За какво съжалявате?

  • 20 212
  • 182
# 15
Съжалявам за дадената важност на някои хора в живота и затова, че дори и не опитах да дам на тези, които може би заслужаваха.

Съжалявам затова, че точно близките ми ме връщат в реалния свят най-болезнено.
Виж целия пост
# 16
Че не записах да уча медицина или предучилищна педагогика (едното защото се страхувах от кръв,игли и починали хора,а другото ми изглеждаше буквално тъпо,когато бях на 18).
Че не родих голямото дете със секцио -по всяка вероятност нямаше да има тежката асфикция и последиците след нея.
Че през 2016-та когато бях бременна с тризнаци отказах хоспитализация,а това можеше да спаси поне 2 от бебетата(но пък Росенче нямаше да го има).
Виж целия пост
# 17
За много неща съжалявам. Клише е за мен, че всяко нещо е опит. Можеше да мина без много горчив опит в такъв случай. За горчилката съжалявам, че съм си я причинила. Понякога нещата наистина не зависят от нас, но и тогава можем да направим всичко по силите си пораженията да са по- малки. Съжалявам, че не винаги съм го правила, явно.
Виж целия пост
# 18
Съжалявам само, че не мога да се върна отначало, знаейки какво предстои. Имам разкошни идеи как да си прецакам живота по друг начин 😁
Виж целия пост
# 19
.
Виж целия пост
# 20
Само за едно нещо съжалявам.
Че не отидох да уча международни отношения, а записах френска филология.
Виж целия пост
# 21
Само за едно нещо съжалявам.
Че не отидох да уча международни отношения, а записах френска филология.

Не е късно. Можеш да запишеш магистратура по международни отношения и задочно. Има курсове изцяло по интернет, но май са само на английски език.
Виж целия пост
# 22
Че дадох 9 шанс последните месеци. А пак всичко се повтори.
И въобще за всички шансове на този човек.
Иначе за нищо друго. Нищо.
Абсолютно същото.
Още давам шанс с надеждата, че нещо ще се промени.
Знам идеално, че се самозалъгвам.
Виж целия пост
# 23
Съжалявам, че не показвам достатъчно на близките си колко ги обичам .
Съжалявам, че съм наранила близък човек с постъпката си.
Съжалявам, че отказах на баща си нещо, което беше важно за него. Него вече го няма, а аз нямам възможност да се аргументирам. Бях много малка и не съм сигурна, че с обяснението ми по детски, ме е разбрал и съм го обидила.
Съжалявам и че не можа да остане по-дълго в живота ми, понеже имах страшна нужда от него.
Виж целия пост
# 24
И аз като Невена съжалявам, че не си изживях онази моя неизживяна любов, но пък от друга страна този факт ме направи това което съм днес, така че не знам кое щеше да е по-добре.
Съжалявам донякъде и за професионалната си реализация, за това че не служих в армията като десантчик, което ми беше желанието. Знам, че живота ми щеше да е съвсем друг, че нямаше да постигна това, което имам днес, но пък нереализираната детска мечта си е кофти тръпка. Особено към сегашния момент.
Виж целия пост
# 25
  Не, че чак съжалявам, но е трябвало да слагам повече точки, отколкото запетайки в тоя живот, а и да не ги преживявам толкова нещата.
Присъединявам се към това мнение, макар и в някои други да се припознах от части.
Виж целия пост
# 26
Не съжалявам за нищо. В дадения момент, с опита и познанията, които съм имала и със съответното ниво на емоционална зрялост, съм правила това, което съм вярвала, че трябва да направя. След време, като се променят много неща, добиеш опит и зрялост, е много лесно да се обърнеш назад и да си кажеш - трябваше да постъпя другояче.
Много трудности съм могла да си спестя, много болка да не преживея, но е нямало как да знамз че определени мои действия ще доведат до това. Така че съм си простила и съм в мир със себе си.
Виж целия пост
# 27
Съжалявам, че съм била прекалено доверчива, наивна. Съжалявам, че с думи и действия съм ранявала други хора.
Съжалявам, че не съм успяла да науча някои уроци навреме.
Но това е живота, връщаме няма.
Децата си уча на уважение и достойнство, на предпазливост с лични примери и много, много говорене. Надявам се да е правилният път.
Виж целия пост
# 28
Съжалявам за това, че от страх да не остана сама съм търпяла и в момента търпя мъж в живота си,  които не заслужават.
Съжалявам за това, че заради всичко, което съм допуснала малко или много е страдала дъщеря ми. Но съм щастлива, че стана човек от нея и искрено се надявам да не повтаря моите глупости и грешки.
Виж целия пост
# 29
Има много неща, за които мога да съжалявам и съм съжалявала. Постъпвала съм глупаво, наивно, егоистично, понякога дори жестоко, необмислено, в същото време не винаги съм имала смелост да действам, или да се отстоя, или да бъда себе си. Това неизбежно е довело до негативни емоции, неподходящи връзки, пропуснати шансове, развалени отношения. Но всяко ме е научило на толкова много и ми е помогнало  да открия други неща, които ме правят щастлива, както и да си открия шансове, които иначе не бих имала, да поправя неща, които иначе бих отчела. Повечето от тези грешки, в перспектива, са били за добро. От тази гледна точка, не съжалявам. Сигурна съм, че и в бъдеще ще правя нови грешки, но се надявам те отново да са просто крачка към ново израстване. Човек съжалява за пътя, по-който е поел, но не знае дали другият щеше да е по-добър или по-правилен, и щеше да доведе до по-добра дестинация.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия