На гости не я оправям, некомфортно ми е, ама не съм си у дома. Обаче, в къщи изпадам в ужас ако е на обратно. Грозно ми е
Виж целия пост
Бръмбарите в главите ни
- Публикувана: 29 юни 2023, 21:35 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2025, 18:59 ч.
# 855
29 май 2024, 15:00 ч.
# 856
29 май 2024, 15:11 ч.
Измисля ли прякор в ума си за някого, вече не мога да му запомня името.
Че Мустачко се казва да речем Николай няма никакво значение, за мен си е Мустачко и ако трябва да го спомена в разговор с някого много внимавам да не изтърся прякора, а обяснявам с други думи.
Виж целия пост
Че Мустачко се казва да речем Николай няма никакво значение, за мен си е Мустачко и ако трябва да го спомена в разговор с някого много внимавам да не изтърся прякора, а обяснявам с други думи.
# 857
10 юли 2024, 01:57 ч.
Аз имам страшна история с прякорите 
Бях кръстила един доктор с едно измислено име - Наминдзотков. Нищо не значи, просто целият му вайб и начина по който говореше сътвори в съзнанието ми тази измислена дума.
Хубаво де, ама у дома разправям за него "Наминдзотков това, Наминдзотков онова" и леля ми явно не е разбрала, че не се казва така, та се обади в клиниката да запази час при него... търсейки д-р Наминдзотков
Иначе нямам бръмбари за прякори
Но какъв бръмбар да намеря... Може би това, че обичам да пия със сламка.
И така пия (може би логично) много по-вабно. Обичам да си взема нещо газирано и да си го смукам бавно и с кеф.
Друг бръмбар е, че обичам да си купувам сладолед в бензиностанции, не толкова в магазин.
Макар и с надценка, там просто са много по-пресни. В повечето магазини са доста престояли, чак фунийките са станали меки.
Виж целия пост
Бях кръстила един доктор с едно измислено име - Наминдзотков. Нищо не значи, просто целият му вайб и начина по който говореше сътвори в съзнанието ми тази измислена дума.
Хубаво де, ама у дома разправям за него "Наминдзотков това, Наминдзотков онова" и леля ми явно не е разбрала, че не се казва така, та се обади в клиниката да запази час при него... търсейки д-р Наминдзотков
Иначе нямам бръмбари за прякори
Но какъв бръмбар да намеря... Може би това, че обичам да пия със сламка. И така пия (може би логично) много по-вабно. Обичам да си взема нещо газирано и да си го смукам бавно и с кеф.
Друг бръмбар е, че обичам да си купувам сладолед в бензиностанции, не толкова в магазин.
Макар и с надценка, там просто са много по-пресни. В повечето магазини са доста престояли, чак фунийките са станали меки.
# 858
10 юли 2024, 08:57 ч.
Писала съм в подобни теми, общо взето нещата са същите.
Нов бръмбар ми е покрай моите кучета да събирам и на чужди непочистените отпадъци, защото много ме дразнят и рискувам в тъмното да ги настъпя.
Виж целия пост
Нов бръмбар ми е покрай моите кучета да събирам и на чужди непочистените отпадъци, защото много ме дразнят и рискувам в тъмното да ги настъпя.
# 859
10 юли 2024, 09:15 ч.
Ох, този последния бръмбар...
Аз покрай кучето толкова се дразня на мръсотията, че периодично слагам ръкавици и обирам боклуците от полянката, на която играем и маршрута до нея. След няколко дни е същото. Няма оправия с българския манталитет (вкъщи да е чисто, а навън газим до глезени в боклук).
Виж целия пост
Аз покрай кучето толкова се дразня на мръсотията, че периодично слагам ръкавици и обирам боклуците от полянката, на която играем и маршрута до нея. След няколко дни е същото. Няма оправия с българския манталитет (вкъщи да е чисто, а навън газим до глезени в боклук).
# 860
11 юли 2024, 19:15 ч.
И аз съм така, много е дразнещо. Защото губиш ценно време, и не мислиш за важни и полезни неща, а дали си затворил вратата, дали си си взел ключовете. Дали си заключил. Но пък тази фобия, на непрекъснати проверки, е полезна в друго отношение. Аз много рядко губя нещо. Даже не мога да си спомня, да съм губил нещо по ценно от запалка. Чак се изумявам в момента като се замисля. Че никога не съм губил, забравял някъде, всъщност съм забравял, пачка с пари в магазин, забравени покупки, забравени ключове, но точно щото непрекъснато проверявам, и откривам липсата, буквално за минута, и предотвратявам грешката на изгубената вещ да се случи. И нещо по ценно от запалка не съм губил в живота си.Така де, и в дефекта има ефект.
Виж целия пост
Моя бръмбар е ужасно досаден.Тръгна ли да излизам и започва да жужи в главата ми и ме връща,да проверя дали съм заключила вратата и то не веднъж,ами няколко пъти.И знам,че съм я заключила,но мира нямам,ако не проверя.Кога ли сама ще я изкъртя,докато си проверявам
И аз съм така, много е дразнещо. Защото губиш ценно време, и не мислиш за важни и полезни неща, а дали си затворил вратата, дали си си взел ключовете. Дали си заключил. Но пък тази фобия, на непрекъснати проверки, е полезна в друго отношение. Аз много рядко губя нещо. Даже не мога да си спомня, да съм губил нещо по ценно от запалка. Чак се изумявам в момента като се замисля. Че никога не съм губил, забравял някъде, всъщност съм забравял, пачка с пари в магазин, забравени покупки, забравени ключове, но точно щото непрекъснато проверявам, и откривам липсата, буквално за минута, и предотвратявам грешката на изгубената вещ да се случи. И нещо по ценно от запалка не съм губил в живота си.Така де, и в дефекта има ефект.
