За какво съжалявате?

  • 20 217
  • 182
# 165
Съжалявам, че сбърках силно в преценката си и избрах за баща на детето си един силно егоистичен, нарцистичен, лицемерен и стиснат човек. А мислих, че ще е друго, наистина... и въпреки че детето е направено с любов, обожавам го и е всичко за мен, съжалявам, че съм принудена да се съобразявам и търпя този човек, който не заслужава да се нарече баща на това прекрасно дете...

Съжалявам, че по рано не си отворих очите и търпях 2 години кофти отношение, обиди, заплахи, психически тормоз и исках да сме заедно, за да има детето ми цяло семейство, но просто когато не става, не става...

Съжалявам и него, защото се е оплел в собствените си лъжи и живее в свой собствен свят, където той е прав и е най- великият, а аз съм лошата... И че един път в живота си, не е признал, че е виновен или, че греши... Шанс
Виж целия пост
# 166
Имала съм много трудности в живота ми, но съм такъв тип, че не дълбая, не мразя, не се ядосвам за грешките ми, които са много, винаги гледам оптимистично. Ако не е така трудно се оцелява.
Виж целия пост
# 167
Така е, трябва човек да гледа и да "бута" натам, накъдето върви. Където не върви, не било писано и това е. Да ценим, каквото имаме и да му се радваме.
Виж целия пост
# 168
съжалявам само за пропуснати моменти, срещи, случки...пропуснати,защото е трябвало да работя,или съм си мислела,че е трябвало
сега вече занм кои сами приоритетите
съвсем мъничко съжалявам,че имам само 2 деца, но ...не съм сигурна дали бих имала търпението...
Виж целия пост
# 169
Каквото е трябвало да стане, е станало.
Каквото не - взимам си поука за следващия живот. Satisfied
Ако не бях направила някои неща, щях винаги да съжалявам. А така - опитала съм, видяла съм как е - другият живот ще го карам по-умерено... Wink
Виж целия пост
# 170
съжалявам че отворих раздел семейни отношения и се зачетох в хора тип 'изгубени каузи'
Виж целия пост
# 171
съжалявам че отворих раздел семейни отношения и се зачетох в хора тип 'изгубени каузи'

Ох, това също го разбирам Simple Smile
Виж целия пост
# 172
По повод по- предните изказвания за депресията искам само да вметна, че това е заболяване и се лекува от лекар. Хубаво е да се включи и психолог по възможност. Приказки от рода на "стегни се", "имаш деца, за които да се грижиш" и т.н. водят само до още по- силно чувство на вина, което допълнително задълбочава депресията. Освен това тази диагноза се поставя отново от лекар. Възможно е различни дефицити или заболявания да имитират подобно състояние, затова винаги се обръщайте към медицинско лице.
Аз самата знам какво е клинична депресия. На най- големия си враг не го пожелавам.
Виж целия пост
# 173
Аз не мисля, че Цветето е в депресия. Изглежда като търсещ човек, който разширява кръгозора си и е в онази отчайваща фаза, когато новите знания и усещания още не са осмислени и изглеждат като пълна бизсмислена каша. И това ще мине.
Виж целия пост
# 174
1. Съжалявам, че 10 г. работих много тежка работа, която ме изцеди и доведе до бърнаут. Животът ми бе само работа, денонощно. Вследствие на стреса отключих здравословни проблеми. Нямах личен живот в най-хубавите ми години, след завършване на следването. След това разбрах, че заплатата не е най-важна и минах на по-нископлатена работа за известно време. Това бе най-доброто ми решение;
2. Съжалявам за избора си на съпруг, много грешен избор, от който страда сега детето ми. Имало е много червени лампички, които пропуснах. Имах серия несполучливи връзки и срещи преди него, а и вече бях на 33 г. и времето ме притискаше за семейство и деца и това наклони везните за брак. Но не прецених добре човека. След 10-тина години заедно всъщност разбрах, че за да ми се хареса, той е казвал, че харесва същото като мен, а всъщност не е така. Като гаджета идваше на море с мен, а впоследствие ми заяви, че мрази морето и трябва да почиваме само на планина. Казваше ми, че харесва рок и метъл музика, а след това разбрах, че всъщност слуша всякаква музика, даже по-скоро-джаз. Беше премълчал за сенна хрема и алергии, които са в семейството му по наследство и се предаде на детето ни и много други такива дребни лъжи или премълчаваници. Най-сериозно е разминаването в ценностните ни системи. Освен това се оказа глупав и мързелив, нямащ нищо против жена му да го издържа. Разводът в случая бе единственото приемливо решение.
Виж целия пост
# 175
На теория е лесно човек да чуе , че в живота не бива да съжаляваме за нищо, на практика обаче не е толкова лесно.
Съжалявам, че загубих години от живота си  работейки работа която не предразполага никакво израстване, можех да оползотворя времето си по-по-градивен начин вместо да тъпча на едно место.
Съжалявам, че не отидох на бригада в Америка.
Съжалявам , че не обръщах повече внимание на майка си докато я имах, че не и показах , че има подкрепа в мое лице, мислех, че го знае но не и го казах,че не я изслушвах. Все бързах за някъде с приятели, не предполагах, че времето с нея е кът.
Съжалявам, че отдавах емоциите си на неподходящи партньори които не заслужават и дори съм страдала за тях.
Съжалявам, че на моменти съм рязка с близките си,но поне се старая да не съм.
Та така, човек все ще намери за нещо да съжалява, важното е да гледаме повече напред и по-малко назад .
Na Cveteto- Желая ти  щастие, хармония със себе си,нищо не продължава вечно, един ден ще се събудиш и ще дишаш по-леко. Казвам го от опит но в друга ситуация. ❤
Виж целия пост
# 176
1. Съжалявам, че записах да следвам счетоводство въпреки омразата ми към числата. Но тогава на 18г бях прекалено неориентирана и наивна. Силата ми бяха литература и история и съответно ме влече психологията, но е твърде късно.
2. Съжалявам, че заради страховете си съм изпуснала много неща.
3. Съжалявам, че не родих по рано децата особено второто - на 40г. Просто не ми беше узряла главата за деца, но пък така е трябвало да стане.
4. Съжалявам, че като се преместихме в чужбина се отдадох на носталгията и така минаха години в тъга по нещо или по скоро България и спомени които идеализирах и това попречи да си изживея миговете пълноценно .
Вероятно има и други неща, но това е на първо четене и най важното. Иначе изобщо не съжалявам за хора и случки които са ми се случили. Яд ме е само за загубените моменти в следствие на мои несъществуващи бариери които съм си поставяла. Но пък това ми помогна да променя живота и мисленето си.
Виж целия пост
# 177
Съжалявам, че изхабих години с даване на шансове на хора, които не го заслужаваха вместо да си дам свободата да открия себе си по-рано, но не съжалявам, че това ме направи човека, който съм в момента и ме доведе точно където трябва да бъда. Heart
Виж целия пост
# 178
И аз съжалявам за избора на баща на децата ми. Мислех го за стабилен човек, а той всъщност винаги е бил супер нестабилен и е чакал на мен да го крепя психически. Може би именно заради това, той не беше баща. Голямата дъщеря буквално я пропусна от командировки, малкия, дето уж много го обича, 3 години не живя с него, а беше само "летен татко".
Виж целия пост
# 179
Съжалявам, че младините си прекарах в дълги връзки. Обичам партньора си, но сме заедно от 13 години. Преди него имах още 2 годишна връзка - та от 17 годишна аз съм в дълги връзки и изобщо не можах да си поживея, да ходя по срещи, да изпитам емоции. Сега съм на 33 и съжалявам. Време ми е за деца, и по докторски причини трябва да забременявам супер скоро, а вътрешно желая да се влюбя отново, да се забавлявам, да излизам по срещи и да изпитам емоция, да направя нещо импулсивно, липсва ми топлина, нежност, споделеност, тръпка. Имах такава възможност, но не мога да предавам мъжа си и да правя нищо зад гърба му. Обаче душата ми стене и потискам емцоиите си. Имам много приятелки с любовници, но не мога да го направя, защото после ще се пръсна от вина. Живея в денонощна битка между разума и сърцето. Не знам какво да направя от тук нататък.
Съветът ми към по-младите момичета е, изживейте младостта си, не се впускайте твърде млади в сериозни връзки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия