Ненавиждам да ми дишат въздуха щото са се навряли в мен. Мразя и да ме докосват хора които не са ми никакви, ама много мразя. Изключения правя за лекар, фризьор и толкоз, всичко друго минава в графа много близки, евентуално. Спомням си на една предишна работа, работното ни облекло беше от синтетични материи и в комбинация с пуловери се наелектризираше жестоко. 1-2 колежки имаха навика като говорят на някого, да посегнат да го докоснат я по рамото, я нещо от сорта. Съответно си представяте как чак искри прехвръкваха и колежката отскача стреснато. Заявявах че по мен не може кой да е и как да е да си слага ръцете!

Няма нужда да казвам че всички разкрасителни процедури се правят вкъщи, щото как така ще ме пипа някой. Само подстригването вече наистина няма как и там се примирявам. Свикнала съм, яд ме е само че на масаж няма как да ходя, а това вече няма как сама. Бях се сближила преди години с един момък дето се оказа мнооого добър в това, силно се изкушавах само заради масажите да го позадържа по-дълго че иначе няма

Не обичам да ходя боса, гледам все да обуя някакви чехли и вкъщи, макар че вкъщи не ме бърка и отворени да са, та не е за топлина да търся винаги. И изобщо, стъпалата ми са забранена зона, всичките ми партньори са били предупреждавани да не си и помислят да ги пипнат с пръст, ако може направо да ги игнорират че съществуват. Не обичам дори да ходя с обувки/сандали с отворени пръсти, не ми е комфортно и това е. Може от цялата обувка само отпред да е затворено, ама трудно мирясвам иначе. Близки са ме питали за чий си правя труда да си лакирам ноктите на краката, като навън не се виждат никога... ами за мен си, не за вас, ама ха!

Чат-пат се поизнервям ако нещо е поставено не съвсем симетрично или не е подравнено спрямо ръба на каквото е под него, ама това дори не го броя за бръмбар, считам го че е в лека форма. Определено не съм "neat freak", даже напротив, супер разхвърлян човек съм. Но което е разхвърляно - разхвърляно си е. Което съм подредила, трябва да е по определен начин.