# 861
11 юли 2024, 21:07 ч.
И аз го имам тоя бръмбар с проверките, но губя, та се късам. Бръмбар ми е да излизам от къщи винаги с ключ с ръката, най-много ме е страх да не се заключа. По същия начин, никога не ползвам опцията да отключа само багажника на колата. Притеснявам се, че ще си остава ключа в багажника и ще го тресна.
Виж целия пост
# 862
11 юли 2024, 23:34 ч.
И мен много ме тревожи да не вземе да се заключи колата с ключа вътре. Мога да метна чантата на седалката, но ключа винаги ми е в ръката. Неудобно ми е да закопчавам децата в колата с ключ в ръка, ама така ми е по-спокойно.
Виж целия пост
# 863
12 юли 2024, 06:09 ч.
Аз съм го правила това с опцията да се отвори само багажника,слагам покупките,натискам копчето и ключът остана в багажника. Чаках да ми донесат резервния от 20 км. и вече дори първо да отключа само багажника после веднага цъквам и за купето .
Виж целия пост
# 864
12 юли 2024, 06:33 ч.
Заключвала съм и двете деца в кола, едното на работеща. Еднократно, ама и на двамата не им се размина 😁
Всъщност физически сами се заключиха, ама майка им като е блейка 😊
Баткото - спрели сме да взимаме баща му, лято, жега, колата и климатика работят, аз стоя до колата и излизам да погледна идва ли. Хлапето (на 1,3г) се размрънква, че е в столчето, а сме спрели. Разкопчавам го от неговата страна, давам вода да пие, занимавки .. и го пускам прав на седалката (още чакаме). Хлопвам неговата врата, обаче не забелязвам, че и шофьорската се е притворила и щракнала .. всичко става за по-малко от минута. Само го виждам вътре как почва да щрака копчетата за прозореца и ... Щрак копчето за заключване. Изтръпнах. Баща му точно пристига и аз припадам как детето е в колата, тя работи .. 5 минути се обясняваха кое копче да натисне, че да се отключи пак... Онуй се хили отвътре, ММ самообладание, аз вече ще чупя стъклото 😁 ама оправиха се.
След 6 години... Опаковам сестра му на столче, подобна възраст... Докато щракам коланите на столчето, оставила съм ключа между крачетата й. Закопчавам я, затварям нейната врата и тръгвам да се качвам да тръгваме... Чувам щракккк и бебето с ключа ми се хили от вътре 🤣🤣🤣 Звъня на ММ, рева - пак заключих дететооооо. Идва той от работа, резервен ключ...
Не ми се появиха бръмбъри за ключ 🙄 ама и повече деца не родих да пробвам, дали продължавам серията ..
Виж целия пост
И мен много ме тревожи да не вземе да се заключи колата с ключа вътре. Мога да метна чантата на седалката, но ключа винаги ми е в ръката. Неудобно ми е да закопчавам децата в колата с ключ в ръка, ама така ми е по-спокойно.
Всъщност физически сами се заключиха, ама майка им като е блейка 😊
Баткото - спрели сме да взимаме баща му, лято, жега, колата и климатика работят, аз стоя до колата и излизам да погледна идва ли. Хлапето (на 1,3г) се размрънква, че е в столчето, а сме спрели. Разкопчавам го от неговата страна, давам вода да пие, занимавки .. и го пускам прав на седалката (още чакаме). Хлопвам неговата врата, обаче не забелязвам, че и шофьорската се е притворила и щракнала .. всичко става за по-малко от минута. Само го виждам вътре как почва да щрака копчетата за прозореца и ... Щрак копчето за заключване. Изтръпнах. Баща му точно пристига и аз припадам как детето е в колата, тя работи .. 5 минути се обясняваха кое копче да натисне, че да се отключи пак... Онуй се хили отвътре, ММ самообладание, аз вече ще чупя стъклото 😁 ама оправиха се.
След 6 години... Опаковам сестра му на столче, подобна възраст... Докато щракам коланите на столчето, оставила съм ключа между крачетата й. Закопчавам я, затварям нейната врата и тръгвам да се качвам да тръгваме... Чувам щракккк и бебето с ключа ми се хили от вътре 🤣🤣🤣 Звъня на ММ, рева - пак заключих дететооооо. Идва той от работа, резервен ключ...
Не ми се появиха бръмбъри за ключ 🙄 ама и повече деца не родих да пробвам, дали продължавам серията ..
# 865
12 юли 2024, 08:00 ч.
Аз си заключих бебето в колата...бях спряла на паркинг, слагах нещо в багажника и като го затворих, се повреди централното заключване, щракна и останах навън без ключ и телефон. Търчах до близък магазин да ми дадат нещо да троша прозореца, но магазинерът, слава богу, ми каза да тичам в близкия автосервиз и момчетата отвориха колата с лост и кука. Оттогава никога не излизам от колата за малко, без да отворя прозореца или да взема ключа.
Виж целия пост
# 866
12 юли 2024, 14:30 ч.
Имам познат, заключил си е ключа в багажника на много километри далече, никакъв шанс за резервен ключ. Накрая са му извикали автокрадец, който е отворил за минута сигурната ключалка на реномирана марка кола.
Виж целия пост
# 867
12 юли 2024, 23:23 ч.
Това да ти намерят и извикат автокрадец, който да ти отвори колата, ми се струва уникален късмет!
Виж целия пост
Препоръчани теми