Кое /кой/ запали желанието ви да кърмите?

Факта, че е най-доброто за бебето. От форума научих много по въпроса и определено това ми даде стимул.

преди да забременея и в началото на бременността си бях в норвегия и там навсякъде се натъквах на кърмачки с много сладко сучещи бебчета. много ми харесваше гледката. после, когато се прибрах тук и открих форума реших, че и аз ще мога, независимо от отрицателните примери навсякъде около мен. сега не мога да си представя нищо друго. дано и тук нещата се променят и бебчетата на адаптирано мляко да са изключението, а не обратното.   

Изобщо не е стоял въпросът дали ще кърмя Действително четях из форума през цялата бременност, но въобще не съм се интересувала какви млека има, не съм купувала шишета и т.н. Просто си знаех, че ще кърмя и така и стана

 

Запали-не.Желание (като предварително обмисляне)-също не.
Просто винаги съм си знаела някак, че ще кърмя и това е.
Вярвам в нещата , които са близки до приридата и естественото им начало, и съм глуха и сляпа за за всякакви пласмасови и др.синтетични изделия, методи, отношения...
 Когато съм била бебе, майка ми ме е кърмила едва месец, понеже е преживяла голям стрес, който е оказал влиание върху кърмата й и се моля единствено да не ми се случва нещо лошо и на мен, понеже и аз доста навътре ги преживявям нещата. А тя ми е много добър съветник и ме подкрепя във всичко, което правя за бебето.Учудвам се дори, колко бързо се съгласи с мен, за изключителното кърмене без вода, чайове от копър и анасон, както са я учили нея.

никога не ми е и минавало през главата, когато бях за 1ви път бременна, че ще давам формула на бебето. за мен кърменето си беше нещо съвсем естествено тогава. сега вече знам колко е трудно, но пак ако ми се наложи бих се постарала да кърмя по-дълго.
а иначе имам много ранни детски спомени на лелите ми, които кърмеха братовчедите ми. после приятелки, които родиха преди мен също кърмеха. та, когато и аз родих сина ми, въобще не се замислих  - имах си гърди, имах си мляко, туп бебето на гърдата - е не последва идилията, която си бях нарисувала в главата, но...то лошото се забравя, остава само удовлетворенеито от добре свършена работа.
като се замисля, почти всичките ми приятелки и роднини в БГ кърмеха. тук повечето ми познати и приятелки хранят с формула.

Винаги съм знаела, че ще кърмя.
И двете ми деца са родени със секцио. С баткото много народ пророкуваше, че до никъде няма да я докараме с кърменето. Е, не познаха. По съвет на една позната лекарка често- често давах да суче и на 15- я ден вече беше само на кърма /без добавка/. Захранихме се рано, но не се отби от това. Просто към седмия месец ни нагазиха проблеми със зъбите и Гого решително отказваше да суче. Аз ревях, той ревеше- аз от препълнени гърди и втрисане, той от глад и болки... и накрая мъжътми приплака "Ако може поне единият да спре да реве." Спрях аз. Да кърмя и да рева. До тогава Гого вече хапваше охотно от всичко.  С гордост съм споделяла колко дълго съм кърмила Сега знам, че 7 месеца изобщо не е много, ама на фона на тотално некърмените бебета моето ми се виждаше като победа 
Като забременях с Виктор вече бях открила форума. И доста повече бях чела. Та Виктор е почти изключително кърмен около 6 месеца, доста по- късно от брат си е  захранен. Продължаваме да се кърмим и се надявам и да не спираме скоро.
Мои приятелки родиха малко преди мен... и двете вече не кърмят. Така ме е яд и на двете...
И още нещо- много ме е яд като спомена, че още кърмя, че ме гледат ето така  Какво се шашкате бе, хора?!? Та това е най- естественото нещо на света.
Както се оказа и тръгването на работа не е проблем... след като мине малко време за адаптация.
Само с кърменето навън не мога да се справя... живея в малък град и хората са порядъчно консервативни Кърмя в колата, или някъде на закрито... и ме е яд, че никой не се възмущава като гледа другите как лапат банички и вафли... а при вида на майка- кърмачка са готови  да я линчуват 
За кърменето имам подкрепата на майка ми, съпруга ми и приятелки. За лекарите в родилно- не бих казала, макар че болницата ни се води Приятел на кърменето. Трябваше да се скарам с една акушерка, която много настояваше да храни бебокът с адапте, щото видите ли бил гладен и за това ревял /а аз знам, че реве, щото е крив като мен/. Не получих особена подкрепа и от гинеколожката си, макар че принципно е невероян специалист- тя на 30- я ден след раждането казаче надали ще  се кърмим дълго.
Приключвам, че пак се олях 
Спорно ви кърмене!