Бръмбарите в главите ни

Няма съвършени софтуери, но има страшно полезни.
Всеки си избира какво да ползва.

Дали? Сигурно тази апликация ( много хубава дума ) пак се отключва с парола...
@Странната птица. Дори и да ти кажа паролата си за сайта, вероятността да се логнеш от мое име клони усилено към нула.

П.с. Паролите трябва да са лесни за запомняне и трудни за изписване.

KeePass го има за различни устройства. На телефона /Андроид/ ползвам KeePassDX.
https://keepass.info/download.html

Да се върнем към темата. Имам навика преди да изляза да проверявам по няколко пъти дали всички електроуреди и бойлер са изключени, дали всички кранове на чешмите са спрени. Докато не ги проверя, няма да се успокоя. Вие имате ли такъв навик?

Бойлерът вкъщи никога не се изключва.

Мен ме преследва ютията. Избягвам да я ползвам, защото после имам обсесивни мисли дали съм я изключила.  Един път наистина я забравих включена, но бях в къщи през цялото време и тя си включвала и изключвала часове наред. Не стана пожар, но знам ли ...

Моята ютия, която не е нищо особено има датчик движение и когато я оставиш неподвижна след определено време се изключва. Мисля си, че повечето съвременни трябва да са така.

И аз съм с ютоя с датчик.
И понеже излизам последна сутрин започва да мъчи мисълта като "завие" дали няма да стресне съседите и да решат да разбиват вратата или да викат пожарна, или...
Забравяла съм я. Нищо. Ама бръмбарите не прощават.

Една приятелка си снима ютията като я изключи. И като има съмнения поглежда снимката.

Аз не ползвам ютия и нямаме бойлер ☺️

И аз не ползвам ютия.
Бойлер имам. Не го изключвам, с изключение на дните, когато отсъствам за повече от 2 дена. Тогава спирам водата и естествено изключвам бойлера. Една вечер се наводнихме - скъса се мека връзка - и оттогава ме е страх да не стане докато ме няма.

У нас  посред нощите се скъса мека връзка на тоалетното казанче. Голям панаир щеше да стане ако нямаше никой в къщи. Май ютията не е толкова страшна 😉

Не
Иначе не ползвам ютия. Като простирам блузите с които излизам ги тръскам и ги слагам на закачалки.
Ютия един път в годината ползвам.
Но съм я забравяла влючена. Пожар не е имало, просто се прибрах и видях, че  е включена и неработеща. Изкарах си ангелите и им благодарих, че пожар не е станало.
След това почнах да правя проверки  като я ползвам, че нещо се панирах. Накрая реших драмата и спрях да я използвам
Но преди да тръгна се услушвам дали е тихо и всичко е изключено. Вентилатор на баня, аспиратор и други неща.
Бойлер нямам. А иначе то какви други ел. уреди може да са включени.
Абе с новата печка имах навика вместо на 0, да го врътвам на 1 и то продължава да бачка. За щастие не съм правила тази простотия и да отивам на работа. Усещам се след 20 минути като се чудя що още е топла пущината.
И сега като изключвам след 2 минути гледам дали е на 0.

Аз преди да легна минавам през кухнята да видя дали всички ключове на котлони и фурна са изключени.

Днес даже като правих омлет и врътнах на нула, просто се вгледах дали наистина е на нула. И това е вариант. А не джаста праста и да зарязваш.
Иначе съм забравяла уреди.
Преди години като ядях още хляб си правя препечени филийки. Ама тостера се развали и не се самоизключваше, а аз трябваше ръчно. Та сме поизгаряли филии, но си го наблюдахме.
Един ден, бях отпуска и си правя маратонче със сериал. И пускам филиите, логично забравям, че то не се изключва.
И сядам в другата стая, която е далеч от кухнята да гледам с нагласата да стана след 2 минути, ама като си зарибен не минава номера. Усещам дима. Отивам, черен  пушек вече, нищо не се вижда. Почвам да псувам, да кашлям - отварям врата на терасата. Започна да излиза тоя пушек. Щом съседа отгоре е видях огромното количество дим и ми се обади, значи е изглеждало потресаващо. И ми вика - Съседке, да викам ли пожарната. Викам и се смея - не, пека филийки, забравих ги, всичко е потушено

Другия случай. 14-15 да бях. Прибирам се гладна. Беля картофи, турвам олиото, включвам котлона. Отивам да уча, че контролно утре. Ама се улисвам, че и музика си пуснах. В един момент след 20 минути се сещам, че съм гладна и подскачам като ужилена, че съм пуснала печката. Отварям спалнята, хола огромен, но вече напълнен с дим, докопах се до кухнята с препъване и блъскане в стени, то нищо не се виждаше. Отивам, ужас, онова ври и имаше искри. И аз нали знам, че огън се гаси с вода. Ама никой не ми беше казвал, че във врящо олио не се слага вода. И веднага в паниката слагам вода. Мини атомна бомба, шкафове, таван - черно. Панирам се още повече. Добре че отвън близо до прозореца е контейнера. И нали паника и взимам тигана и го мятам към кофата. Тренирах баскетбол, бях добра, улучих кофата. Имаше един човек преминаващ, който не разбра какво ми прелетя над главата. Още повече се притесних. Вече бях много гладна. Отварям да проветрявам и седя и чакам майка ми. Идва тя, разказвам и. Смее се.Викам не се хили, а ми готви нещо, че умирам от глад.
После и хазяйите се смяха много, разбрани хора. Казаха, че няма драма и без това всичко е за ремонт.

За нещастие  и досега се случва да забравям нещо. Чат пат като варя яйца, но се опитвам да съм внимателна. Последните два пъти не ги забравих. Браво на мене си.