Фентъзи и фантастика - 24

-Господарке Косара съветник Онегавон  дойде  - Алма бе самото изящество. Човек трудно би разбрал, че е нервна.
-Добре Алма – въведи го
Нейната довереница изчезна и след малко Онегавон се появи. Беше се преоблякъл и бе заменил помпозните си одежди с по-скромни, но от него се излъчваше надменност.
Косара изчака няколко мига преди да каже
-Моля съветник – седнете. – щом щяха тъй и тъй да се конфротират, нищо не пречеше да упражни своята власт от самото начало. Бих искала да го виждам постоянно прав пред мене – помисли отмъстително тя.
-Бих искал да знам за какво сте ме извикали, господарке Косара?
-Извиках те да ти съобщя,  че не мога да търпя повече сушата.. Длъжна съм да взема мерки.
-Мисля че вече ви обясних господарке – магията струва много пари и време - сви рамене той -  Разбира аз бих могъл…
-Вече намерих решение, съветник – прекъсна го тя – след две седмици майстор Елезар ще премахне сушата
-Господарката се шегува – втренчи се той невярващо – ще дадете възможност на един еретик да трови умовете на хората?
-както сам каза – това вече го обсъдихме. След като Вие не можете да предложите разумно решение съм принудена да сграбча бика за рогата
- А преброихте ли му рогата? Така вие се поставяте извън закона?
-Аз съм законът, съветник. Поне тук в Даромир
-А в Престолния град? -не отстъпваше той
-Сигурно съм, че кан Баян ще бъде предоволен когато получи пълни данъци. Много повече отколкото ако трябва да слуша оправданията ми за тежката суша. Вярвам, че той също като мен ще счете, че религиозните проблеми могат да отстъпят на заден план пред данъчните и търговските – със задоволство Косара видя как лицето на мага се опъна.
-Дано да сте права, господарке. Предчувствам, че се задава буря за управлението ви. – той се изправи
-Заплашвате ли ме съветник? -   тона ѝ се вледени.
- О, не как бих могъл. само казвам, че хората са свикнали да разчитат на заклинателите, а не на еретиците. Правите нещо доста неразумно, което ще има последствия за управлението ви – очите му хвърляха мълнии. Наглед говореше едно, но погледа му казваше съвсем друго. „Ще ти покажа кой е сайбията тук, момиченце“
-Хората са свикнали да разчитат на вас – сам го казахте. Става дума за навик. Но навиците се променят. Ако няма какво друго да добавите – каня Ви след тринадесет дни на хълмовете ппри Крушево. Да присъствате на събитието.
-О, ще бъда там…господарке. Непременно трябва да видим този спектакъл – просъска той – ще доведа и разни приятели. А сега с ваше разрешение се оттеглям.

 Онегавон бе бесен. Не това бе слаба дума. Той бе разярен. Поне в това настроение го завариха другите когато пристигнаха. От пръв поглед Чакарар, Токту и Паган разбраха, че се е случило нещо. Върховният съветник бе видимо превъзбуден, цялото му лице бе зачервено, а очите му…бе старшно да се гледа в тях. Израза „хвърлят мълнии“ бе твърде слаб.
-Тази малка никаквица. Тази нищожна твар. Какво си позволява? – той започна монолога си още преди да са седнали около широката маса. С яд ритна единия от столовете
-Какво точно се случва? За какво си ни извикал ?– опита да се осведоми Чакарар. В много отношения той бе най-главен след Онегавон
- Говоря за решението на господарката Косара да се обърне към онзи еретик Елезар – за да премахне сушата.
Другите се спогледаха изненадани.
Най-накрая се обади Токту  - това всъщност не е толкова лошо – търговията наполедък позамря. Ако той може да премахне сушата...
-Чавка ли ти е изпила ума? – нахвърли се върху него Онегавон – ако той успее това е нашият край. Селяните и сега ни отбягват, но господарите и кана веднага ще поискат да ни заменят със стихийните магове, които взимат много по-евтино.
-Събитието официално ли е? не може ли да се отмени? – попита Паган
-Не се сетих да питам, но след като бяхме „поканени“ на спектакъла на този фалшив пророк след тринадесет дни – да, официално е.
-А, не може ли ние да променим климата? – заинтересува се Чакарар
-Как? Нали ако премахнем сушата това ще се пише като червена точка за еретика? – беснееше Онегавон
-Не, имам предвид друго – не може ли да му попречим да спре сушата. Това би показало, че неговите възможности са много по-малки отколкото декларира – Чакарар мислеше бързо
-Да, но за това ще са нужни много хора и пари…
-Мисля – каза Чакарар – че поне веднъж може да не се интересуваме от парите. Не и ако залога е нашето оцеляване. А за другото …след като на събитието са поканени толкова хора, кой би имал нещо против да доведем и още заклинатели. Един вид – като гости.  Например от Зелена Морава. А също и от Стражица. Така бихме имали по-голяма обединена сила срещу Елезар
-А ако Елезар също си доведе приятели? – каза Паган – може да стане магически дуел
-Моля те. Той не е местен. Хората го търпят, но му нямат доверие. Едва ли местните стихийни магове ще тръгнат след него.
-Елезар има някаква помощничка – сети се Токту – някаква чирачка. Може да я е пратил да потърси помощ от местните
- Самата мисъл за това е абсурдна – жена магьосник  - изръмжа Онегавон.  – та това е дървено желязо
Чакарар хвърли бърз поглед към него. Напоследък Онегавон се превръщаше в тежест. Беше ги водил дълго време, но  с годините бе станал назадничав. Не виждаше ясно бъдещето. Може би бе време за смяна на водача. Но сега имаха по-неотложни проблеми
-Дъбравите са опасно място за една млада девойка - каза някак неопределено Чакарар - а кой би могъл да бъде виновен, ако след като се забъркала с опасен еретик не си прецени силите с магията. Ние разбира се ще покажем щедрост към евентуално осиротелите братя и сестри….

Косара за сетен   път проклинаше трудната си задача. Да, добре разбираше защо трябва да я извърши и защо на нея се пада задачата. Но не беше длъжна да ѝ харесва нали. Припасите ѝ бързо намалявах, а Карач не спираше да я побърква с наглед безмислени думички. Голяма помощ – няма що.
Местните не ѝ се довериха така както тя би желала. Може би ако бе в Даромир нещата щяха да са  щеше да е други, но сега в Зелена Морава тя не познаваше истински никого.  Повечето жители започваха да я разпитват откъде е, чие дете от кой род. Като научаваха, че  е от Даромир пращата много поздрави. За да не яде хляба на хората даром тя се зае с това, което правеше най-добре – лечението. Ала в последните дни живота ѝ стана невъзможен. Една старица Курта се зае да ѝ виси над главата, да ѝ дава съвети да я изпитва. Досущ същинска свекърва
-Какво даваш за космопас? – разпитваше я старицата.
-Компрес от смрадлика  - добре запалена и сложена върху кожата. Много помага и за 5-6 месеца ще ти  порасне косми
-Хъм, добро е. Ама аз давам смес от меча мас, копито на черна крава и лайно на заек. Действа по-бързо – за два-три дена. Стига да изтърпиш миризмата.  А жълтеницата как лекуваш?
-При жълтеница трябва да се правят натривки -отговаряше Роксана на ръба на търпението си
-Да, и така може..ама по-хубаво е даваш две яйца сутрин и малко бело вино. А свинското месо да отбегваш.
„Тя няма ли най-накрая да ме остави на мира?“ – мислеше си Роксана, когато старата се засмя
-Извини ме девойче, че ти досадих толкова. Стар човек като мен е навикан да поучава другите, а аз цял живот с билки се занимавам
„Тя да не би да ми чете мислите?“
-Не гледай толкова уплашено. Не чета мисли, но с годините се сдобих с опит и станах проницателна. Освен това с годините натрупах възможността да усещам чувствата на хората. Не, не мислите на хората, а само чувствата. Ето на теб сега ти е досадно .наречи го магия ако искаш.
