За какво съжалявате?

  • 20 204
  • 182
# 45
Единственото, за което съжалявам и ще продължа да съжалявам докато не се науча е, че все още не съм се научила да бъда по-дипломатична в отношенията си с хората. Твърде късно ми идват правилните думи - чак когато вече съм казала нещата с неточните думи и всичко е прозвучало с друг смисъл.

Като изключим това, постът, който цитирам в скрития текст по-долу изразява изцяло собствените ми размисли по темата.

Скрит текст:
Има много неща, за които мога да съжалявам и съм съжалявала. Постъпвала съм глупаво, наивно, егоистично, понякога дори жестоко, необмислено, в същото време не винаги съм имала смелост да действам, или да се отстоя, или да бъда себе си. Това неизбежно е довело до негативни емоции, неподходящи връзки, пропуснати шансове, развалени отношения. Но всяко ме е научило на толкова много и ми е помогнало  да открия други неща, които ме правят щастлива, както и да си открия шансове, които иначе не бих имала, да поправя неща, които иначе бих отчела. Повечето от тези грешки, в перспектива, са били за добро. От тази гледна точка, не съжалявам. Сигурна съм, че и в бъдеще ще правя нови грешки, но се надявам те отново да са просто крачка към ново израстване. Човек съжалява за пътя, по-който е поел, но не знае дали другият щеше да е по-добър или по-правилен, и щеше да доведе до по-добра дестинация.
Виж целия пост
# 46
За нищо не съжалявам, най-вече защото не мога да върна времето назад и не знам какво би станало, ако бях действала по друг начин.

Чувствам се добре с това, което съм и което имам, от живота, който живея. Бих искала да спра малко времето, защото минава прекалено бързо, но няма как да стане.
Виж целия пост
# 47
Съжалявам, че не си тръгнах по-рано, както и че късно се научих да не премълчавам и преглъщам всичко.
Виж целия пост
# 48
Съжалявам, че позволих на други хора да ме отдалечат от баща ми и сега, когато имам нужда от него (дори само за да си поговорим като възрастни), нямам тази възможност, защото той почина преди да навърша 18. А колко много неща вярвам, че щях да науча за себе си от него.
Виж целия пост
# 49
За много неща съжалявам, но от сегашната си позиция и разбирания. Ако можех да се върна назад, но с този си акъл....Ехееее Smile
Тежи ми, че съм се държала грубо с хората, които най- много обичам и са ми най- важни.
Тежи ми, че не съм показвала колко много, много, много обичам хора, които вече не са на този свят
Виж целия пост
# 50
Като се замисля за какво съжалявам и какво бих променила, си давам сметка, че при същите обстоятелства бих действала по същия начин. Добре е, че не се връща миналото. Караш нататък, няма полза да се обръщаш. Времето и без това е малко.
Виж целия пост
# 51
За нищо не съжалявам. За всяко решение си има причина. Имало е грешки, но пък от дистанцията на времето ги оценявам като правилно взето решение. Също така неща, които към дадения момент не са станали по желания от мен начин, по--късно се е оказало, че е било за добро.
Виж целия пост
# 52
За нищо, съжалението ме кара да се чувствам нещастна, затова гледам напред.
Виж целия пост
# 53
Разсъждавам по същия начин.

Като се замисля за какво съжалявам и какво бих променила, си давам сметка, че при същите обстоятелства бих действала по същия начин. Добре е, че не се връща миналото. Караш нататък, няма полза да се обръщаш. Времето и без това е малко.
Виж целия пост
# 54
Преди над 20 години, в ученическа възраст. Имах едно съседче - момиче, може би 2-3 години по-малко от мен, което учеше в моето училище на другия край на града. Не се познавахме лично, никога не се запознахме. Познавахме се само по физиономия. Много по-късно научих, че всъщност е била много срамежлива. Аз пък по това време имах достатъчно много "големи" проблеми на главата, гарнирани със самочувствието на отличничка в добро училище и накратко: не забелязвах неща, които не ме засягат пряко. И така, сутрин и вечер се засичахме по спирките и пътувахме заедно, но така и не се запознахме. Един ден това момиче просто изчезна. По-късно разбрах, че е починала, а по нищо не личеше да е боледувала. Баща и се стопи за седмица. Инцидентно няколко пъти ме е спирал на улицата и ми е разказвал, че тя му е говорила за мен... Това е нещото, което не мога да си простя - че в някакъв момент от живота си не съм виждала по-далеч от носа си и съм неглижирала човек. Не съм си го позволявала повече. Полагам съзнателни усилия да обърна внимание и да създам отношения с всеки, който подаде ръка или който видя, че се страхува да го направи пръв. Вирнатият нос не носи нищо добро.
Виж целия пост
# 55
Съжалявам за изречени думи и жестоко отношение към близка приятелка, за което си имаше причина, но не и оправдание. Съжалявам, че я нараних много. Сега се чудя как съм могла да се отнеса така изобщо и бих реагирала по коренно различен начин. Извън това нямам угризения за нищо. Каквото съм разбирала и можела в по-ранни години, с каквито ресурси съм разполагала, така съм и действала, според това, което съм мислела за правилно за себе си и за другите. Каквито и грешки да съм допуснала, избягвам да съм прекалено критична за тях и да гледам в миналото. А и не са били нещо фатално.
Виж целия пост
# 56
Съжалявам, че не прекарвах повече време с баща ми. А вече няма как да го върна.
Виж целия пост
# 57
Съжалявам ,че сама си усложнявам живота ...
Ако имах вълшебна пръчица щях да променя много и да подредя живота си по коренно различен начин
Виж целия пост
# 58
Съжалявам, че допуснах да ме приемат за даденост. Свободолюбива съм, но съм способна от любов да изневеря на себе си. Когато обичам, се раздавам изцяло, а това не е добре. Стигнах до там, че си дадох сметка, че все едно не живея собствения си живот. Не се научих да обичам първо себе си. Възпитана съм, че това е крайна степен на егоизъм. Поне мога да разчитам на свободолюбието ми да ми помогне да се справя с кризите. Станах безкомпромисна за важните за мен неща. Празнувам всеки успех.

В това настроение съм и гледам да го запазя.
https://www.youtube.com/watch?v=I5-spSmS81w&list=RDMM&index=7
Виж целия пост
# 59
Съжалявам, че допуснах да ме приемат за даденост. Свободолюбива съм, но съм способна от любов да изневеря на себе си. Когато обичам, се раздавам изцяло, а това не е добре. Стигнах до там, че си дадох сметка, че все едно не живея собствения си живот. Не се научих да обичам първо себе си. Възпитана съм, че това е крайна степен на егоизъм. Поне мога да разчитам на свободолюбието ми да ми помогне да се справя с кризите. Станах безкомпромисна за важните за мен неща. Празнувам всеки успех.

В това настроение съм и гледам да го запазя.
https://www.youtube.com/watch?v=I5-spSmS81w&list=RDMM&index=7

+1000
И аз се опитвам това да науча Simple Smile Песничката ще си я пускам да ми напомня това:heart_exl:
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия