Разбрах, че майка ми е изоставила дете

  • 8 877
  • 181
Здравейте,

Някак си преди няколко седмици се добрах до информация, която не е на 100% сигурна от моя страна, но всички "улики" водят до това, че  майка ми когато е била много малка е изоставила дете, което дете в момента я търси.

1во моята майка отрече, отговорът и беше много странен, реакцията и супер нетипична за нея, отрече и отсече

2ро дори и да е станало нещо, ще знае само тя и може би някоя нейна приятелка, аз няма как да разбера тъй като всички са починали от страна на майка ми

3то дори и да е така, незнам дали баща ми знае, представете си че на дърти години докарам някой инфаркт на някой от семейството, няма да си го простя

4то незнам дали да "дълбая" в случая, незнам дали имам право изобщо да се меся, все пак това е бил нейн избор, и със сигурност е имало причина

5то  все едно съм стъписана, не мога да взема страна, бих разбрала и я разбирам майка ми, но представете си тази вече жена, т.е. нейното дете я търси. Може би и двете цял живот тая някакви чувства в тях самите и това ме ужасява.


Вие на какво мнение сте?
Благодаря ви
Виж целия пост
# 1
Значи, има някой дето познава това уж захърлено дете, познава и майка ти, връзката е направена, но на теб са ти казали само че имаш такава роднина, но не ти казват кое точно е лицето, и на детето не казват коя е майка му, въобще някакъв много потаен човек само ви дразни и трите като подхвърля намеци? И какво ще дълбаеш като явно се знае кой е този многознайко потайников, просто трябва да идеш и да го питаш очи в очи. Аз съм да ходиш и да питаш, че стана интересно.
Виж целия пост
# 2
Цитат
5то  все едно съм стъписана, не мога да взема страна, бих разбрала и я разбирам майка ми, но представете си тази вече жена, т.е. нейното дете я търси. Може би и двете цял живот тая някакви чувства в тях самите и това ме ужасява.
Нещо подобно се случи на наша позната. Майка и беше издирена от дете, което е родила и дала за осиновяване, когато е била на 17.
Срещнаха се след повече от 40 години.
Виж целия пост
# 3
Цитат
5то  все едно съм стъписана, не мога да взема страна, бих разбрала и я разбирам майка ми, но представете си тази вече жена, т.е. нейното дете я търси. Може би и двете цял живот тая някакви чувства в тях самите и това ме ужасява.
Нещо подобно се случи на наша позната. Майка и беше издирена от дете, което е родила и дала за осиновяване, когато е била на 17.
Срещнаха се след повече от 40 години.


Да, нещо такова се получава,  но аз незнам как да реагирам. Тъкмо на езика ми е "милата ми майка, какво е преживяла, какво ли е било през тези години", после някакви съвсем други мисли в главата ми.  Иска ми се да съм една идея по-подготвена, че психиката ми е слаба на мен, имам чувство на тревожност
Виж целия пост
# 4
Такааа, дори и да е вярно (щото не е сигурно казваш) вече си видяла реакцията на майка си. Отрицание. Хайде да речем, че се срещнат - ако майка ти не се пречупи да лее сълзи от съжаление и разкаже трогателна история, нейното новооткрито "дете" как ще се почувства?  Отново отхвърлено, може би? За майка ти не мога да гадая как пък ще приеме твоята намеса.
Признавам, не знам какъв е правилният ход, знам само какво стана при мои познати - голямо нищо. Нито станаха родител/дете, нито с брат/сестра се почувстваха свързани. Като  познати са. На мнение са, че са можели да си го спестят като преживяване (може би не всички, аз с едната страна бях  в контакт)
Виж целия пост
# 5
Сигурна ли си в източника, представи си съвпадение на имена ,разстройване на хора, твоето място в това.
 Бих разбрала , ако са ти възложили да си връзката ,да подготвиш почва на вече готово свързване поне от едната страна , да са поискали резултат дали майка ти ще приеме, да опитваш. Но по съмнение - не бих.  Свържи се ти като искаш, срещни се ,бъди сигурна, имай  отношения.
Виж целия пост
# 6
Възможно е да не си наясно със ситуацията и да не са така нещата. Но и да си права - не се бъркай, не е твоя работа.
Виж целия пост
# 7
щом майка ти не иска да сподели, не се меси.
Не е твоя работа
А и това с децата , търсещи майка си… неслучайно не се дава информация за осиновени деца, поне доколкото знам от филмите.

Като си оставил дете, може би не искаш то да те намира.
Не знам аз как бих била в ситуацията на майка ти, но сигурно е била много млада и не е искала на момента дете.
Виж целия пост
# 8

А и това с децата , търсещи майка си… неслучайно не се дава информация за осиновени деца, поне доколкото знам от филмите.
Вече работят по закон да се дава информация, рано или късно ще стане и това. Със сигурност трябва да има правила и условия как да стане, но бе споменато в предложения в НС.
Виж целия пост
# 9
Ако тва не е някаква пързалка .. Ако бях на твое място щях да искам да науча . Да може би това е било преди много години , но ти си и дъщеря и си длъжна да знаеш . Все пак ти е сестра. Аз нямаше да спя спокойно след такава новина . Може би тя отрича защото я е страх .
Виж целия пост
# 10
Възможно е дете да търси биологични родители по здравословни причини и от тази гледна точка не трябва някой да създава пречки родителят да бъде намерен. Но ако родител търси изоставеното си дете заради свои лични здравословни проблеми не би трябвало да му се позволи да го намери. Хем е изоставил детето, хем да го търси да му спасява живота е повече от отвратително.
Затова ако авторката е наясно, че детето търси майка й по здравословни причини няма да е лошо да съдейства с каквото може. Например да каже на майка си какво знае. А ако майката знае за какво я търси детето и не иска да помогне защото се притеснява от реакцията на авторката тя може да помогне на майка си да не се срамува от случилото се в миналото и да изрази разбиране ако майката иска да помогне на това дете. А и ако авторката иска и може да помогне да се спаси нечий живот също е добра причина да падне такава тайна и биологични роднини да се срещнат и опознаят. Затова
авторката трябва да си изясни за себе си това друго дете - брат или сестра с каква цел търси майка й и чисто човешки да прецени тази причина основателна ли е и ако да, отново да говори с майка си като изложи своите мисли и чувства по въпроса и готовност да приеме решението на майка си както и да изрази самата тя готова ли е при нужда и възможност да помогне на това дете и неговите потомци поради биологичната си връзка с тях.
Виж целия пост
# 11
щом майка ти не иска да сподели, не се меси.
Не е твоя работа
А и това с децата , търсещи майка си… неслучайно не се дава информация за осиновени деца, поне доколкото знам от филмите.

Като си оставил дете, може би не искаш то да те намира.
Не знам аз как бих била в ситуацията на майка ти, но сигурно е била много млада и не е искала на момента дете.
Точно същото мисля и аз.
Авторке, гледай си в твоята паничка и не се намесвай в чужди работи.
Виж целия пост
# 12
"НЕ" и "знам" са две отделни думи!

Щом майка ти е отрекла и отсекла, нямаш повече работа в тази история.
Виж целия пост
# 13
Без да коментирам разни здравословни причини , дилемата е голяма, но аз също бих уважила решението на майката - други времена са били, друго мислене и възприятие на живота е имало.
Тя е направила този избор и живее с него десетилетия , а приказката за времето всички я знаем. Не лекува, но свикваш с мисълта.
Авторке искрено се надявам уважението ти да надделее над любопитството.
Виж целия пост
# 14
В Семейния кодекс има разпоредба според която съвсем легално може изоставено дете да намери родител или данни за родител(ако е починал) стига да има основателна причина. Преценява се от съда.
Т. Е. търсрщито дете има някаква възможност за контакт.
За авторката разбирам, че по някакъв начин се чувства въвлечена в историята (реална или не), но вече е получила някакъв отговор и бих я посъветвала да се дистанцира.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия