Бръмбарите в главите ни

Точно маските ме отучиха да си слагам червило и сега не го правя винаги... Харесвам си само няколко червила, никое от тях не е от тези трайните които изсъхват на устните и не цапат нищо после. Няколко пъти размазано червено по муцунката и рязко ми минА меракът да се червисвам И съответно свикнах да се виждам без червилото, сега през повечето време ме устройва и само оцветен балсам. Но аз съм и доста бледа и дори това си е съществен цвят за мен де.

Да, и аз съм много светла и без червило и молив на очите съм като измита чиния... Вкарвам си леко цвят, да не помислите, че с някакво ярко червило, да ме забелязват като светофар?! Не, леко нюд матово червило, колкото да има някакъв цвят.

Аз съм от тия с нещата, които се ползват до разпадане.
Другото ми е разхищение. Полагам усилие да не купувам нещо ново, докато имам старо работещо. Така само да трупам вещи и да хвърлям нещо, което работи - не е моето. Гледам каквото имам да е поддържано, но   си ходя с една и съща дамска чанта вече 3та година. Имам още 2 за официални поводи и 1 ежедневна. Но токоз. Нова чанта ще  си купя като ми се прецака старата.
Обувки - трудно намирам, че съм с 42 номер, но като намеря нося до края.
И не купувам, камо защото съм намерила, ако не ми трябват.
И лятото не си лакирам краката... И с по някое петно, което не е излязло с прането се е случвало да си ходя...
Червило слагам само по повод. Имам 2, които ползвам в комбинация.
 С годините се научих да си купувам, каквото ми трябва наистина, а което не - да хвърлям, подарявам, ако става за носене - в контейнерите за дрехи.
А храна как ненавиждам да се хвърля - тръпки ме побиват.

Мразя мърлявщина във всяко отношение, за мен е равнозначно на неуважение, безхаберие -  към себе си, към околните, към работата и т.н.
Не изпадам в крайности всичко да е ново и под конец например , но изкъпан, изпран , подреден, спретнат външен и интериорен вид не коства кой знае колко усилия, но ми "говори" много за човека.

Не бива да се изпада в крайности все пак. Нито мърлявщината, нито педантичност до последния косъм са добре за психиката. Трябва да има някакъв баланс - ако си миеш чиниите ,то барем праха не бърши, нека има равновесие
Шегувам се, разбира се.

Аз имам ОКР за колата, мие се всяка седмица. Все нещо ми се струва, че й има.

Аз не се харесвам само с червило, мисля че ми стои много зле. Много светла кожа имам и само едно червило, все едно крещи от лицето ми. Когато се направя с фон дьо тен, руж и грим на очите, тогава слагам и червило. Ако нямам цялостен грим, ползвам само гланц.

Червило се отучих да нося в пандемията. Все си мислех, че ще ми се размаже от маската. Сега отново ползвам, но не ежедневно. Много мразя червило по чашите, а до мен винаги има чаша с вода.
Леке, неприятно, но се случва. През деня съм се окапала с плод, кафе, супа и няма как да се върна вкъщи за преобличане. Но работя на такова място , че мога да си купя чорапогащи, ако се скъсат

Аз обичам да купувам чанти, но и старите си нося. Свиквам им с разпределението и ми е трудно с нови.

Бръмбари за влизане /излизане у нас - обичам да излизам последна. Да няма никого, когато се дооглеждам като тръгна за работа. Дори и на почивка или гости-мъжът ми и синът ми ме знаят и ме оставят последна. Но когато се прибирам, искам пак да съм последна-мрачно и неуютно ми е, ако отвън видя, че не свети лампа. Т е когато излизам, да няма но кого, когато влизам, всички да са у дома. Бръмбар отвсякъде.

Не помня дали вече съм го писала в тази или в други теми. Ако търся някаква услуга в сайт-туризъм, разкрасяване, фотография, каквото и да е, но предимно туризъм видя ли груба правописна грешка, веднага се отказвам. Решавам, че толкова ще им е и услугата. Е, някоя запетайка мога да преглътна, рядко сме изрядни в пунктуацията, а и в бълг език е сложна. Но пълен, кратък член, ИЙ за множествено число и подобни, веднага ме отказват. Не съм сигурна дали е бръмбар.

Винаги, когато излизам, си оставям поне по една лампа светната и в повечето случаи работещ телевизор. Не си представям да вляза в тъмна къща.

Добре де, тези чисто нови чанти, дрехи и обувки не ви ли дразнят? На мен вещ ми е най- любима когато е носена повечко, не да е мърлява, а просто "разчупена" така да се каже. Мразя когато трябва да заменя удобните си дрехи за нови, особено суичърите са толкова удобни когато са носени, тях доста често търся и по ВУ.
Когато си купя нови кецове започва няколко дни огъване  преди изобщо да ги нося навън.

Нвщо такова съм и аз. Купувам рядко защото харесвам това което имам, понеже съм го избирала внимателно  и то ми е екстра. Като стане негодно го сменям с ново, което пак избирам внимателно и затова то ми става любимо и после и него  трудно сменям. Ако имаше възможност удобните неща да се носят завинаги - това щях да съм и аз и цели производства щяха да фалират. Обувките особено, с тези капризни крака.
Има петна които не ми се изпират. Тогава дрехата е за домашно ползване. Ако дрехата ми има петно ( дори незабележимо) очите ми са все там и го "виждам" колкото и невидимо да е. Дразни ме и затова не го нося.
Ходя и без лак за нокти нито на краката нито на ръцете. Когато всичко е поддържано за мен лично какво значение има ли или няма лак. Същото и за декоративната козметика. Вече ползвам само балсами, а по повод прозрачен гланц. Сложа ли друго сякаш не се чувствам комфортно, като намазан клоун. Въобще някак почва да ме тегли към натуралното, но не знам защо натуралното в бг е трактува като липса на грижа.Една възрастна поочукана но излъскана тенджера не е по-лоша от една новичка.  За сега боядисвам  косата задължително. Опитвах в естествен цвят, но сивото ме състарява, има хора на които им отива но не съм аз. П. С. И аз навремето обичах всичко да ми е новичко и се чудех на старите хора, а сега някак и аз съм станала такава. Някои от вещите обаче, макар изтъркани, носят история. Спя с една тениска на татко. Вече се разпада, само я кърпя, но няма да я хвърля докато не стане на молекули...

Не обичам стари вещи, но към някои имам сантименти и трудно ги изхвърлям. Непрекъснато си повтарям, че близките ми са ми оставили много по-ценни неща, които не са веществени и няма смисъл да пазя някакви вехтории. Понякога успявам.
Много обичам стари хавлиени кърпи, които след пране са изпръхнали и попиват хубаво. Има някои нови кърпи, които само размазват водата, много ме дразнят.

Не, не ме дразни новото. Напротив, създава ми свежо настроение и някак си се разчупвам. Ето сега имам много хубаво дебело яке, тип парка, купувано 2016 година. Нищо му няма, съвсем здраво е и не му е минала модата все още. Но как тече моята мисъл - ох, пак ли това яке, нося го вече 7 ма зима, пък и е черно, сякаш ме захлупва, не, не, трябва да си взема друго, нещо по ярко, нещо цветно....но старото какво ще го правя, пък и вече е януари, за кога дебело дълго яке....не, не, зимата тепърва предстои, ще си купя аз друго, а старото ще дам на лелята на мъжа ми, хем ще зарадвам възрастната жена, хем ще се пременя в нещо ново. Така тече моята мисъл, все да сменям, да подарявам, да е различно. Сигурна съм, че и това е вид отклонение, хе хе...

Не, отклонение е моето - да имам 20тина якета и десетина палта... Осъзнавам го, но... Преди Нова година си поръчах две якета и си казах, не, изкрещях си - КРАЙ!

То в един момент и място няма къде да се прибират тия дрехи Да не говорим, че когато имаш повече от две за сезон, на някои изобщо не им идва реда да ги облечеш. Ама това са подробности.
Отклонение си е, да