Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 16

Ако си прясно отказала, трябва време.
Аз вече трети месец карам и има моменти ми се пуши.
И знам, че ако запаля, ще се закашлям, ще е гадна на вкус.Тук мозъка прави номера, няма физическо желание.

"Пушачът по-скоро би пропушил фъшкии, но пак няма да спре да пуши. Удоволствието тук няма нищо общо. Аз, например, обичам омари, но не съм стигнал дотам, че да мъкна по двайсет омара, провесени на врата си." - много ме разсмя този абзац от книгата на Алън Кар.

Много съм горда от себе си. Много.🙂

Днес удържах да не запаля. Една луда жена, от токсичния вид, много ме ядоса. Съзнателно ме дразнеше. Луда работа. Енергиен вампир. Добре че там, където бяхме, не се пуши. Като се разделихме, вече ми попремина, но пак ми мина през акъла да си изпрося от някой една цигара. Но си повтарях, че ще ми е гадно, а няма да ми стане по-леко.  И така... исках да споделя с някой 😊, който ще ме разбере.

Иначе не пуша от 7.02 - месец и половина вече. Дълги години пуших, спрях ги през 2019 за няколко месеца, после пак почнах да припалвам, и така.... но ми пречат и са гадни. И засега успявам да удържа. Борбата ще е доживот.

Гордея се от себе си 😊

Разбирам те напълно.
Браво на теб.
И ако мислиш за цигари, измести фокуса. Няколко пъти си казваш "аз съм свободна от никотин"
Невероятно действа.

Всеки ден ми се припушва. А минаха над три месеца.
Но си повтарям мантрата + си викам какво като запаля една. Ще е гадна много. Ще ми се завие свят, какво ще постигна. Нищо.

Здравейте мили хора,

Решила съм да откажа цигарите категорично, защото не става постепенно с намаляте и т.н. Пуша по кутия, кутия и половина на ден средно, доста ще ми е трудно, но няма да се отказвам. Поръчах и книгата от началния пост и ще я прочета, само да пристигне. Съветите в началния пост също са доста мотивиращи. В момента съм в болница, психически не съм особено стабилна все още 😂 няма на бързам от днес, но до една седмица трябва да съм започнала със спирането, поне така си го смятам в главата.


Много мотивиращо действате и благодаря за съветите!

Най - трудният момент е точния момент. Да знаеш!
Действай! Не се отказвай!
Ей, днес бях в едно кафе с една пушачка от компанията... Отрови ме, честно. Голяма краста и л..на са тези гадници. Не си го причинявайте повече, а живейте без страх и без тях.

Браво. Успех.
За намалянето знам, всички новаци се мъчат - аз само ще ги намаля.
Но става при повечето - всяко чудо за три дни.
Препоръчвам новата книга на Алън Кар.
Още по-добра е.
Важното е да искаш да ги спреш. Другото се преодолява. Говоря за наркоманията и навика.
Защото ако си на ниво трябва, а не искам, ще има провал след провал.

Да се отчета. Имах след септември пет глупави опита за спиране, всеки от който траеше 10 дни и пропушвах на някакви неща, които си пушех. Примерно съм се ядосала.
От 14 декември не пуша вече наистина. Отработих глупостта с ядосването.
Имах дъждовна седмица и нещо на електронни февруари началото.
После и това приключи. То и ми прокървиха венците.
Но се случи на 14 февруари да почине внезапно мой близък. Който си беше пушач. Водеше нездравословен начин на живот. Цял ден много кафета, малко вода и цигари. Ядеше само вечерта.
Инфаркт.
И след като почина как нямах желание за цигара се появи. Мъчи ме месец. Имах чувството, че сякаш може би неговия дух ли ме караше, не знам.
Първия ден след като почина си викам добре че ги спрях, не че има гаранция. На третия ден се появи зверското желание да запаля. Едно такова нелогично желание.
И два месеца издържах и после просто на едно ядосване изпросих и запалих една да ми олекне, щото не може да са ми в главата цигарите, а аз да съм уж непушач.
Олекна ми някак си. Логично не съм си купила цигара.
После за 2 месеца още 2 изпуших.
Последната дори нямах нужда. Просто исках да ми стане гадно.
Защото повярвайте, всички тези цигари бяха гадни.
Самата мисъл, че аз съм непушач и никога няма да пуша малко ме побъркваше. Не обичам забраните и ограниченията.
Затова съм си разрешила ако някой ден имам нужда, наистина силна, просто ще взема от някой, но кутия няма да купя.
Мислех си, че запаля ли една, ще пропуша, но не е така.
И трябва да кажа, че когато пушех тези цигари беше нещо като медитация. Осъзнавах процеса, правех го бавно.
Осъзнавах колко са гадни, чувствах се глупаво.
От последната цигара дръпнах 3 пъти само. "Пушех" я 10 минути. Просто седях на пейката. Изгоря почти напълно и я загасих.

За да ви стимулирам, да се отчета: не пуша от 31.01.23г. Пушех по една кутия айкос на ден. Не мислех, че ще оживея без сутрешното кафе с цигара. Но ето, че успях. Вярвайте в себе си!

Ох това психиката е много досадно нещо. Над 6 месеца минаха.
Че съм посвикнала без цигари е така.
На моменти се сещам.
И все още на моменти ми се пуши.
Често след ядене не ми прави впечатление.
Но понякога, почти всеки ден за няколко секунди ме пронизва желанието. И е странно.
Аз знам, че ако запаля, ще ми е гадна на вкус, ще ми се догади, ще ми се вие свят и ще кашлям.
И все пак, нещо иска. Демона е още жив. Нищо, ще умре рано или късно говедото.

SunshineMy, ти чувстваш ли се вече наистина непушач?
Аз си мисля,че и отказали цигарите винаги май ще се появява някакво желание, спомен, копнеж.
Ще видим след година как ще е. На 14 декември ще правя година.

Изненадващо за мен, не изпитвам никакво желание за пушене. Дори ми е неприятна миризмата на цигара. Но съм сигурна, че ако запаля една цигара и всичко ще отиде по дяволите. Аз не мога с една, мога с една кутия.

Аз съм обратното.
Имам леко желание и миризмата им често ми е приятна, но понякога неприятна.
И тъй като палвах няколко пъти знам,че ще дръпна и ще я метна.