-Вие…познавате ли други магьосници?
-Какви магьосници търсиш? И защо? – попита я строго Курта.
„Няма какво да губя“ – и Роксана ѝ разказа
Стихийни магьосници. Аз с тях си нямам много взимане -даване, но има неколцина в Зелена Морава…Те обаче няма да ти се покажат току -така. С най-голямо влияние сред тях е Безмер. Ако го видя, ке му река някоя дума за теб…но знай, че може и изобщо да не го видиш. Той сам си взима решенията, а те обичат да се крият.
-покорно благодаря – каза тя и пак се зае да помага
*   *  *
И ето я сега, само осем дни преди крайния срок тя обикаляше околноста да търси Безмер. Напусто. Той сякаш се бе изпарил. Роксана подозираше, че той нарочно си крие от нея, но как да го принуди да ѝ се покаже.
В този миг Карач се обади от рамото ѝ (където удобно се бе разположил)
-Магия. Магия.Магия
-Каква магия?  - стресна се внезапно тя
-Магия.Магия. Кр-р-а. Магия
Наистина пръстенът се бе затоплил, но тя го отдаваше на слънцето. Сега обаче се замисли, че имаше нещо неестествено в това място. О, наглед всичко бе наред, камъни, природа, вода…но сякаш цялото място бе спряло. Нямаше животни. Тя се замисли, но не откриваше нищо. Явно бе маскировка.
-но къде да търся – запита се тя на глас?
-Напред. Вода. Напред. Вода . К-ра – осведоми я Карач
Тя се сепна. Това бе доста смислен отговор като за гарван. Тя се вгледа в малкото поточе и…триста демони и един отгоре – водата не се движеше
Тя пристъпи напред …и се озова на съвсем друго място. Може би в друг свят. Голямата поляна бе заменена от непристъпна гора
-Трудно ме намери – каза един глас до нея.
Тя се стресна – до нея бе застана огромен  мъж  обвит с кожи.
-Вие сигурно сте Безмер – предположи тя
-Не са ли ти казвали, че да питаш един магьосник за името му е невъзпитано?  - и когато  тя отвори уста да се оправдае той добави – но да, аз наистина съм Безмер. Казвам ги го за да си спестим формалностите. Други не биха ти се представили. А ти новата тук?
-Казвам се Роксана. Имам …задача тук
-Чух за задачата ти Роксана
-От Курта вероятно?
-От нея и  от много други. Имам си своите осведомители. Достатъчно за да разбера, че една млада жена ме е търсила с определена цел.
-Аз..
-Не съм заинтересован.
-Но вие дори не сте изслушал предложението ми
-Знам много добре какво ще предложиш. Разбирам целите ти – твоите или на учителя ти -  и ги уважавам, но мисля че те ще донесат твърде големи неприятности за такива като мен. Да се влезе в директен сблъсък със заклинателите е рисковано и опасно. Предстоят кръвопролития. Твоят учител не е оттук и винаги може да си тръгне, но местните хора ще пострадаме.
-Не мога ли някак си да променя решението ви.
-Не, не мисля така.
-Тогава защо се съгласихте да говорите с мен?
-От любопитство. И за да видя какво можеш. Но  времето ни заедно отива към своя край – и преди да каже нещо срещу нея духна силен вятър, който я накара да наведе очи. Когато ги вдигна Безмер вече не бе там

Елезар стоеше насред голите чукари и се мръщеше взрян в далечината. Какво виждаше знаеше само той.
-Добре, виж за мен това е важно. Много те моля – ела! Твоята подкрепа ще ми бъде в голяма помощ. Край. – говореше той на невидимия си спътник. Постепенно вятърът остлабна.
Елезар въздъхна. Този метод  - да се предават съобщения чрез вятъра – бе добър, когато трябваше да го използваш на близки разстояния. Той обаче бе несигурен когато другият бе далеч. Съобщението пристигаше с огромно закъснение. Сега той трябваше да чака поне половин сахат*  време преди съобщението му да достигне по получателя и поне още толкова – преди да се върне отговора. Да не говорим, че вятъра имаше лошата склонност да изкривява думите; както и че тоя нямаше никаква сигурност, че ще получи отговор.
Къде по-лесно би било да прати Карач и да очаква връщането му след няколко дни. Гарванът щеше да стигне по-бавно – да речем за няколко дни -  но щеше да предаде повече информация наведнъж. Уви, това бе невъзможно. Бе изпратил Карач с Роксана. Младата му чирачка се справяше добре, но определено имаше нужда от помощ и напътствия.
-----
* eдин сахат - един час. остар. тур.
----
Стана му ядно – какво я ба прихванало Сарасвати, да се забие на изток в Дивото и да постави цял континент разстояние между тях . Това жените са много злопаметни. Може ли да му гони карез за работи случили се преди – колко бяха? – дванадесет или тринадесет години? Млад беше тогава за други неща мислеше – не за любов.
Този път отговора дойде неочаквано бързо. Студен вятър го шибна в лицето. И зафуча яростно.
-Да, добре, разбрах, че си сърдита. И на мен не би мило приятно ако трябваше да пътувам през цял континент чрез портали. Но то моля. Моля те! Колко пъти съм те молил, а? Важно е! За мен, за теб, за всички. Край. – ако някой го гледаше отстрани щеше да го сметне за луд. Да си говори сам с нищото. Не, не с нищото – с вятъра. Но Елезар знаеше как да разчита знаците. Имаше много сложна система. Вятъра предаваше букви, буквите образуваха дума. Опитният стихиен маг можеше да усеща ѝ настроения. Това обаче бе трудна задача. По този начин не можеха да се предават точки, запетаи, паузи …всичко се сливаше в едно дълго изречение. Със Сарасвати отдавна бяха говорили, че трябва да усъвършенстват този метод, но все не оставаше време.
-След дълго чакане отговорът дойде под формата на лек бриз. Вятърът определено бе по-топъл и много по-нежен
-Не може ли да си малко по-сигурна? Виж Разбирам отношението ти. Но пак те моля – ела. Важно е. Край.
След което отиде и започна да закусва. Отговорът щеше да се забави. Лошото бе, че не смееше да запали огън – димът можеше да създаде „расейвания“ и до отнесе съобщението на някъде. Затова предвидидливо си бе взел няколко зелени ябълки. Докато хрупаше петата или може би шестата дойде отговора
-След колко време? След десет дни. Край.
Той въздъхна отговорът щеше да дойде след доста време. Дошъл бе тук по трети петли**, вече наближаваше пладне а той бе разменил със Сарасвати само няколко изречения. Огладняваше, бе уморен, търпението му се изчерпваше. Вероятно и нейното – също.
----
** приблизително към 6 сутринта
---
Отговорът дойде неочаквано бързо под формата на леден вихър, който жестоко го обрули през лицето.
-Да знам че искам много. Знам че не е честно да го искам. Моля те. Ама много те моля.  Трябва ли да ти падна на колене? Добре, падам. Моля те. – ела.  Край.
Най-дразнещото бе, че отговора  се забави страшно дълго време .*** Поне два сахата. Той не знаеше дали въобще ще получи такъв, когато все пак дойде, под формата на лек повей на вятъра. Неопределеност
Той въздъхна
-Добре казах каквото исках да кажа. Прекратявам разговора. Но наистина ще съм ти задължен ако дойдеш. Край.
Той въздъхна. Дано поне Роксана се справяше по-добре от него.
*** за тези които не са наясно - предаването на съобщения чрез вятъра е нещо средно между морзова азбука и командване на марсоход (командите пристигат след 25-30 минути)

Роксана вървеше с умърлушена глава.  Първоначално обявеният срок почти бе изтекъл, а тя се връщаше без помощ. Колко ли щеше да се огорчи Елезар. Той разчиташе на нея. А тя трябваше да го разочарова.
Забила нос в земята, тя щеше да попадне право в капана, ако Карач не я бе предупредил
-Опасност! Опасност! Опасност! Магия! Опасност!
Почти в същия миг пръстена на ръката ѝ пламна по-горещ от нажежено желязо. Тя отскочи тъкмо навреме – върху камъка, на който стоеше се изсипа огън и го разтопи.
Пред нея се появи огнен ифрит в образа но огромен минотавър от пламъци.  Той я нападна отново. Уплашена тя не знаеше какво да предприеме.
В този миг Карач разпери криле, нараства и стана голяма почти колкото нея. Той застана пред нея, за да я защити. Едно огнено кълбо го удари, но веднага изгасна, а той нададе крядък и ифрита потрепери.
Роксана се възползва от този ход на Карач и бързо се огледа наоколо. Наблизо имаше малко поточе – май му викаха Синия Поток. Тя запреде въздух и вода и направи воден щит. После уплътни магията, а накрая започна да замеря ифрита с водни топки. Те обаче не го нараняваха, а по-скоро го дразнеха. С нарастваш ужас тя разбра, че ако не се случи нещо скоро ифрита ще пробие защитата ѝ.
В този миг се надигна голяма вълна и ифрита бе обгърнат от лед. Той нададе вой, вцепени се и …изчезна през един портал.
Тя си пое дъх. Беше жива. Чакай? Кой ѝ помогна? Огледа се и…видя Безмер
-Добре е че имаш дух за помощник – каза той. – учителят ти трябва да е способен маг.
-Аз нямам дух…я чакай малко. Карач? – гарвана бе придобила нормалният си вид и размери и я изгледа е съвсем невинно.
-Мислех че знаеш… твоят гарван е един от Духовете на природата. Не от Духовете на неживата природа. От Духовете на живата природа. Учителят ти не ти ли е обяснил това деление.
-не той само каза, че освен Стихийната магия сред Дивата магия има и други магии, но не е сега времето и мястото за обяснения.
-Ясно. В такъв случай аз ще ти го обясня. Дивата магия може да е природна или на живата природа. От свой ред тази на живата природа се дели на още няколко вида – шаманистична, превъплъщенска и видоменителска. Виждам че товя учител познава и първият вид и ти е намерил един от Духовете за помощник.  Къде каза, че трябва се чакаме? В Крушево ли?
-Значи ще дойдете? Но защо променихте мнението си?
-Защото този ифрит който те нападна не бе естествено създание. То може да се получи само ако бъде направено заклинание – и то такова за което е нужна огромна сила. Това значи, че заклинателите вече са се задействали. Те се опитаха да те убият – не искам да си помислям докъде са готови да стигнат. Значи може би е време да изоставя неутралитета си.
-В такъв случай ще дойдете с мен – той поклати глава – не, уви трябва ми време да се приготвя. А и ще потърся неколцина приятели, които ще се опитам да убедя да ме последват. Времето на застоя свърши – започва Времето на сблъсъка.
-Ще бъда в по-голяма безопасност ако сте с смен – направи последен опит да го приласкае тя.
Но той поклати глава. – по-бързо ще пътуваш сама. Вече се убедих, че можеш да се грижиш за себе си а и твоят дух…Карач, нали? – ще ти помага. Освен това заклинателите не могат толкова скоро да те атакуват с второ заклинание. Те са отделели много енергия за да създадат ифрита и втори път – за да те намерят. В близкия половин ден едва ли ще могат да те атакуват отново. За всеки случай се движи предимно нощем. Не, не ме разубеждавай, по-добре тръгвай. Ще се срещнем след една седмица.
Тя примигна и…  да може нещо да каже, той сякаш се изпари във въздуха. В единия миг бе тук – в другия го нямаше. Роксана въздъхна „тия номера са досадни“ – помисли си тя и пое по пътя си.