реалност.

В първия вариант, освен нашата материална, физична Вселена съществува отвъд нея и всемогъщ Господ, в някаква да кажем "нематериална" обител. Вероятно Господ сам се е зародил в това първично, нефизично измерение в продължение на безброй години, и после е създал душите на хората, стартирал е и нашата материална Вселена и когато се раждаме, свързва мозъка на тялото ни с душа.

Та в този вариант след смъртта, безмсъртната нематериална душа продължава нашето съществуване завинаги в отвъдното, което естествено радва Сократ, така ще може безкрайно дълго време да се занимава с любимите си философски дейности заедно с приятелите си.

Във втория вариант обаче, при който няма нито Господ, нито души нито нищо, а е налична само материалната ни, физична Вселена е по-скучно и просто всичко. Ние сме единствено комбинацията от нервни клетки в мозъка ни, когато настъпи мозъчна смърт умираме завинаги и безвъзвратно. Все едно да заспиш някоя вечер и никога да не се събудиш. Дори и този вариант не плаши Сократ, защото така ще е свободен поне от земните грижи и мъки. Както е било преди да се родиш - просто не съществуваш. Интересното е, че дори няма да осъзнаеш това. При този вариант несъществуването настъпва точно в момента на смъртта, нямаш време да погледнеш какво става след смъртта, няма да може даже да осъзнаеш, че няма Господ и нямаш душа. Така че няма да имаш и време да се разочароваш.

Та извода е че, за да имаме безсмъртие на душата и вечно съществуване, е нужно Господ да съществува.

Съответно отговора на темата ти е, че трябва да се молиш не на Господ, а да се молиш на самата природа/реалност самият Господ да съществува. Защото без него и ние сме обречени на несъществуване след смъртта.

Очевидно е по-добре да съществуваш вечно, отколкото само 80тина години. Ако разделиш +безкрайност години на 80 години отговора е безкрайност, та е безкрайно по-добре да съществуваш безкрайно дълго отколкото крайно.

Сега само ти може да си решиш кой вид реалност ти се струва по-"реалистичен" - чисто материалната, бездушна Вселена без Бог, или разширения вариант с двойствената материална/нематериална Вселена с Бог.

Други специалисти като Достоевски пък направо смятат, че хората, които не смятат че Бог съществува (съответно и не вярват в безсмъртието на душата) изобщо няма смисъл да живеят. Т.е. безсмислието на краткия, случаен живот е толкова пълно, че нищо в него не обуслява цената да се живее. Ако Бог не съществува, Достоевски проклина цялата природа да загине заедно с него, за да не може повече хора да се раждат и да изпадат в такава депресия. Цялото във времето страдание на човечеството е безсмислено в този случай.

Модерните екзистенциалисти пък смятат, че дори и човек да не вярва в Бог и безсмъртието на душата, не трябва да се самоубива от депресия (все пак си е депресиращо да мислиш, че спираш да съществуваш след смъртта, и че всичко в природата е случайно и реално безсмислено). Ами трябва да прегърнеш тази безсмисленост, и тъй като няма Господ изведнъж се оказваш пълен господар над собствената ти реалност, получаваш свободата сам да дадеш какъвто искаш смисъл на живота си и всичко останало.

Разбира се има и други философии и религии, търсещи решение на проблема със съществуването. Но ако не си сигурен какво да правиш, най-добре си вярвай в Господ. Ако си праведен агент на вярата, и Господ наистина съществува, може даже да ти даде някакви сигнали. Иначе няма как да знаеш, защото (ако Господ съществува) той очевидно е скрил присъствието си от света. Във всички случаи въпроса дали съществува е недоказуем и непознаваем, така че е безсмислено да търсиш физически или логически доказателства.

Даже и да погледнеш в момента на началото на Вселената ни, пак няма да намериш отговор - замисли се, ако си Господ и стартираш нова Вселена, работеща по законите на физиката и математиката (които даже и Господ не може да измени произволно), то тази Вселена би трябвало да може "сама" да се стартира, иначе сам ще нарушиш тези закони.

Макар че има една линия на разсъждение - най-вероятно съществуващото винаги е съществувало. Няма как да имаш нищо, и после да имаш нещо. Но дори и съществуващото трябва да претърпи някаква промяна и да се развие, то е започнала от нещо много просто.

Например Вселената ни в момента на Големия Взрив сигурно е била в някакво доста просто, еднотипно състояние, елементите ѝ са били неразличим един от друг, всички физични сили са били обединени в една. По тази логика как Господ би могъл да съществува, след като той е най-сложното нещо по дефиниция, а не нещо просто? Възможно обяснение е, ако това нематериално измерение на Господ е първото същестуващо измерение/пространство, и процесите в него са текли много преди нашата Вселена да започне, да кажем някакво крайно число време, но изключително огромно. Имайки това на практика безкрайно дълго време, всяко събитие може да се случи, включително и Господ да се формира и да придобие контрол над всичко, т.е. да стане всесилен. А може по някаква странна причина така да си го е имало винаги, това да е естественото състояние на нещата. Както е естественото и неизбежно развитие на Вселената ние да пишем в тази тема.

Аз питам, защото всъщност знам отговора. Никъде. В Библията не се споменава откъде идват душите.