Има ли смисъл да се вярва в Господ, и защо ако такъв изобщо има?

И снимков материал липсва.

Звучиш хаотично и объркано, дано си млад човек, защото ако не си, си изпуснал ценно време да подредиш бъркотията в главата си.
Като начало - определи себе си - кой си ти, какво искаш, към какво се стремиш, какви са целите ти в живота, как смяташ да ги постигнеш. Имаш ли визия и план за живота си. И чак след това идва другият въпрос - каква е твоята нужда от Бог. Дали съществува или не съществува, това няма никакво значение. Дали другите вярват или не вярват в него - също няма значение. Въпросът е на теб за какво ти е? Искаш да живееш по неговите правила, да славиш името му и да ходиш по неговите стъпки? Тоест - искаш ти да направиш нещо в прослава на Бог? Или искаш той да изслушва молитвите ти, да изпълнява желанията ти и да те подкрепя в трудни моменти, да бъде в услуга на теб? Добър виртуален слушател, златна рибка, липсващ родител/ментор? Какво търсиш?
Познавам силно вярващи хора - те живеят в съгласие и смирение със себе си и своята вяра. За тях Бог е упование  и закрила, но те не изискват от него да разреши проблемите им. Казвали са ми, че по време на молитва измолват вяра и сила да открият верния път, и да понесат случващото се, а не да им се поднесе исканото на тепсия. Така че моят съвет е - преди да търсиш Бог, намери себе си. Останалото се намества от само себе си.

Не съм вярваща, идва ми отвътре, някак естествено. Нито го мисля, нито го чувствам. Хората сме толкова миниатюрно и незначително нещичко във вселената, че не мога да си представя, че дори и да има Бог, му пука за някви си капсуловани хора на една мъничка планетка. Или има Бог Земя, който е създал и отговаря само за нас. В библията не пише за други хора, планети и вселени, а само колко дни и нощи е създавал нас и нашия свят. Не сме толкова важни, колкото си мислим, че сме.

Аз вярвам, че има нещо, но не в религиозен смисъл. Бих казала, че истинските вярващи са по-силни и се чувстват защитени, имат на какво да разчитат в тежък и нерешим проблем. За разлика от мен, например в неприятен момент не мога да разчитам емоционално на никого освен на себе си, не мога да седна и да се моля. Всеки има начин да се справя и трябва уважение. Не коментирам лица от подобни на секти организации...

Да вярваш в Него е равно да вярваш в себе си. Тъй като Той/Тя/То е всичко, което Е. Ако го отречеш=отричаш всичко, обаче огледай се-всичко съществува, дори и това, което не съществува. Според мен грешното е да гледаш на себе си като отделно нещо от Бог. И ние сме клетки от живата му тъкан. За да има бяло трябва да има черно. Ако ти си бяла точка в бяла стая, няма как да се изживееш. Обаче ако си в бяла стая и си бяла точка и се появи капка зелено петно например? Ще започнеш да се самоохарактеризираш спрямо нещо. Трябва кофти моменти в живота, за да разграничим хубавото. Нито една религия не е права, съдя по всичко около себе си. Има го Бог, защото виж-и нас ни има.

Не звучиш като човек, който не вярва и отрича съществуването на Бог.
Звучиш като човек, който е сърдит на Бог, вероятно това се дължи на твоя нрав, иска ти се да му направиш напук.
Моя, много близка, роднина е силно религиозна и вярваща, отстрани изглежда така сякаш Бог я е забравил, но тя се е вкопчила в него и не го пуска.
Така че, всеки реагира различно на Бог.
Просто Му кажи, не да се молиш и т. н., че си му сърдит заради това, и това, и това, мисля, че тогава ще го чуеш какво ще ти каже.

Има смисъл да се вярва в Господ, защото словото Му е живот...за мен Библията прилича на инструкция за експлоатация   от производител....

Аз практикувам така съобразно нея...

Не ходя на църква, защото никъде не прочетох в нея такава практика, така избягвам да слушам в повечето пъти човешки измишльотини, доколкото знам днешните църкви са регистрирани по търговския закон и за мен в такъв случай са търговски дружества.

Не вярвам, на никой които се представя за божи служител като овца, защото Господ не обича глупаците а добрите беряни...

Внимавам на преводите на Библията за тяхната истинност, търся, сравнявам, размишлявам, анализирам...

Знам, от писанията, че Господ  не обича да си хладък към Него... по добре топъл или студен но не и блудкав, както си го обяснявам...

Не се хабя в празни молитви, защото преди да кажа думата Той я знае цялата...

Във времена изпълнени с какви ли не заблуди, предпочитам да имам време, да изтрезнявам на саме със Словото...

Доверявам се на Производителя кога от какво имам нужда за да живея...

Етикети като вярващ, религиозен или християнин за себе си не одобрявам, бих желала Господ да ме оценява като праведна.

Тия въпроси за религията, вярата и страданието са второстепенни.

Най-важния въпрос е в заглавието - има ли смисъл да се вярва в Господ и дали съществува. Ето какво казват някой специалисти:

Сократ, когато е осъден на смърт коментира двата възможни изхода от смъртта, и въобще двете възможни видове реалност.

В първия вариант, освен нашата материална, физична Вселена съществува отвъд нея и всемогъщ Господ, в някаква да кажем "нематериална" обител. Вероятно Господ сам се е зародил в това първично, нефизично измерение в продължение на безброй години, и после е създал душите на хората, стартирал е и нашата материална Вселена и когато се раждаме, свързва мозъка на тялото ни с душа.

Та в този вариант след смъртта, безмсъртната нематериална душа продължава нашето съществуване завинаги в отвъдното, което естествено радва Сократ, така ще може безкрайно дълго време да се занимава с любимите си философски дейности заедно с приятелите си.

Във втория вариант обаче, при който няма нито Господ, нито души нито нищо, а е налична само материалната ни, физична Вселена е по-скучно и просто всичко. Ние сме единствено комбинацията от нервни клетки в мозъка ни, когато настъпи мозъчна смърт умираме завинаги и безвъзвратно. Все едно да заспиш някоя вечер и никога да не се събудиш. Дори и този вариант не плаши Сократ, защото така ще е свободен поне от земните грижи и мъки. Както е било преди да се родиш - просто не съществуваш. Интересното е, че дори няма да осъзнаеш това. При този вариант несъществуването настъпва точно в момента на смъртта, нямаш време да погледнеш какво става след смъртта, няма да може даже да осъзнаеш, че няма Господ и нямаш душа. Така че няма да имаш и време да се разочароваш.

Та извода е че, за да имаме безсмъртие на душата и вечно съществуване, е нужно Господ да съществува.

Съответно отговора на темата ти е, че трябва да се молиш не на Господ, а да се молиш на самата природа/реалност самият Господ да съществува. Защото без него и ние сме обречени на несъществуване след смъртта.

Очевидно е по-добре да съществуваш вечно, отколкото само 80тина години. Ако разделиш +безкрайност години на 80 години отговора е безкрайност, та е безкрайно по-добре да съществуваш безкрайно дълго отколкото крайно.

Сега само ти може да си решиш кой вид реалност ти се струва по-"реалистичен" - чисто материалната, бездушна Вселена без Бог, или разширения вариант с двойствената материална/нематериална Вселена с Бог.

Други специалисти като Достоевски пък направо смятат, че хората, които не смятат че Бог съществува (съответно и не вярват в безсмъртието на душата) изобщо няма смисъл да живеят. Т.е. безсмислието на краткия, случаен живот е толкова пълно, че нищо в него не обуслява цената да се живее. Ако Бог не съществува, Достоевски проклина цялата природа да загине заедно с него, за да не може повече хора да се раждат и да изпадат в такава депресия. Цялото във времето страдание на човечеството е безсмислено в този случай.

Модерните екзистенциалисти пък смятат, че дори и човек да не вярва в Бог и безсмъртието на душата, не трябва да се самоубива от депресия (все пак си е депресиращо да мислиш, че спираш да съществуваш след смъртта, и че всичко в природата е случайно и реално безсмислено). Ами трябва да прегърнеш тази безсмисленост, и тъй като няма Господ изведнъж се оказваш пълен господар над собствената ти реалност, получаваш свободата сам да дадеш какъвто искаш смисъл на живота си и всичко останало.

Разбира се има и други философии и религии, търсещи решение на проблема със съществуването. Но ако не си сигурен какво да правиш, най-добре си вярвай в Господ. Ако си праведен агент на вярата, и Господ наистина съществува, може даже да ти даде някакви сигнали. Иначе няма как да знаеш, защото (ако Господ съществува) той очевидно е скрил присъствието си от света. Във всички случаи въпроса дали съществува е недоказуем и непознаваем, така че е безсмислено да търсиш физически или логически доказателства.

Даже и да погледнеш в момента на началото на Вселената ни, пак няма да намериш отговор - замисли се, ако си Господ и стартираш нова Вселена, работеща по законите на физиката и математиката (които даже и Господ не може да измени произволно), то тази Вселена би трябвало да може "сама" да се стартира, иначе сам ще нарушиш тези закони.

Макар че има една линия на разсъждение - най-вероятно съществуващото винаги е съществувало. Няма как да имаш нищо, и после да имаш нещо. Но дори и съществуващото трябва да претърпи някаква промяна и да се развие, то е започнала от нещо много просто.

Например Вселената ни в момента на Големия Взрив сигурно е била в някакво доста просто, еднотипно състояние, елементите ѝ са били неразличим един от друг, всички физични сили са били обединени в една. По тази логика как Господ би могъл да съществува, след като той е най-сложното нещо по дефиниция, а не нещо просто? Възможно обяснение е, ако това нематериално измерение на Господ е първото същестуващо измерение/пространство, и процесите в него са текли много преди нашата Вселена да започне, да кажем някакво крайно число време, но изключително огромно. Имайки това на практика безкрайно дълго време, всяко събитие може да се случи, включително и Господ да се формира и да придобие контрол над всичко, т.е. да стане всесилен. А може по някаква странна причина така да си го е имало винаги, това да е естественото състояние на нещата. Както е естественото и неизбежно развитие на Вселената ние да пишем в тази тема.

"Вяра" и "смисъл" са думи от две различни катерогии. Смисълът е продукт на разума. Вярата няма общо с разума, тя е продукт на духа. Така че, като отговор  на въпроса - Човек вярва ако вярва , но ако тръгне да търси смисъл във вярата, значи вече преминава в материалната категория, духът остава на заден план.
Така че въпросът трябва да е формулиран - вярвам или не. Щом автора има съмнения, за смисъл ( даже по-скоро полза) - вяра няма.

Вярвам в Бог! И не заради религията,принципи и традиции,а защото виждам неговите дела на,които не е способен нито един човек.(Това е цитата,който описва моето разбиране за вяра)
Била съм свидетел на чудеса,на обрати които изглеждат лоши,а крият красота зад себе си.
Когато си мечтал за дадени неща и те едно,по едно се сбъдват.
Когато си се сблъскал със ситуация,която ти се струва че ще продължи вечно...,но в един хубав ден всичко се преобръща и виждаш причината поради,която обстоятелствата са се стекли точно така "заради" това което е трябвало да стане!
Когато виждаш цялата красота на света,която никоя човешка ръка не може да създаде!
Ето това е.....
Страданията са дадени от Бог! Като шамар от родител е! За да се осъзнаем.За да почувстваме,че нещо има зад случващото се.И повярвай ми,винаги това е хубаво.Всеки един от нас има лоши периоди.Има ситуации в ,които си мислим,че е дошъл края,че сме в безизходица и точно тогава,всичко се преобръща на 360°.Всичко е подредено,всичко е със замисъл.Това е моето виждане.Не съм силно религиозна,просто си вярвам в това,което ми идва от вътре и усещам.Това,което ти усещаш  е "твоето" правилно! И при всеки е различно.Важно е да я има искрицата,която поддържа тази вяра.
Аз само се пазя от силно религиозните,защото в пресилието си да спазват закони и т.н,по-често грешат.Не вникват в житейската ситуация или смисъл на казаното.Виждала съм силно религиозни,които не излизат от църквата,но такива ги говорят и така съдят хората и за най-безобидната грешка,че страх ме хваща.
Та не мисля,че сме произлезли от маймуните и,че светът е такъв какъвто виждаме,заради мотирала бактерия.

Аз съм християнка-евангелист.
Вярвам във всяка дума, която пише в Библията. Старая се да живея по угоден начин на Бог....
Имам истински чудеса в живота си. Големи милости, коренна промяна и голяма сила в изпитанията, които съм преминала.
От всичко онова, което съм преживяла достигнах до изводът, че истинската вяра, която е в сърцето и променя живота ни, не можеш да я натрапиш на никого и да я обясниш на никого...

Или вярваш, или не. Щом се съмняваш, значи не вярваш.
Какъв да е смисълът? Ако Господ е част от твоето обяснение на света, просто вярваш. Ако имаш друго обяснение, значи хипотезата за Господ не ти е необходима (перифразирам Декарт).
Няма значение какво мислят и казват другите, важното е ти какво чувстваш дълбоко в себе си.

Господ има. Вярвам, в някакъв вид енергия. Прераждане също, макар, че от православната религия се отрича. Ванга потвърждава, че прераждане има, това се доказва и от много други източници. Ние сме души от светлина и сме дошли тук да научим уроци, затова има и добро и лошо. Освен това ако Господ сбъдва всичките ни желания, ще настъпи някакъв ужас, а понякога ги сбъдва, за да ни накаже и да се осъзнаем. Молитвата помага, съдба също се променя, отново ще цитирам Ванга, която казва: Молете се, Господ е милостив. Всичко е въпрос на гледна точка. Ако очакваш само добро и затова Господ те отвръщава, това не са правилни разсъждения. Вера Кучовска казва, че няма ад и рай, ада е тук на земята. Няма човек роден само за щастие, понякога виждаш някого и си мислиш, че живота му е страхотен, но дали и така? Едно виждаш, действителността е друга. И все пак каквото и да е, човек трябва да е добронамерен, смирен и да не иска лошо за другите. Да не иска много, защото всичко се плаща в този живот. Не кори Господ за твоите неволи, бъди благодарна за хубавите неща, за да се чувстваш по-добре.

Що се касае до Библията тя многократно е преписвата и дали всичко което пише е тълкувано и се тълува правилно незнам. Но вярвате понякога прави чудеса, естествено и много се злоупотребява, това се е превърнало вече и в бизнес, но най-чистата вяра е в сърцето ти.

Всичко ще е наред
11Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда.
12Тогава ще Ме призовете и ще отидете, и ще Ми се помолите и Аз ще ви послушам.
13И ще Ме потърсите и намерите, защото ще попитате за Мен с цялото си сърце.
Еремия 29:11-23

Вярваща съм аз. Мисля, че и ти си вярващ, но си загубил увереността си и ти трябва насърчение. Бог ни дава това, което е най-добро за нас, когато се обърнем към него. Има една молитва - Бог пред мен, аз след него. Истината е, че тази молитва е много трудна, защото ако я оставим да работи може да донесе доста тежки за нас неща към този момент, за които ние си мислим, че не сме подготвени и не можем да преживеем. Но опитай, Бог е любов и е много добър, знаеш, ще те води по пътя и е много милостив. И всичко това за твое добро.
Основното на вярата е, че ни очаква живот отвъд, живот, който е вечен. Мъжът ми, по душа философ, понякога прекалено много се концентрира върху нещата тук на земята, ядосва се, че не се работи достатъчно за безсмъртие и такива неща. Това няма как да се случи, докато сме в захвата на материализма, самото измерение е материално. Всичко тук е преходно и обещание, прелюдия към вечния духовен живот, за който трябва да се опитаме да бъдем достойни. Не е целта да се борим с вятърни мелници, т.е. да строим безсмъртието тук и сега и да изпитваме гняв, когато не се получава, когато губим скъпи хора /което е едно от най-големите изпитания за вярата/.
Относно евангелизма - не ми допада деленето на спасени и всички останали хора. Бог гледа на душа и дела и за мен е ясно, че не всички православни свещеници или хора, посещаващи евангелски църкви, ще влязат в Божието царство само заради факта, че се наричат такива. Смирение в душата е нужно.