Фентъзи и фантастика - 24

Тези заклинатели да не са докарали нарочно суша  (щом като за противодействие на Елезар им беше като идея да приложат такава магия сега) за да държат владетелите на Даромир под някаква форма на контрол, както и да се търсят скъпоплатените им услуги 😉?
На Сцена 3 има лека техническа грешка - в началото пише “Косара” вместо “Роксана”.

Засега няма такива сведения...но не бива да се изключва и такъв вариант. ОСновният момент е, че маговете са като политиците - искат да им излееш маса пари, за да решат проблем, който струва много по-евтино. Господарката Косара не разполага с чак толкова пари, ако обложи селяните с данъците ще предизвика бунтове, а ако вземе тежки заеми ще трябва да ги изплаща. В същото време Елезар предлага евтино и сравнително бързо решение.... "проблема" е, че заклинателите стават излишни. Кой ще е луд да даде 300 лева за операция на ръката, ако селския фелдшер може да му направи шина за 20 лева?

Дали вярно предусещам, че Мая си е поначало драконка? Още съм на 18-та глава, довечера продължавам.

Тедж и Мая на фона на Ранар. Бая изтормозих Уомбото, докато ми даде образите такива, каквито ги виждам в съзнанието си. Иначе града си е моя драсканица /да живее CPE8, че има страхотен набор от четки/. Това е първия вариант за корица на книгата.

Елезар правеше сутрешната си медитация, когато усети присъствие. Някой се приближаваше – и го правеше доста шумно.  Успя да се концентрира и по стъпките разбра, че това е млада жена. Дори и да бе имал съмнения уханието на Роксана и шумът от крилете на Карач му казаха всичко.
-Радвам се, че пристигна Роксана. Липсваше ми.
Тя трепна.
-Как разбрахте, че пристигам учителю.
Той се обърна към нея усмихнат.
-Тайна. Не знаеш ли – илюзионистът никога не разкрива номера си!
-Хайде сега девойче, разкажи ми как мина пътуването ти. През какви перипетии премина? Не почакай – преди да започнеш нека похапнем. Винаги е трудно да се разказва на гладен стомах. За нещастие в торбатат имам само ябълки, пчелен хляб, малко масло и няколко милинки, но на за нас тримата ще стигнат.
-но ние сме двама? – обърка се тя.
-А Карач защо го изключваш? – засмя се той. Смепът му зарази и нея. Те седнаха – тя  на един пън, а той на тревата. Докато закусваха тя му разказа събитията.
-Чувал съм за този Безмер, но не го бях виждал – каза замислено той. – явно е доста могъщ, щом може да направи такава сложна илюзия. Да промениш външния си вид не е прост номер, но да промениш  цяла околност във възприятията на околоните е доста сложно.
-Той умее и да се появява и да изчезва сякаш от нищото – каза Роксана видимо впечатлена.
Той обаче махна  пренебрежително с ръка – това всеки майстор-стихиен маг го може. Е, някой използват вятъра, други мълниите…всеки си има начин на придвижване. Но твоят приятел Безмер е видимо силен маг. Надявам се само наистина да го последват и други
-Той намекна, че ще се види с някои приятели – каза тя. Искаше да му зададе сто въпроса, но той не я остави да се доизкаже.
-Аз също не стоях бездеен. Повиках една стара приятелка.
-Приятелка? Каква приятелка? – защо ѝ стана толкова неприятно, че си има приятелка?  В крайна сметка той нищо не ѝ дължеше нали.
-Нарича се Сарасвати и навремето бяхме…хъм  доста близки. Но после тя ми се разсъди и отиде далеч на изток в земите на Дивото. Свързах се с нея, обясних ѝ че е важно, но не знам дали ще дойде. Пътуването е уморително, а тя малко или много ми е сърдита. Надявам се да дойде – ще имам нужда от всяка помощ.
-Но какво очакваш да се случи учителю?
-Очаквам, че Онегавон и неговите заклинатели ще се опитат да ми се противопоставят с пълни сили. За тях благополучието на хората не струва нищо; и човешкият живот не струва нищо – ето те са те нападнали по пътя. Затова искам да привлека на своя страна съюзници от близо и далеч.

- Но щом е така защо сте разпратил покани да присъстват?
-Значи знаеш вече за това. Добре. Разпратих покани, защото мислех, че могат да отрекат чудото или дори – да си го припишат. Искам да присъстват колкото се може повече хора. Разбира се и това крие опасности. Рискувам противниците ми да се организират. Но предпочитам известността пред неизвестността. Ще отидем в самия център на селото, там трудно ще ни игнорират.
-Но ние черпим сили сред природата. Няма да ни е по-лесна ако кме сред нея?
-да, по-лесно ще ни е, но и вероятността да дойдат много хора е малка. Не, зарът вече е хвърлен. Мостовете са изгорени и път назад няма.
Тя го погледна любопитно
-Не ме гледай така, един пълководец отдавна е казал тази мисъл…все едно ти не го познаваш.
Тя кимна но поиска да узнае нещо, което я интересуваше.
-Карач, учителю...той.... какво представлява?
-Видяла си го в другата му форма, а? Безмер не те е излъгал - Природната магя освен Стихийна магия, която се влияе от камъните, вятъра и повече има и Магия на зверовете. Много от Духовете приемат животинска форма. Карач е такъв дух.
-Той ...слаб или силен дух е.
-Зависи кого ще попиташ. Някои биха казали, че е слаб дух и че щом не е в облика на лъв, орел, змия или поне вълк не е много силен. Аз обаче съм на мнение, че няма слаби духове. Един е полезен с едно - друг с друга. Карач е отличен шпионин и съветник. А има и други способности. Той е отличен съюзник.
-В такъв случай е добре, че се върне. Той също ще ви помага.
-Да, добре е че се върна, но той вече остава за теб. Аз мога да го взимам назаем отвреме навреме, но сега вече ти ще се грижиш за него.
-Аз? искате да кажете, че е мой.
-Карач не е ничий - усмихна се той.  - може ли живо същество да принадлежи на някого? Той не ти е роб. Но да, правилно си разбрала - той вече ще твоя отговорност и твой съюзник.
Темата за съюзниците я накара да запита нещо друго.
-Само с един човек ли се свързахте, учителю? Само с една ваша позната?
-Да, само с един. Бих искал да бях успял да се свържа с повече. Но ние сме разпокъсана общност, а аз никога съм нямал много приятели. Неколцина са умрели. Освен това се занимавах с други неща – например да известя за събитието.
-Но нали господарката Косара вече е известила?
-Тя заложи авторитета си и така го превърна събитието в неотменим факт. Но да знаеш, че то ще се случи и да присъстваш са различни неща.
Впрочем ние почти стигнахме.
И наистина те бяха стигнали селото.

Сцена втора – Косара
Косара се измъчваше под силния пек. Честно казано напоследък тя не излизаше много от резиденцията си. Сега си даваше сметка, че когато бе малко момиченце и тичаше сред гори и поляни дори нямаше да се задъха
„Неудобствата на властта“ – помисли си тя и си обеща веднъж всичко това да свърши да излиза повече. После се замисли дали то скоро ще свърши. Предстоеше сериозен сблъсък със заклинателите. Той бе необходим, назряваше поне няколко поколения – като връх на гнойна пъпка – и предстоеше да се спука. Но все пак бе неприятно, че трябва да се спука точно при нея.
Поне Елезар бе вече тук, придружаван от някаква девойка, малко по-млада от нея самата. Чирачката му вероятно. Косара се запъти натам.
-Е, майстор Елезар – явно малкото Ви представление ще започне. Почти нямам търпение. Ще ми подскажете ли какво очаквате или трябва да гадая
-Ще предизвикам заклинателите – отвърна той спокойно – искам да стане ясно на всички, че те не могат да оправят сушата. Всъщност не бих се изненадал дори да са я предизвикали – но засега ще се въздържа от подобно обвинение.
-Наистина ли мислите, че биха стигнали толкова далеч. Това е опасно обвинение.
-Имало е опит моята чирачка Роксана да бъде убита, чрез магическо същество създадено по неестествен път. Впромем не ви запознах за което се извинявам – господарке – това е Роксана, моя ученичка. Роксана, това е господарката Косара. С Алма вече се познаваш, затова не ти я представям
Жените се поздравиха. Роксана – сравнтелно неуверено, Косара с енергично кимване. Алма също поздрави момичето, макар и суховато. След това господарката Косара се обърна към Елезар
-Казахте, че са опитали да убият помощничката ви. Защо не съм уведомена? Би трябвало да знам за сериозни провинения, които се случват в земите ми?
-Не ви уведомих по две причини. Първата е, че не се е случило в земите ви, а в Зелена дъбрава. Бях изпратил Роксана да потърси съюзници. Втората причина е, че аз самият узнах едва преди минути за събитията.
И преди Косара да отвори уста той каза
-Господарке, с удоволствие бих си бъбрил цял ден, но ме чака доста работа. Виждам че се появи една позната, която бях призовал отдалеч.  С ваше позволение ще се оттегля. Роксана ще ви намери място, от което безопасно да наблюдавате, а пътьом ще ви разкаже това, което разказа на мен.
Докато напускаше сцената той се ухили на девойката, която го изгледа злобно.
„Нищо, нека се учи. Няма вечно да съм тук, тя трябва да става по уверена“

Елезар бе забелязал синята мълния блеснала, от ясното небе и бе разбрал кой ще се появи при телепортацията още преди да я види. Затова забърза натам.
Малко встрани от тях бе пристигнала една жена, която бе излязла като от приказките. Макар и леко мургава жената бе невероятно красива. Дрехите бяха палитра от всевъзможни цветове, но зеленото преобладавше. По нея имаше и татиуровки, както и немалко украшения.

-Радвам се да те видя Сарсавати – поздрави Елезар – не бях сигурен дали ще дойдеш
Моментално получи звучен шамар, а неочаквано след това – и целувка
-Идиот – скастри го тях. – знаеш ли как пътувах? Не правя такива всеки преходи през порталните камъни всеки ден. А ти ме назори, че е спешно.
-Ох! Никога няма да разбера жените – поклати глава той, докато си разтриваше бузата– шамара разбирам за какво беше, а целувката?
-Е, щом ти не разбираш аз пък няма да ти обяснявам – сопна му се тя – сега ще ми обясниш ли за какво съм ти притибвала толкова спешно или трябва да гадая? Нали знаеш – не чета мисли.
-Така ли? Не знаех. Във всеки случай добре се справяш с „нечетенето на мисли“ – той бързо се наведе напред, за да избегне едно шляпване по врата.
После започна да разказва. В краткото време което имаха ѝ разказа всичко съществено. Нямаше нужда Сарасвати да знае всичко
В този момент зърна женското трио и деликатно я насочи натам. Роксана тъкмо бе успяла да намери нещо като стол за двете гостенки. Постепенно започваше да се съсбира народ.
Господарке Косара, Роксана – това е Сарасвати. Моя стара приятелка и надявам се – съюзница. Току що пристигна чак от Дивите земи. Сарасвати това са  господарката Косара, нейната довереница Алма и  Роксана – за която вече ти разказах.
Сарасвати ни каза нищо, но той усети, че настроението ѝ се промени. „Какво пък сбърках сега“ – помисли си внезапно той.
За сметка на това заговори Косара
-Хубаво е да знаем, че имате приятели майстор Елезар – Сарасвати вдигна вежда при това „майстеросване,** но не каза нищо.
---
**При стихийните магове единствената титла, която се зачита е „учител“, инак обикновено просто си говорят на "ти". Признаването на някого за майстор е по-скоро негласно, а не в смисъл че получава някаква тапия
---
-Надявам се, че вашето представление ще завърши с успех. Заложила съм много на Вас
-Аз съм заложил не по-малко, господарке Косара. Вярвам в успеха си, но съм се подсигурил. – тя изхъмка. Но не можеше да каже нищо.
-Роксана, моля те осведоми ме ако се появи Безмер. Не го познавам добре и бих искал да поговоря с него. А междувременно ще обсъдя някои неща със Сарасвати – той дипломатично я хвана под ръка и се отдалечи
-Вече си майстор, а?
-Трябваше да оставя да се обръщат някак към мен. Господарката Косара ме нарече така и аз и казах да използва тази титла спокойно. Не и придавам значение, хората които ме познават знаят дали съм майстор или не. Кажи ми моля какво наистина те мъчи. Усещам, че си недоволна от мен за нещо?
-Не ми каза, че ученичката ти е толкова красива – оплака се тя.
-КАКВО?!

-Никога няма да схвана женската логика. Светът да се срутва ще си намерят повод и място за ревност. Духовете да го вземат ти си единствената жена която ме е интересувала някога.
-Закълни се!
-Заклевам се в каквото поискаш! Роксана е много симпатична, но тя може спокойно да ми е дъщеря! Отнасям се с нея напълно бащински. Всъщност не знам от какво се оплакваш – ти си една от малкото жени, която владее стихийната магия. Не би ли искала това да се промени
„Добре че не ѝ казах, че ще уча и господарката Косара. Тогава щеше съвсем да изтрещи. Но това са притеснения за друг ден. Сега да се оправя със Онегавон и приятелчетата му“
-Аз го знам, но е добре да го знаеш и ти! – каза тя поуспокоена. – сигурен си си, че не изпитваш нищо към нея, така ли? А тя към теб?
-Духовете да го вземат Сарасвати. – ядоса се той -  Виждаме се веднъж за дванадесет години, след едно скарване и веднага им разиграваш сцена на ревност. Не мога да отговарям за чувствата на другите хора, но само ти ме интересуваш. Какво искаш да ти кажа, че да се успокоиш. Питам защото виждам че Онегавон и приятелчетата му започнаха да се събират – той кимна в далечината. Отдалеч виждаше, че Онегавон е събрал внушителна групичка от заклинатели. Това ли е той?  Не е впечатляваш.
Не го подценявай – за него човешкият живот е без стойност, стига да постигне целите си.
-Значи не е толкова по-различен от теб – засмя се тя – кажи сега какво всъщност искаш от мен.
Той ѝ каза.
-Само това? А не например да ти сваля Луната?
-Засега -само това. Луната ще почака – влезе той в тона ѝ
-Хъъъм ще си помисля. – дължиш ми една голяма услуга – усмихна се тя.
-Да, ще го имам предвид – той забеляза отчаяните опити на Косара да му привлече вниманието.
-Виждам, че е пристигнал един потенциален съюзник. Ще трябва Роксана да ни представи един на друг.  Нали няма сега да ми разиграваш сцени на ревност?
-Ще видя как ще се държиш – усмихна се тя – е добре да вървим и да се запознаем с твоя…съюзник.

Безмер дълго време имаше колебания дали да дойде. По принцип избягваше да се замесва във войните на маговете, но този път нямаше изход. Заклинателите от доста време бяха трън в петата му, но досега не им обръщаше внимание. Достатъчно могъщ бе, за да си го позволи. Очевидно, че нещата бяха достигнали критична точка. Опита на Онегавон да убие Косара го бе подразнил.
В началото Безмер се съмняваше, ча малката може да е шпионка. Информацията от баба Курта бе достатъчна, за да го убеди да поговори с нея, но не и да разсее съмненията му. Но поведението на момичето и нападението над нея разсеяха съмненията му.

Беше говорил с неколцина приятели. Пристигането му този път не бе така впечатляващо, но видя че местната общност бе започнала да се събира. Отдалеч разпозна господарката Косара, макар че не я бе виждал. Едва ли можеше да я сбърка, съмняваше се много жени да изглеждат толкова великолепно. До нея имаше две жени – едната бе Косара, а за другата подозираше, че е някоя приближена на Косара. Когато го видя Косара му махна. Видимо се отегчаваше в компанията на двете жени. Тя се забърза към него, докато правеше знаци на някого. Той проследи погледа ѝ.
Недалеч от тях се разхождаха добре облечен брюнет на около четиредесет години и една мургава красавица. Дори отдалеч Безмер усети силата на мана***в тях. Явно мъжът бе Елезар. Интересно коя ли бе жената
***мана/оренда - сила извличана от камъните, вятъра и пр.
Косара първа стигна до него.
-Радвам се да те видя Безмер. След последния ни разговор не бях сигурна дали ще дойдеш
-Аз винаги изпълнява казаното от мен.
-поканил си приятели? – попита тя, за стоящите до него мъже. Те приличаха на него, но вместо вълк имаха съответно лисица и бобър за помощници
-Да, затова се забавих. – той се въздържа от обяснения. Не обичаше да казва нещо по два пъти, а бе видял че високият мъж и жената идват насам.
- Предполагам, че това е учителя ти.
-Да точно така. Безмер това е..
- …Елезар – приятно ми е – мъжът тъкмо се изразни с тях.
-Косара явно си довела приятели – той се обърна към нея.
После отново кимна на Безмер – ще имам ли честта да знам кой стой пред мен?
Безмер си отбеляза учтивата формулировка. По принцип не бе възприето маговете да се питат за имената, но случаят бе необичаен.
-Аз съм Безмер – изръмжа той в унисон с вълка си – а това са мои приятели. Расате и Волдемар.
Двамата мъже  до него безмълвно отговориха на поздрава.
-А това е Сарасвати – моя отдавнашна позната. Повиках я тук чак от Далечния изток. – тя раздаде своите усмивки  - много ми е приятно.
Сарасвати бе истинска красавица, но Безмер не се остави да бъде заблуден толкова лесно.
-Всичко това е много хубаво, но бих искал да чуя за какво сме събрали
Елезар се изненада
-Мислех, че Роксана ти е обяснила?
-Да, тя ми каза всичко което можа, но аз искам да чуя по-подробни обяснения от теб.
-Тогава ще го обясня накратко, защото виждам, че Онегавон и приятелите му вече идват насам. Сушата вилнее от три години. Като изключим кратки промъждутъци, почти няма дъжд. Посевите загиват, а заклинателите не искат да променят нещо без да им се налят куп пари, каквито в хазната няма. Господарката Косара се обърна към мен, защото в качеството на стихиен маг разбирам по евтино
-Всичко това го разбирам. Не разбирам обаче защо си избрал да се замесиш – каза Безмер – ученичката ти  можеш да я оплетеш, но аз знам че винаги си можел да откажеш предложението
-Не бъди толкова сигурен – с този Елезар явно трябваше да внимава. Той бе умен, опитен и самоуверен – конфликта със заклинателите бе назрял; а ако още известно време не се направи нищо за сушата те така или иначе биха намерили някой на когото селяните да си изкарат гнева – и това щяха да бъдат стихийните магове. Циреят бе набрал, по-добре да го пукнем.
-Притеснява ме, че действията ти може да отприщят вълна от насилие. Впрочем това са притесненията и на моите спътници. Ти лесно би могъл да си тръгнеш, но ние ще останем тук и ще живеем с последствията.
-И аз ще остана – Безмер повдигна вежда
-Може би не завинаги – призна Елезар – но достатъчно задълго, за да приема последствията от действията си. А относно другото – твърде е възможно да има конфликт, който да доведе до брутални сцени. Но той няма да изчезне, ако само отлагаме неизбежното. А всеки прогрес се движи от насилие. Помисли за възможният ефект – стихийните магове ще излязат от сенките и ще заемат достойно място.
-Моето място и сега си е достойно – каза Безмер – но да речем, че успя да ме убедиш. Донякъде. Спора ни с теб ще продължи, но днес ще те подкрепим
Расате му кимна – можеш да разчиташ и на моята помощ
Волдемар сдържано каза – каквото обещаха моите приятели се отнася и за мен
Елезар почувствува, че камък му падна от сърцето. Помощта на Безмер щеше да е безценна, а ако магът от Зелена дъбрава бе решил да му пречи щеше да стане напечено. Онегавон бе достатъчен проблем сам по себе си.
-Благодаря – каза кратко той – вашата подкрепа означава доста за мен, но сега трябва да се приготвя за изпитанието
-Какво искаш точно да направиш – обади се мъжът с лисицата. Расате. Той не бе говорил много досега, но това само по себе си не значеше нищо
-Смятам да предизвикам жреците. Искам да ги принудя, да направят магия с която да премахнат сушата. Ако съм прав те няма да успеят
-Да кажем, че стане така. И после.
-После идва моят ред. Ще създам буреносни облаци и силен вятър, който да ги донесе.
-Само това ли? Поинтересува се Безмер
-Не разбира се – погрижил съм времето устойчиво  да се промени. Едва ли трябва да обяснявам на опитен маг като теб, колко трудно бе това – особено предвид, че сме в селото, а не до някой поток.
-Да, наясно съм  - Онегавон и хората му няма ли да се опитат да ти попречат?
-нали вие сте тук? Ще ми помагате – той се усмихна – прощавай, но ако си сте изчерпали въпросите си трябва да преминава към действие. Виждам, че Онегавон губи търпение, а господарката Косара отдавна го е загубила
Той понечи да тръгне към Онегавон, но за негова изненада Сарасвати не го последва
-Няма ли да дойдеш? – попита я той.
-Не благодаря, виждам че и сам се справяш чудесно. Освен това ще съм по-успешна от разстояние. Запомних какво говорихме.
Той повдигна рамене и се насочи към Онегавон

Онегавон пристигна кипящ от гняв. Опита да убият онова момиченце се бе провалил. Знаеше си. Трябваше сам да се захване с тая работа, а не да я оставя на тъпаци като Чакарар. Добре поне, че малката не бе довела голяма подкрепа- съдейки по  непознатите лица  с които Елезар разговаряше той  си бе осигурил 3-4 души. Той Онегавон бе довел цяла дузина заклинатели със себе си.
Сега с огромен яд виждаше, че онзи когото назоваваха Елезар идва към.
-Съветник Онегавон предполагам? Аз съм майстор Елезар. Радвам се, че дойдохте – гласът на еретика бе любезен, но в очите му гореше студен огън
-Да свършваме с тази простотия и да си ходим. Създателя няма да позволи един еретик да извърши това което ние не можем – другите погледнаха Онегавон. Чакарар – замислено, а Токту и Паган – стреснато. Демоните да ги отнесат, не му беше до обноски.-Явно не сме се разбрали, съветник. Аз не ви каня като наблюдател, а за да отговорите на предизвикателство. Твърдите, че не мога да направя каквото желаете.
-Предизвикателство? Смятате, че ще се съзтезаваме с един еретик?
-Сигурно съм в заблуда съветник, но винаги съм си мислил, че първата ви грижа за хората. Ей тия събрани на този площад – проклет да е. Елезар не викаше, но гласът му се усилваше. Все повече хора ги гледаха. – разбира ако вие не желаете да направите нищо за хората или пък не можете…

-Смеете да твърдите, че един еретик може да се справи по-добре от нас, съветниците – дъха му спря от тази наглост.
-Ами…
-Край! Приемаме!
-Онегавон почакай – това не е разумно. Опита се да го вразуми Чакарар, но бе късно.
-Чудесно. Кажете ми след колко време да направя своя опит – поклони се Елезар.
Онегавон съзря капана, но смяташе че Елезар надценява силите си.  Глупакът искаше да ги изтощи. Сякаш той и неколцината му приятели можеха да се справят с дузина заклинатели. Е, явно си го просеше.
-Ние ще се справим за един сахат – каза той увeрен в себе си
-Онегавон – това не е разумно – притеснено му каза Чакарар, но той само го погледна
-Какво Чакарар? Смяташ, че няма да се справим с шепа недоучили „селски магове“? че сме по-слаби от тях? Та ние сме три пъти повече от тях
Чакарар се отказа да спори. Около Елезар бе видял Аурата на съдбата, но явно Онегавон бе твърде ограничен, за да  я види.  В интерес на истината мнозина се провалиха без да реализират тази Аура – тя само загатваше потенциал. Но той не се залъгваше  - Елезар не бе слаб маг, а вероятно дори бе много силен. Все пак Онегавон бе прав  - ако не друго, то бройката им щеше да е от значeние
Скоро предизвикателството бе открито. Онегавон и неговите помощници започнаха да приготвят най-страшни магии, но те нямаха ефект. Чакарар се замисли. Наистина – те дойдоха без подготовка, че трябва да се сътезават и трябваше да положат повече усилия; а времето което Онегавон така неразумно съкрати вместо в полза им бе във вреда. Онегавон искаше да изхаби по-малко усилия, но с всяка минута те се приближаваха към крайния срок и трябваше да положат повече усилия. Чакарар обаче имаше усещането…сякаш някой му им пречи. Възможно ли бе това? Не, изключено, обаче…той се взря в жената от Далечния изток. Устните ѝ се отваряха и затваряха. Той не чуваше звуците, обаче за него нямаше съмнение. Тя се опитваше да им пречи. Без много да се замисля той изхвърли една мълния от пръстите си. Жената наречена Сарасвати извика и падна.
Всички изтръпнаха.
-Всички видяхте какво стана?  - извика  Елезар – заклинателят Чакарар абсолютно без причина нападна една жена.  Господарке Косара, мисля че трябва да влезете в правомощията си и да арестувате тези хора.
-Стига глупости – заради една чужденка?
-Вчера е била нападната моята помощника.  – каза с леден глас Елезар. Съществото, което я е нападнало е било създадено от заклинателна магия. Тя е местно момиче, а заклинателите ясно показаха, че човешкият живот за тях не струва нищо. Настоявам да арестувате тези хора.
-Стига глупости – каза Онегавон – ако смятате че съветник Чакарар се е провинил в нещо арестувайте него – ахканията на останалите му показаха, че е сбъркал, но вече не можеше да върне думите назад – нас обаче оставене да завършим заклинанието.
-Не! – гласът на Елезар отекна като екот на камбана – вие така или иначе почти изчерпахте времето си. Съветник Чакарар ще бъде арестуван както сам казахте. Що се отнася до останалите няма нищо против да наблюдявате от безопасно разстояние. Но първо ще предадете книгите и свитъците си. Те ще ви бъдат върнати веднага щом приключа. Няма да ми отнеме много време.
-Няма да позволим…започна Онегавон – но господарката Косара го пресече  с с леден глас– съжалявам съветник, но това решавам аз. В моето присъствие бе извършен опит за убийство – ще наредя на стражата да задържи съветник Чакарар. Може да останете и да наблюдавате но временно свитъците и книгите ви ще ви бъдат отнети. Аз отговарям за тяхната сигурност…и ще ви помоля да се въздържате от по-нататъшни подобни прояви. – тя погледна Елезар  - а с вас, майсторе Елезар ще се разправяме после
-Браво -  приближи се Безмер до Елезар – надявам се обаче приятелката ти да е добре.
-Аз също – прошепна безстрастно той, но вътре в него всичко гореше. – предупредих я да сложи най-здравата си защита. Благодаря, че осигури илюзията  така и изглеждаше сякаш тя прави противозаклинание. Някой път с теб трябва да си поговорим какви невероятни илюзии правиш.
-Да, но няма да е днес – каза Безмер и се дръпна, докато Елезар заемаше мястото си.
Той все камъни и съгради жертвеник. После сложи една коза и я закла. Около жертвеника издълба малък улей в кръг и го напълни с вода, а до водата сложи още камъни.
- Всичко това нужно ли е? – попита го  тихо Роксана – не, това е част от представлението – отвърна  ѝ все така тихо той.
После падна на колене и започна да се моли. През това време направи  жест с ръката, но той беше повече за отвличане на вниманието. В действителност можеше да контролира мана достатъчно добре и със силата на волята си.

В  небето се появи малко облаче, което бързо нарастна. Появи се силен вятър и забута черни облаци по небето. Екна гръмотевица. Падна огън. Огънят изпепели жертвата, изгори водата, облиза камъните…в следният миг ливна проливен дъжд. Хората започнаха да викат радостно.
-ЕТО! Извика той – сами видяхте – заклинателите не само, че не премахнаха сушата. Но когато аз поисках да я премахна, започнаха да ми пречат. Не се посвениха пред убийство! Каква е вашата присъда народа на Даромир?
-Вън заклинателите! Да се махат!  - Викаха някои. Виковете отначало бяха плахи, после се усилиха. Онегавон  изръмжа
-Махаме се. Няма да останем където не сме желани. Само да вземем Чакарар и…
-НЕ! – гласът на Косара разцепи тишината – тя все още бе ядосано, за това което я принуди Елезар да направи.  Но сега поне можеше да си го изкара на някого.
-НЕ! Чакарар остава тук. И ще бъде съден по моите закони.
-Ние няма да допуснем…. – започна Онегавон
Но тя го пресече
-Какво чуват ушите ми – каните се да оспорите заповед на вашата владетелка?! Наистина ли ще покажете, че се интересуват по-малко от съдбата на тези хора, отколкото от собственото си благополучи – „Сега е момента да набера червени точки за популярност“
Онегавон понечи да каже нещо, но виковете го накараха да замълчи.
-Тръгваме си – каза заканително той – но ще се върнем.
-Ще ви чакаме – каза господарката Косара – въпреки неприятните емоции тя си позволи да се усмихне. Денят не завършваше лошо. Бе осигурила дъжд и се бе отървала от съветниците…а най-вероятно и от регентството. Предстоеше ѝ да се оправя с Елезар, но сега можеше да се позволи малко радост.
-Нека всички се веселят. Днес пиенето и яденето са за моя сметка – каза тя – и викове „Ура“ „да живее господарката Косара“ избухнаха навред
-Последвайте ме майсторе  - каза тя тихо – с вас ще си поприказваме
Миг преди Елезар да я последва Роксана се доближи до него и кааз „Тя е добре“ – Той кимна и тръгна след Косара.
 

Макар че е неуместно, в края на втора книга/началото на трета се сетих за “Трите тела” - вероятно, защото в момента е актуална.
Докато при Цъсин преместването на други същества в друг свят носи идеята за изтребление на местните, тук при Аниш съществува съвместно, макар и и не толкова компромисно съществуване, което като идея много повече ми допада.
Но на мен при Цъсин като цяло крайния му песимизъм никак не ми харесва.
П.п. Да не пропусна - вижте с добър коректор текста, четох бързо и не следих за точност откъм граматика и пуктуация, но имаше на едно място например вместо “той я видя” - “той е видя” - не е точен цитат, а пример, защото не запомних изречението и не го записах, но такъв тип технически грешки с бавно четене лесно ще се забележат.

до голяма степен това е съзнателно търсен ефект, но явно не се получава добре. водил съм се от два, не всъщност три основни моменти
- диалозите съвсем умишлено са кратки, за да върви действието стегнати. Сравнително дълъг диалог и множество описания съм си позволил в трета глава, 1 сцена  - но това че няма действие си го отчитат като слабост. Честно казано страх ме беше да разтягам локуми, за де не се изгуба в диалози
-логиката ми относно магията е "на час по лъжичка"
-Роксана все още е твърде млада, неопитна а, я обремениха с тежка мисия. Неуверена е - по-натам ще добива увереност. по мои впечатление професорските се държат доста по-уверен от студентките първи курс. В този смисъл като вкарам Сарсавати и Безмер те ще се държат доста по-нахакано с Елезар, защото не му отстъпват. Също така определено трябва да придам плътност на образа на Косара - все пак е владетелка.

-теоретично погледнато в земите в които се развиват действието познават два основни вида Стихийната и Зактлинателската. Онегавон и приятелите му припознават Стихийната/Арканистична/Природната магия за Дива магия, но те са в грешка. Дивата магия е нещо по-голямо, Стихийната е нейн клон. ДМ си има още едно разклонене. Най-общо можем да я разделим на Природна *и Животинска. Към Природната/Стихийната влизат умението да извличаш мана от камъните, вятъра, пръстта, слънцето, водата и пр. Към Животинската влизат два подраздела - Превъплъщенската магия (тук -таме позната по тези земи, но е по непопулярна даже от Стихийната.), както и магията на Шаманите (общуване с духове). Шаманската магия пък е съвсем непозната по тези места.
Не беше работа Безмер да обяснява на ученичката на друг мат магията, но Елезар определено дължи на Роксана много сериозни обяснения като се поуспокоят малко нещата.

*трудно ми е да дам по-точно име за магията която засяга само Неживата природа.